Жега в Москва

Собственикът на руската Частна военизирана компания (ЧВК) “Вагнер” Евгений Пригожин нарече шефът на Генералния щаб на Руските въоръжени сили генерал Герасимов хомосексуалист. Публично.

Дни по-късно Пригожин обяви превземането на гр. Соледар, като подчерта, че извършено само от неговите части. И беше опроверган веднага. От руското Министерство на външните работи. Украинските медии и официални власти дори нямаха време да реагират първи.

Ден по-късно “гласът” на руското военно министерство генерал Игор Конашенков оповести превземането на Соледар, но… от руските въоръжени сили. Съобщението сочеше ясно, че заслугата е единствено на държавната армия. Посланието бе ясно - Пригожин да не си приписва заслугите.

Последва остра реакция от шефa на частната армия с твърдението, че “непрекъснато се опитват да откраднат победата на ЧВК “Вагнер”.

Междувременно настъпиха поредните рокади на Путин на върха на военното командване, които разбъркаха пластовете. Оповести ги министър Шойгу. Бе реабилитиран и назначен за командващ на военните операции в Украйна все още действащият шеф на Генщаба Герасимов, а досегашният командващ, препоръчаният от Кадиров и Пригожин за ръководител, генерал Суровикин бе понижен до негов заместник.

Като че ли генералите бяха надделели.

Същата вечер в нова сводка на говорителя на военното министерството се отправи похвала и благодарност към ЧВК “Вагнер” за участието им в операциите около и в Соледар.

Пропуква ли се Кремъл

Явни и показателни са знаците на остро противопоставяне на различните властови кръгове в Кремъл в борба за оцеляване и преразпределение на влияние и ресурси след потъването на руския кораб, което за всички става ясно, че е неизбежно.

Путин обаче бавно и методично, за повече от 20 години, изгради диктатура, концентрирала всички нишки на властта и парите в ръцете му.

Путин успя да овладее цялата политическа власт, като усили неимоверно правомощията на президент с практическа възможност за пожизненост. Подчини парламента, отстрани, прогони или вкара в затвора лидерите на опозицията и наложи зверска цензура.

В държавата, дефинирана от американския сенатор Джон Маккейн като прикрита бензиностанция, добивната индустрия и финансите бяха концентрирани в общи центрове, пряко подчинени на Путин.

Създаде два вида олигарси лесни за подчинение и контрол, които да връщат част от печалбите към него, за да запазят позициите, свободата и дори живота си. Близките му другари от годините в Ленинград, на които раздаде структуроопределящите частни и държавни компании, институции и медии и назначените през доверени хора в структурите на Федералната служба за безопасност(ФСБ) милиардери.

Военното дело се водеше от един от най - близките и доверени хора на диктатора, назначен преди повече от десет години - министър Шойгу и протежето му генерал Герасимов, поел още тогава Генерални щаб на Руската армия.
Шойгу и Герасимов доразвиха обичайната корупция във военния сектор до свръхмащаб, като създадоха бутафорна армия, чиято реална немощ лъсна по време на войната. Над десет години в министерството изграждаха структурите и икономическите връзки на военното командване с контрагенти и подизпълнители, усвояващи огромни държавни средства, назначавайки на всички ключови позиции верни и достатъчно зависими кадри.

Фактор във военните действия в Украйна е споменатата ЧВК “Вагнер” и лидерът ѝ, доверен лично на Путин, бивш криминален затворник Евгений Пригожин. Създадената, финансирана и контролирана от Кремъл за мръсни задачи частна армия дълги години се пази в тайна, но участва в анексията на Крим през 2014 г., прочистването на Алепо в Сирия и в редица операции в Африка свързани с охрана на местни диктатори, манипулиране на избори, експлоатация на диамантени и златни мини и др.

Друг паралелен играч, държан на къса каишка от Путин, е президентът на Република Чечня - Рамзан Кадиров. Също разполага с лична армия, но съставена от служещи редовни чеченски бойци, която се прояви по-скоро в социалните мрежи, отколкото на фронта и стана известна като “TikTok войската.”

