Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) при президента излезе с предложения до държавните органи и институциите във връзка с усвояване на еврофондовете до 2020 година. 

Становището и предложенията към него са приети с единодушие от членовете на КСНС, като единствено председателят на ПП „Атака“ Волен Сидеров е изразил особено мнение.

В становището се правят три предложения: 

1. Министерският съвет да организира и проведе информационна кампания за разясняване на проекта на Споразумение за партньорство – приоритети, финансиране, срокове. Изпълнението на Споразумението за партньорство в контекста на Националната програма за развитие България 2020 да се отчита ежегодно пред обществеността.

2. Членовете на КСНС приемат, че изпълнението на Споразумението, включително и усвояването на средствата от европейските фондове в максимален размер е от важно значение за устойчивото икономическо развитие на страната и просперитета на българските граждани и се обединяват, че политическите партии и институциите трябва да положат съвместни усилия за постигането на тази цел.

3. Всички институции да работят последователно за ефективно и прозрачно изпълнение на Споразумението за партньорство, като запазват и надграждат необходимия за това капацитет.

Стратегическите приоритети на България са представени в Националната програма за развитие България 2020, водещият стратегически документ, който определя целите на политиките за развитие на страната до 2020 г. Това е интегриран документ за социално-икономическото развитие на България до 2020 г., по който е постигнато съгласие през 2012 г., се казва още в становището.

Членовете на КСНС са единодушни, че проектът на Споразумение за партньорство съответства на Националната програма за развитие България 2020 и Стратегията „Европа 2020“. Споразумението за партньорство е стратегически инструмент, който ще осигури жизнено важен ресурс за изпълнение на Националната програма за развитие България 2020.

В Националната програма за развитие България 2020 са формулирани осем стратегически приоритета на страната до 2020 г.: Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила; Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване; Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал; Развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси; Подкрепа на иновационните и инвестиционни дейности за повишаване на конкурентоспособността на икономиката; Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса; Енергийна сигурност и повишаване на ресурсната ефективност и Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари.

Споразумението за партньорство идентифицира основните предпоставки, които ще допринесат за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, съгласно дефинираните в Стратегията „Европа 2020“ цели. За приобщаващият растеж това са: образование, квалификация и заетост. За интелигентния растеж това са: инвестициите в наука, иновации и конкурентни малки и средни предприятия. За устойчивия растеж това са: свързаност и зелена икономика. В допълнение към трите типа растеж за България е откроена важността на доброто управление чрез повишаване капацитета на администрацията и съдебната система, включително електронно управление и правосъдие.

В съответствие с целите на Стратегията „Европа 2020“ и Националната програма за развитие „България 2020“ в Споразумението за партньорство са формулирани четири приоритета за Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г., както следва:

Приоритет 1: Образование, квалификация и заетост за приобщаващ растеж, който обхваща подприоритетите: Заетост и трудова мобилност, Социално включване и Образование, обучение и учене през целия живот;

Приоритет 2: Научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж, който обхваща подприоритетите: Повишаване на конкурентоспособността и ресурсната ефективност на МСП, НИРД и иновации, достъп до и използване на ИКТ;

Приоритет 3: Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж, който обхваща подприоритетите: Свързаност (външна и вътрешна), Преминаване към нисковъглеродна икономика, енергийна и ресурсна ефективност, Климат и климатични промени, превенция и управление на риска, Околна среда и опазване на природното богатство;

Приоритет 4: Добро управление и достъп до качествени обществени услуги, който обхваща подприоритетите: Административна ефективност и качествена съдебна система; Достъп до качествени обществени услуги и ефективно прилагане на електронното управление и правосъдие.

Членовете на КСНС считат за особено важно в проекта на Споразумението за партньорство да бъдат заложени мерки за преодоляване на неравенството. Следва да бъдат подкрепени мерките, насочени към развитие на модерната инфраструктура, електронното управление, енергийната ефективност и диверсификацията, както и за извеждането на балансирано развитие на селското стопанство, като ключов сектор в българската икономика. Според тях особено важно е да се подкрепи повишаването на конкурентоспособността на българската икономика чрез развитието на иновационни екосистеми, технологични центрове и паркове, което ще осигури връзката между образованието, науката и бизнеса. Следва да се обърне сериозно внимание на балансираното развитие на регионите и на политиките за заетост и повишаване на доходите на българските граждани.

Членовете на КСНС са единодушни, че с постигането на целите, заложени в Националната програма за развитие България 2020 и Споразумението за партньорство, ще се осигури ускорен икономически растеж и повишаване на жизнения стандарт на българските граждани.

Още по темата

04/02/2014

Икономика

Правителството съживява икономиката с 28 млрд. лв. до 2016 г.

31/01/2014

Политика

Плевнелиев свиква КСНС за еврофондовете

25/01/2014

Политика

Маргарита Попова въстана срещу решението на Плевнелиев за КСНС по еврофондовете