Владислав Иноземцев е доктор на икономическите науки, преподавател, социолог и публицист. Ръководител на Центъра за изследване на постиндустриалното общество. Според него Русия ще удържи икономически на санкциите, като от тях ще пострада само средната класа.

"В сегашните условния има 70% вероятност Русия да стане още по-автаркична. Путин да победи своите противници, като прогони част зад граница, а част част вкара в затвора, като застави опозицията да замълчи, като закрие интернет, като постави всички възможни филтри на потока от информация и с такъв „полусевернокорейски” модел ще управлява още известно време. Украйна няма да бъде победена. Тя може да загуби контрол върху част от територията си. Но и без нея, още по-бързо и неотклонно ще се устреми на Запад.

Останалите 30% са свързани с очакването срещу Путин да бъде извършен вътрешен преврат. И Русия, която все пак ще остане в периферията на Европа, ще съхрани все пак някакъв потенциал за бъдещето", казва Иноземцев в интервю за рускозичния канал RUS LSM, на латвийската държавна телевизия.

Ето какво още каза той: 

От началото на войната в Украйна, 24-ти февруари, до края на февруари от активите на банките бяха изтеглени 3% от спестяванията на физическите лица, тоест повече от един трилион рубли. Това е значителен отток на капитали, но той е в рамките на нормалните реакции на хората на новата реалност. На резкия ръст на курса на долара и на същественото повишаване на цените на дребно.

За разлика от предишните кризи, значителното поскъпване сега засяга не продуктите от първа необходимост, не базовите услуги, а поскъпват на първо място електрониката, всички вносни стоки, автомобилите и много други изделия и услуги за продължително ползване.

Нормално е хората да изкупуват тези стоки, които считат за важни не само в момента, но и в перспектива, и които са все още достъпни. И тъй като те няма „да закопаят изтеглените си спестявания в земята”, тези средства така или иначе ще се върнат в икономиката.

„Официалният” курс на долара – 150 рубли (преди войната: 70-75 ), изглежда реалистичен, особено като се отчита, че в момента „пазарен курс” не съществува. Централната банка изисква и изкупува 80% от валутните постъпления от износа, като по такъв начин регулира предлагането на валута и налага до 20% комисионни при изкупуването на валута. Така курсът, който сега е на борсата, няма особена връзка с реалността.

При фалита на Руската Федерация през 1998 г., в продължение на месец след обявяването му, Централната банка продължи усилено да манипулира курса и едва след това го „пусна в свободно пропадане”. В сегашните условия „стабилността” ще бъде поддържана за известен период, но след като отново заработи фондовата борса, когато започнат конкурентни вълутни търгове, когато приблизително след около месец ще завърши „горещата фаза на войната в Украйна” , курсът на долара ще заеме „пазарните си стойности”.

В съответствие с „паметта на поколенията” (типични реакции при други кризи в миналото), и при сегашната криза в икономиката се наблюдават традиционните способи за „индивидуално” спасяване: попълване на запасите от захар, от елда, от грис, от растително масло и пр. Но се наблюдава и нещо ново: Не е правилно да се говори за общи реакции на цялото население.

Открояват две много различни групи:

Първата е на хора със средно и високо благополучие. В тази криза те са най-пострадалите. Те вече загубиха „международните ависъобщения”, съвременната система за банкови операции, използването на кредитни карти, достъпа до международни финансови транзакции. Много бързо ще бъдат лишени и от възможността за ползване на вносни стоки с високо качество и пр. Те загубиха сичко това, което до 24-ти февруари представляваше образа и стила на живот на „високата средна класа”.

Много по-малки са рисковете за пенсионерите, за държавните служители, за хората с ниски доходи. Да, цените на стоките от първа необходимост безусловно растат, но те ще бъдат в една или друга степен компенсирани от индексацията на заплатите и на пенсиите. Още от първи април предстои първа индексация от 7%. И най-вероятно индексации ще има всяко тримесечие.

Основният удар е срещу класата, сред която зрееше недоволстото от режима. Тази класа, която е повече космополитна, повече глобалистка. И като цяло всеки реагира според собствените си позиции и възможности: ограничаване на потреблението, и на всякакви форми на лукс, търсене на допълнитерлна работа, отказ от плащане на данъци, в това число и на комуналните разходи.

За това не следва да се очакват протести на икономическа основа. Това което ще настъпи е: всеки човек, всяко отделно семейство ще се стреми да оцелява, най-общо като икономисва по всякакъв възможен начин.

Даже 15-20 процентно падане на равнището на живот няма да предизвика политическа криза в Русия.

Руската икономика е достатъчно устойчива на външни сътресения. Защото е относително примитивна. Средно около 60% от доходите на малоимотните слоеве на населението отиват за изхранване и за комунални плащания.

Този параметър е немислим в нито една развита държава. В САЩ за покриването на разходите за поддръжката на жилище, за отопление, за електричество, за вода и за изхранване е за сметка на само 16% от доходите.

В развитите икономики хората изразходват средствата си за пътувания, за развлечения, за различни услуги повишаващи качеството на живота. И когато възникне криза, подобно на това което наблюдавахме с Ковид-19, всички тези сектори се рушат и започва силен икономически спад.