Сам началник на Федералната служба за безопасност през 1998-99 г., преди да стане министър-председател и президент на Руската федерация, Путин отлично осъзнава важността и влиянието на службата не само във вътрешните дела, но и в международен план.

За свой наследник като шеф на ФСБ диктаторът назначи един от най доверените си хора - страховитият Николай Патрушев. През 2008 г. той оглави Съвета на безопасност и го ръководи и до днес, а на неговото място начело на ФСБ бе назначен друг довереник на Путин - Александър Бортников. Тримата са завършили заедно школата на КГБ и до днес работят в синхрон при управлението и ползването на една от най-големите силови структури в света.

Путин се постара още в началото на конфликта да въвлече в процесите достатъчно публично и категорично всички членове на своето обкръжение. Помним стрестнатите физиономии и пелтеченето на членовете на Съвета за безопасност при публичното съвещание по повод началото на “специалната военна операция”.

Оказа се, че дори говорителят на Кремъл Песков и външния министър Лавров са били изненадани от реалното нахлуване в Украйна, но бързо се превърнаха в лицата на руския агресор.

Среща с част от олигарсите в края на февруари в Кремъл се оказа публично събитие пред камерите, което да посочи замесените в авантюрата.

Веднъж потопени в блатото, членовете на обкръжението на диктатора нямат полезен ход - чака ги или международен трибунал с тежки присъди, или съхранение на някаква форма на властта, която би им гарантирала поне живота и относителната свобода в рамките на Федерацията.

Въпреки сигналите на явно противопоставяне, ситуацията все още е като в тенджера под налягане.

За да продължава да се държи на върха на кремълската пирамида Путин е принуден да играе внимателно с различните свои подчинени, врагове или послушници. Приятели никога не е имал. Точният баланс между различните групировки, зависимостите, в които ги е поставил, размяната и конкуренцията помежду им, заплахите и реалните действия срещу инакомислещите му позволяваха досега да контролира ситуацията. А и наложи драконовски мерки за личната си сигурност.

Безумието, в което диктаторът сам се въвлече с началото на войната, не без любезното съдействие на корумпираното, лицемерно и угодническо обкръжение, продукт на въведения от него модел на “отрицателна селекция”, го постави обаче в изключително критична ситуация, от която зависи дори физическото му оцеляване.
И няма път назад!

Путин съзнава, че единственото решение на ситуацията е да удължава конфликта, колкото се може повече, с което да изтощава украинската страна, да тероризира населението и да постигне дезинтересираност, недоволство и реакция в западните общества. Така ще държи в подчинение и собственото си обкръжение и враждуващите групировки.

Единственият по-сериозен ресурс, на който може да разчита и никога не е бил ценност за Кремъл е живата сила и той смята да я ползва в максимална степен - вълни на мобилизация, които да осигуряват достатъчно пушечно месо за фронта.

До предложение за преговори, чрез които да оцелее.

Създаденият към момента паритет въздържа засега различните “кланове” от крайни действия. Генералите трудно могат да сложат ръка върху компаниите и притока на пари. Олигарсите няма как да овладеят военното командване или службите. Службите са мощни, но би било предизвикателство да се изправят пряко срещу армейските генерали особено по време на война. В картината се намесват и няколко частни въоръжени групировки, най-голямата от които е “Вагнер”.

Пукнатините обаче са на лице, както и първите сигнали за провеждани сондажи и разговори зад гърба на кремълския владелец със западни посредници и служби за извоюване на известен имунитет и по-добри позиции след разпада. Обезглавяването на режима ще срути структурата, а отделните групи ще придобият смелост и повече агресивност.

За да се стигне до властови катаклизъм обаче е необходим достатъчно силен катализатор, който се очаква да дойде от фронта в Украйна, а последните само два-три дни очертават създадените за това условия.

