Бюджетът мина набързо през комисия, Горанов очаква 3% ръст на БВП догодина

Растеж на БВП между 2,5 и 3% очакваме следващата година, заяви по време на гледане на бюджета в комисия министърът на финансите Владислав Горанов. По думите му данните са прогнозни, а ръстът може и да е по-висок.

Очаква се и задържащ ефект на спада на безработицата се очаква и заради поетапното намаление на работната сила“, коментира министър Горанов. По думите му в средносрочен план се очаква коефициентът на безработица да се понижи до 6,5% през 2019 г. „Средногодишното повишение на хармонизирането на потребителските цени през 2017 г. се очаква да бъде 1,5%“, уточни още Горанов.

По отношение на инфлацията министърът прогнозира, че нивото, което се е очаквало, вероятно през следващата година няма да бъде достигнато.

„Ускоряването се предвижда заради по-високите цени на петрола и на неенергийните суровини, както и нарастване на вътрешното търсене“, обясни финансовият министър.

По отношение на неснижаемия размер на фискалния размер в бюджета е предложено той да може да бъде под 4,5 млрд. лв. Министър Горанов посочи, че съотношението на държавния дълг към прогнозния БВП се очаква да бъде около 25 на сто.

Приоритетите в бюджет 2017 г. са образованието и насърчаването на реформите в сектора - каза Горанов и коментира и парите, предвидени за отбрана. Заради ангажиментите ни към НАТО страната трябва да отделя 2% от БВП за отбрана. Това не е постигнато, обясни Горанов, но се върви в тази посока. Именно заради това в бюджета за 2017 г. са предвидени пари за придобиването на нов изтребител и кораби за Военноморските сили.

Финансовият министър обясни, че парите от бюджета за здраве са главно за Спешната медицинска помощ. 

Бюджетът за 2017 година мина на първо четене през Комисия за бюджет и финанси на парламента. Комисията прие бюджета на НЗОК, както и този за Допълнителното обществено осигуряване, с което се увеличава минималният осигурителен доход.

С проекта се предлага от 1 януари размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ да се увеличи с един процентен пункт до 18,8% за родените преди 1 януари 1960 г. 10,5% ще се плащат от работодателя, а 8,3% - от работника. За родените след 31 декември 1959 г. предложеният размер на осигуровките за държавния фонд „Пенсии“ е 13,8%.

За фонд „Общо заболяване и майчинство“ вноската остава 3,5%, за фонд „Безработица“ – 1 процент. За фонд „Трудова злополука и професионална болест“ осигуровката е между 0,4% до 1,1% и е за сметка на работодателя.

С проекта се предлага диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се да се увеличи съответно на 460 лв., 500 лв., 550 лв. и 600 лв., съобразно облагаемия им доход за 2015 г. Минималният осигурителен доход за земеделски стопани се запазва на 300 лв. Без промяна остава и максималният осигурителен доход – 2600 лв.

От 1 юли минималният размер на пенсията за стаж и възраст ще се повиши до 165,25 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва 35% от максималния осигурителен доход – 910 лв. Средният размер на пенсията през 2017 г. се очаква да стигне 341 лв.

Двата бюджета бяха приети с 12 гласа "за" за НЗОК и с 10 гласа "за" за общественото осигуряване.

В рамките на дебата заместник-председателят на ПГ на „БСП лява България“ проф. Румен Гечев заяви, че няма да подкрепи този закон. Според него няма нормално съотношение между преки и косвени данъци и увеличаването на възрастта за пенсиониране. Депутатът Христиан Митев от Патриотичния фронт обяви, че групата се въздържа от подкрепа на бюджета на общественото осигуряване през 2017 г.

Бившият министър на финансите Петър Чобанов от ДПС пък напусна комисията още в началото, тъй като смята, че бюджетът не е съобразен с реални числа. 

Още по темата

03/11/2016

Икономика

Министър на Орешарски напусна дебатите за бюджета, бил нереален

31/10/2016

Политика

247 млн. лева се увеличава бюджетът на Здравната каса за 2017 г.

31/10/2016

Политика

По-високи минимална заплата и осигурителни вноски предвижда бюджетът на ДОО

Следете новините ни в GoogleNews