Политическото решение за еврозоната ще има своята цена и тя няма да е малка. Докато няма редовен кабинет, тази работа с еврозоната няма как да стане. Въпросът за еврозоната е преди всичко политически, а не експертен и отговорът трябва да бъде даден от Народното събрание.

Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев по време на изслушването си в парламента относно готовността на България за членство в еврозоната, което е третата дискусия по тази тема в парламентарен формат за последните шест месеца.

По време на изслушването управителят на Българската народна банка призова депутатите да се фокусират върху това как да разрешат политическата криза и ги предупреди, че липсата на редовен кабинет би могла да доведе до забавяне на влизането на България в еврозоната.

"Всъщност въпросът е дали България да остане неопределено дълго време в бъдещето, закотвена в дълбоката периферия на Европа - с присъщата на тази периферия бедност, корупция, институционална немощ и външни зависимости, или трябва да бъде направено общо усилие това да се промени чрез ускоряване на сериозно вече забавения процес на присъединяване към еврозоната", каза Димитър Радев и добави, че това е лично мнение.

Той отбеляза, че има огромен брой законодателни актове, необходими за присъединяването към еврозоната. Радев посочи, че е нужно да се актуализира бюджетът, да се даде макроикономическа прогноза и средносрочна фискална програма.

"Ако нямаме бюджет, макрорамка, средносрочна програма с ясни параметри, изискването за номиналните критерии от Маастрихт ще виси във въздуха", предупреди Димитър Радев. 

Корнелия Нинова, инициаторът на изслушването, попита управителя на БНБ дали е вярно, че за да отговорим на изискванията за влизане в еврозоната, трябва да свалим рязко инфлацията на 6-7%.

Нинова отблеза, че за да се спази изискването дефицитът да влезе в рамките на 3%, трябва да има много рязко намаляване на разходите за заплати и социални плащания, което би довело до рецесия. "Целта на това изслушване е да кажем на хората истината, а не да идеологизираме или политизираме", каза тя и обяви, че България в момента не може да влезе в еврозоната.

Позициите на парламентарните формации

Бившият енергиен министър Делян Добрев от ГЕРБ обяви, че това е най-важното решение, което трябва България да вземе след влизането си в НАТО и ЕС:

"С влизането в еврозоната ще имаме паричен суверенитет, какъвто в момента нямаме. Българското общество в момента само се вълнува ще доведе ли влизането в еврозоната до плюсове или до минуси. Минусите са пренебрежимо малки. Имаме уникален шанс за следващите няколко години - еврозоната."

Според Добрев влизането на България в еврозоната ще укроти покачването на галопиращите лихви. Той посочи, че големите дългове, които предстои да вземе държавата, ще бъдат с 1,5 млрд. лева по-ниски, ако влезем в еврозоната. 

"Аз се чудя на колегите от БСП, може би те делят електорат с колегите от "Възраждане", каза още той. 

Депутатът от "Продължаваме промяната" Настимир Ананиев каза, че всички са наясно, че е в интерес на българските граждани е да приемем еврото. Той се съгласи с Делян Добрев за по-ниските лихви.

"Еврозоната ще ни даде възможност да сме фактор във взимането на решения. Някои се възползват и насаждат страхове в българските граждани, едно такова решение ще е в помощ на българските граждани и бизнес", каза Ананиев. 

Зам.-председателят на парламента Йордан Цонев от ДПС напоми, че ДПС от 10 години работят за това България да стане член на еврозоната:

"Бързаме да стане 2024 г., обаче ако очаквате за тази цел да влезем в критерий дефицит от 3%, ще ви разочаровам - специално ние няма да го подкрепим. В такива тежки условия да оставим без подкрепа населението и бизнеса не е сериозно. Не може в това време да поставяме за цел да свием дефицита, това е абсурдно", каза той. 

По думите на Цонев всяка геополитическа ориентация има смисъл, ако е за доброто на хората.

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов обяви, че ситуацията му напомня на началото на 21 век, когато се е говорело, че трябва да се влезе в ЕС: "Оказва се, че сега трябва да влезем в еврозоната, иначе сме в периферията. Явно каквото и да правим, все се оказваме в някаква периферия", каза той. 

"Въпросът за еврото не е финансов, той е политически. Когато говорим за политически критерии, не бива да се злоупотрябва с най-съкровеното в политиката - суверенитета. Тук се спекулира с това, че като влезем в еврозоната, ще имаме споделен суверенитет, а че сега нямаме. Видите ли - като си унищожим валутата, ще имаме споделен суверенитет?", заяви Костадинов. 

Той добави, че присъствието на България във валутния борд е суверенно решение и че още утре можем да се оттеглим от него. "Можеш да излезеш от ЕС, но не и от еврозоната, но никой не говори за това", твърди Костадин Костадинов.

Депутатът от БСП Румен Гечев заяви, че не е станало ясно как влизането в еврозоната ще повлияе на икономическото развитие на България и търговския ѝ баланс.

"Съществува една теория за оптимална валутна зона, където е казано, че няма как да има успешна валутна зона, ако страните в нея са с различно равнище на развитие", заяви той. 

Гечев оспори твърдението на Даниел Добрев за по-ниските лихви в еврозоната. "Хвърляме се с телешки възторг в еврозоната в тежка инфлация. Три пъти мери, един път режи", каза народният представител от БСП.

Икономистът от "Демократична България" Мартин Димитров подчерта, че в трудните времена хората търсят стабилност, която би могла да дойде от еврозоната. 

"Валутният борд наистина може да бъде отменен, колеги от БНБ, от това трябва да ви е страх, защото има хора, които ще отменят валутния борд за 15 минути и същия месец ще предизвикат хиперинфлация", коментира той думите на Костадинов. 

Мартин Димитров подкрепи тезата, че влизането в еврозоната ще допринесе за по-ниски лихви. По думите му България би получила повече инвестиции и възможности за растеж, които са ключови точно в тези очертаващи се трудни години на война.

"Как да накараме някой да си вложи парите сега в България? Инветиторите ще търсят отличниците - затова трябва да бъдем в ЕС, в НАТО, в Шенген и в Еврозоната. Ако не, ще отидат при Румъния и т.н. ЕС е една огромна възможност и е факт, че едни много спечелиха - Румъния, Балтийските страни, а ние - поради наши вътрешни проблеми - сме си виновни, че не сме спечелили много до момента", каза Димитров.