Davos, Switzerland

В кулоарите на Световния икономически форум в швейцарския курорт Давос преди дни генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви пред агенция Ройтерс, че Украйна се нуждае от “значително увеличение” на оръжейните доставки, като подчерта: "Ако искаме утре да има мирно решение на конфликта, трябва да предоставим оръжие днес". И допълни: „Руският президент Владимир Путин не показа никакви признаци на подготовка за мир и следователно трябва да осъзнае, че не може да спечели на бойното поле“.

TAPA military base, Estonia

Ден преди третата среща на военната коалиция за защита на Украйна в Рамщайн, Германия, представители на единадесет държави членки на НАТО, сред които Великобритания, Дания, страните от Прибалтика и др. се събраха и обявиха значителен пакет от оръжия, които ще бъдат предоставени на Украйна.
„Това, от което Украйна се нуждае най-много, е тежко въоръжение... Най-трудните битки тепърва предстоят“ - заяви на пресконференция естонският министър на отбраната Хано Певкур.

Ramstein, Germany

На самата среща на представители от над 50 държави на коалиция “Рамщайн” се обявяви най-значителния списък с въоръжение, включително и тежко, което ще се изпрати на Въоръжените сили на Украйна.

Независимо от моментните спънки за танковете Leopard, по състава на заявените оръжия и техните количества ясно се вижда, че украинската армия се подготвя не само за защита на своите позиции, но и за организиране на мощни контранастъпателни действия за освобождение на окупираните украински територии до пълната победа на Украйна.

Strasbourg, France

Прие се резолюция на Европейския парламент, в която членовете на ЕП настояват руското (и беларуско) политическо и военно ръководство да бъдат подведени под отговорност.

“Парламентът е твърдо убеден, че създаването на специален трибунал ще изпрати много ясен сигнал както до руското общество, така и до международната общност, че президентът Путин и руското ръководство като цяло могат да бъдат осъдени за престъпната агресия, извършена в Украйна.” се казва в съобщението.

Kyiv, Ukraine

Американското издание Washington Post разкри секретно пътуване на директорът на ЦРУ Уилям Дж. Бърнс до Киев, където е имал среща със своите украински колеги и президента Зеленски. Обсъдени са били данните на американските служби за състоянието на фронта и намеренията на руските сили. Според скорошно изказване на Бърнс: „Повечето конфликти завършват с преговори, но това изисква сериозност от страна на руснаците в този случай, която не мисля, че виждаме“.

Някъде около полско-украинската граница

Проведена бе първа среща на началника на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Марк Мили с главнокомандващия на Въоръжените сили на Украйна генерал Залужни. В разговорите са обсъдени плановете за действията на украинската армия, "необходими за ускоряване на победата на Украйна” - по думите на самия Залужни.

Washington, USA

Администрацията на Байдън смени поведението и реториката си към все по-категоричната позиция за подкрепа на повече военни успехи на Украйна, както отбелязва американското издание New York Times в материала си от преди два дни “САЩ са готови да помогнат на Украйна да атакува Крим”. Говори се за атаки на полуострова и унищожаване на връзките му с Русия, а впоследствие и самото му освобождаване.

„Без Крим цялото нещо се разпада“

са думите на Евелин Фаркас, бивш висш служител на Пентагона.

Въоръжените сили на Украйна с цялата помощ на модерния демократичен свят се готвят за мащабно настъпление и реализиране на поредните военни успехи, които да пречупят Кремъл. Няма да е лесно, няма да е бързо, но условията за краен успех - напълно реални. Например превземането на Мелитопол, а после и Мариупол от страна на украинските сили ще отреже целия южен руски фронт, като изолира огромна руска групировка от логистика и снабдяване. След това пътят към Крим е открит, а подобен успех със сигурност ще отхлупи капака над тлеещото в Кремъл и Русия напрежение и ще отключи процесите на обществено недоволство, противоборство по върховете и разпад на кремълския режим.

Путин ще изгуби своята власт, а заедно с нея вероятно и живота си, а Русия ще бъде изправена пред сериозно предизвикателство за оцеляване като държава и федерация!

Въпросът вече не е дали, а кога!

Следете новините ни в GoogleNews