Аргументи ЗА влизане на България в еврозоната на разбираем език

Значително по-ниски лихви по държавните заеми, увеличени инвестиции, по-висок икономически растеж, по-ниски транзакционни такси при внос и износ, много по-добър кредитен рейтинг на страната ни. С тези и още аргументи народният представител от "Демократична България" Елисавета Белобрадова се включва в дискусията "за" или "против" влизане на България в еврозоната.

Публикацията ѝ е и по повод приетото тази седмица решение на Народното събрание да задължи Министерския съвет, в координация с БНБ, да ускори консултациите и преговорите с европейските институции, държавите членки на еврозоната и държавите в Механизма за обменните курсове, с оглед приемане на еврото с целева дата 1 януари 2024 г.

Темата за еврото служи в голяма степен за популистки идеи и притеснява хората, пише Белобрадова така обяснява необходимостта от говорене по темата на разбираем език. Тя нарича "лъжа и манипулация" твърденията, че с влизане в еврозоната България ще загуби финансовия си суверенитет и напомня, че сега левът не е независим - напротив, "закачен" е за еврото, защото страната ни е във валутен борд.

"Напротив, с еврото ще станем по-силни и думата ни ще се чува" - уверява Белобрадова и изтъква следните възможности за България от преминаване към еврото:

- участие на България във всички решения, които касаят еврозоната;

- тъй като левът не се счита за стабилна валута за разлика от еврото, повечето заеми се отпускат в евро, особено заемите за държавния дълг. Когато се отпуска заем в евро към страна членка на еврозоната, лихвите по заемите са значително по-ниски и в сегашния случай могат да стигнат до 1 милиард и половина по-малко, отколкото плащаме в момента. Ползата за българските граждани ще е огромна, тъй като ще останат свободни средства, които да бъдат вложени в политики;

- влизането в еврозоната ще подобри кредитния рейтинг на България. Лихвите по кредитите на домакинствата и фирмите като станат по-ниски. Това ще има пряк положителен ефект веднага;

- транзакционните такси при износ и внос на стоки ще намалеят. Това също ще е от огромна полза за всички;

- влизането е еврозоната ще ни даде възможност за получаване на кредити от Европейската централна банка;

- влизането в еврозоната е предпоставка за по-висок растеж на икономиката;

- присъединяването към еврозоната е абсолютна предпоставка за увеличение на инвестициите в страната.

"Няма съмнение, че България трябва да предприеме тази стъпка. Страната ни работи в тази посока вече повече от 10 години. На прага сме на това историческо събитие. Демократична България гласува за това решение с ясната визия за икономически по-стабилна България", завършва Белобрадова.

Георги Ганев, снимка: БГНЕС/Благой Кирилов

Мнение по темата изрази и бившият депутат от ДБ и преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет Георги Ганев:

"По повод споровете за членството в еврозоната, напоследък ми се мотае една мисъл в главата.

Тази мисъл е основана на нещо, често повтаряно от моя професор Дъглас Норт. Той казваше, че идеята, че днес богатите общества са забогатели в дългосрочен план като са реализирали по-голям растеж от днес бедните общества, не отговаря на историческите факти. Когато растат, и днешните богати общества, и днешните бедни общества, винаги са расли със сравнително еднакви темпове. Не там е разликата. Разликата е в това какво се случва при лоша конюнктура, по време на неизбежно настъпващите поради законите на бизнес цикъла рецесии и спадове. Тогава, и само тогава, днес богатите общества спадат малко, удържат спада в някакви граници, след което като се разведри обстановката пак поемат към растеж. Докато при същите неблагоприятни обстоятелства днес бедните общества се срутват стопански почти до основи и след това започват да растат, но от дълбоки низини. Там е разликата.

Какво общо има това с членство на България в еврозоната?

Ами общото е следното: аргументи против членството има различни, но всички смислени (да, има и смислени аргументи против!) от тях се опират на твърдението, че в момента и подредбата на паричния режим (валутен борд), и управлението (разбирай, хората управляващи международните резерви и дълговите експозиции на България) са, или поне изглеждат, по-умни от тези в еврозоната. Накратко, в момента българската парична среда се управлява по-умно от по-умни хора, отколкото това се прави в еврозоната.

Да приемем, че е така. Аз нямам никакъв проблем да приема, че в България има хора и по-умни, и по-способни от европейците.

Проблемът ми е, че в България също така има и по-тъпи, и по-зловредни хора, отколкото в Европа.

Проблемът не е, че европейците не са по-умни от нас и при определени обстоятелства нещо у нас може да се прави по-добре и по-умно, отколкото в Европа и в момента управлението на паричната среда изглежда точно така.

Проблемът е, че у нас тъпаците и зловредите са много по-тъпи и по-зловредни от същия тип хора в Европа. В България тъпотията и зловредството нямат дъно, докато в Европа имат. (На въпроса защо, отговорът е скучен до втръсване: защото краставицата е 98% вода, пардон, защото върховенство на закона и правилата). Да, понастоящем умни и добронамерени хора управляват паричната среда в България и определено по-малко умни хора го правят в еврозоната. Но какво ще се случи, когато (вероятност на това бъдещо несигурно събитие: много висока) клика бездънни български тъпаци или зловреди (или, типично за България, и двете) поеме юздите?".

Още по темата

27/10/2022

Политика

Управителят на БНБ: Без редовен кабинет няма да влезем в еврозоната. Въпросът е политически

09/10/2022

Политика

Пеканов: Остава възможна датата 1 януари 2024 г. за влизане в Еврозоната

Следете новините ни в GoogleNews