От 3 години с нетърпение чаках да се сринем под Уганда в класацията за свободата на словото, за да напиша този текст. Всяка година съвестно проверявах дали Уганда не ни е надминала по качество на медиите и с известна доза разочарование виждах, че още не е.

Подминаваха ни Того, Гвинея-Бисау и Габон, но за тях не знам такова хубаво стори, което да онагледи драмата.

Уганда обаче е перфектният пример.

Няма и дума да казвам за българските медийни проблеми, само ще опиша дълбоките демократични традиции на Уганда, която вече е по-свободна от нас.

На 25 януари 1971 г. властта в Уганда взема най-екзотичният диктатор, раждал се някога под синьото небе. Иди Амин е син на знахарка. Като младеж се записва в британската армия и се влюбва в Шотландия. Когато взема властта (чрез преврат, естествено) разцъфтява култ към личността му, който по театралност далеч надминава култа към личностите на Сталин, Хитлер и Мао, а по трагичните последствия, ако не ги изпреварва, поне ги следва плътно.

Пълната титла на Иди Амин е Негово превъзходителство пожизненият президент фелдмаршал Хаджи доктор Иди Амин Дада, кавалер на "Кръста Виктория", ордена "За заслуги", "Военен кръст", властелин на всички земни животни и всички морски риби, последният крал на Шотландия, победител на Британската империя в цяла Африка и Уганда, професор по география, ректор на университета "Макерере".

"Последният крал на Шотландия" е великолепен филм за Иди Амин, направен по действителни случки, който горещо препоръчвам.

Титлата "Последният крал на Шотландия" угандийският президент си присвоява, защото чувства с душата си, че ако не се беше родил угандиец, щеше да е шотландец.

Като всеки обожаван от придворните подмазвачи диктатор, той скоро се убеждава, че е най-великият военоначалник, учен, мислител, крал на друга страна и полубог. И като всеки самозабравил се диктатор изпада в параноя. За няколко години избива 300 000 свои поданици - повечето по обвинение, че готвят заговор срещу него.

Независимо от това Иди Амин продължава да е най-чаровният диктатор и любим герой на западната преса. Когато в западните вестници започват да се прокрадват статии за организираните от него масови кланета, по съвет на своя личен лекар (шотландец, разбира се) Иди Амин дава една от най-знаменитите пресконференции за всички времена. На нея обявява, че просперираща Уганда започва да събира помощи за западаща Англия и наистина изпраща голяма сума пари на Кралицата. Иди Амин е толкова чаровен, така нелепо и прекрасно обяснява как ще оправи втората си родина Шотландия, ако угнетените от англичаните шотландци най-сетне признаят титлата му, че западните журналисти се влюбват в него и отразяват клоунадата му, а не убийствата му.

Политическата смърт на Иди Амин идва почти случайно, след гаф, който вероятно той не е замислил, но вярвайки в безсмъртието си, безразсъдно е подкрепил. Фронтът за Освобождение на Палестина отвлича самолет с израелски туристи и Иди Амин позволява той да се приземи на летището Ентебе край столицата на Уганда Кампала. Последвалата операция на Мосад влиза в учебниците като най-добрата антитерористична операция за всички времена. Израелски спецчасти кацат на летището в Ентебе, освобождават заложниците, без Победителя на Британската империя в цяла Африка и Уганда изобщо да успее да реагира. Иди Амин остава на власт още 3 години, но митът за Последния крал на Шотландия е разбит и той естествено става жертва на поредния преврат.

Наследилият го Йовери Мусавени, който управлява и до днес, не е пример за демократично управление. И той като Иди Амин се разправя с опозицията, макар и не така кърваво. И той често отнася критики за диктаторско управление.

И въпреки това Уганда, чието общество е достатъчно екзотично, за да роди диктатор като Иди Амин, днес е пред България в класацията на свободата на словото.

Изводи няма да правя.

Още по темата

12/02/2015

Общество

България се срина до 106-то място по свобода на словото, Уганда и Непал преди нас