В Русия делът на тези сектори е в пъти по-малък и дори те да бъдат напълно унищожени в хода на кризата, икономиката няма да пострада, както в аналогичен случай на Запад.

Устойчивостта на Руската икономика далеч не е загубена. Ударът е много силен. Той ще нараства с всеки месец. Защото са разкъсани много вериги. Защото Русия зависи от вноса по огромно количество позиции. Но хората ще се борят и ще оцелеят, дори в тези уникални условия.

Трудно е да се търсят аналогии с подобни процеси в по-близкото или по-далечното минало. Ако някой очаква повторение на фалита през 1989 г., на краха на съветската икономика, на Сталинските методи, на връщането на „крепостната икономика”, по-значими са съвпаденията със събития от средните векове.

Защото самото нападение на Украйна, е опит на Русия (искам да вярвам, че е последен) да „съхрани империята, която тя вече загуби”. Без Украйна, без Беларус, без западните райони, Русия се трансформира в историческата форма на империята от 16-ти век, с названието Московия. Територия, която се е управлявала от Русия и се е простирала до Тихия океан на изток.

До голяма степен съвременна Русия е Московия. От гледна точка на манталитета на населението, от гледна точка на ценностите, на всепоглъщащия анахронизъм.

Опитите за сравнание с кризите през 2008, 2014 или с фалита от 1098 г.обаче много куцат, защото подобна обстановка не е съществувала никога досега. От гледна точка на „удара отвън”.

Кризата през 90-те години на миналия век беше предизвиката от разпада на СССР, в който господстваше „плановата икономика”, и която нямаше никакви мотиви за „собственото си спасение”.

Ако тогава на даден директор на крупно предприятие му доложеха, че липсват комплекущи изделия, че кооперационните връзки са разрушени, това което му оставаше бе да обяви, че производството се прекратява.

Сега икономиката е много по-гъвкава.

Сега в подобна ситуация трескаво пристъпват към търсене на алтернативни доставки. Да, с по-ниско качество и с по-високи цени. Но при всички условия ще се правят опити за спасяване на собствения бизнес до последната възможност.

Руската икономика няма да повтори траекторията на срива през 90-те години. Това ще бъде нова, неизвестна досега криза. Дълбочината ѝ ще бъде голяма. Спадът във вътрешния валов продукт ще бъде най-значителен в новата история на Русия.

Фундаменталната разлика между икономиката на СССР и на днешна Русия е в това, че в СССР до 40% от ВВП се изразходваха за нови инвестиции. Те разбира се, често бяха неефективни и прахоснически, особено във военната област, в космическите изследвания и за усвояването на Севера.

Сега равнището на инвестициите и много ниско. И заради това, че високото равнище на живот се „купува” не само от постъпленията от нефта и газа, но главно за сметка на ограничаване на „капиталовложенията в бъдещето”.

Все по-рядко възникват нови производства. Във високотехнологичните инвестиции, провалът е катастрофален. Нямаме самодостатъчност. Но въпреки това руската икономика е по-гъвкава в сравнение с трудно „повратливата” съветска икономика.

Русия е крупен износител на енергоресурси. Но доходите на глава от населението от този износ е 200 пъти по-нисък от доходът на един гражданин на Катар.  Да, Русия поддържа благосъстоянието с доходи от енергоносителите, но това не е цялата икономика.

За света Русия е „бензоколонка”, но за себе си Русия е „сравнително развита икономика”. С високо равнище на технологическо потребление, но с много нисък потенциал за производство.

Ограничаването на износа на енергоресурси ще има много тежки последици

В перспектива, ограничаването на износа на енергоресурси ще има много тежки последици, не само заради броя на заетите в този отрасъл. Но главно защото именно енергоносителите бяха основен източник за попълването на бюджета. С изключение на 2020 г. когато постъпленията от износа на нефт и газ рязко спаднаха (ковид 19), повече от 40% от всички бюджетни постъпления, са свърззани с нефто-газовите доходи. Тоест спадът в този отрасъл ще доведе и до огромен спад в жизненото разнище.

В условията на въведените санкции много се възлагат надежди на Китай. Но ако анализираме например възможностите за преориеентиране на износа на нефт към Китай, на преден план изниква обстоятелството, че 80% от износа за света като цяло се осъществява по нефтопроводи, а останалите чрез танкери от пристанища в Балтийско и Черно морета.

Нови тръби в посока Китай за няколко месеца не могат да бъдат построени. Индия, която също е заинтересова от доставките на руски нефт също не може въобще да бъде достигната с нефтопроводи.

Остава танкерния флот, но цените за фрахтовка се повишиха от началото на т.г. шест пъти. Освет това партньорите се боят да не попаднат под санкции и през последния месец разликата между цената на руския нефт и на марката „Бренд” нарастнаха от 3 долара за барел преди войната, до 30 долара сега. Тоест заради санкциите руския нефт сега се продава с огромна отстъпка.

За това единствения изход за Русия е да се преориентира към пазари, където потреблението на нефт не е високо, и където за сметка на огромни отстъпки, Русия може да се бори за настаняване на пазара.

До войната Русия имаше 42% дял в пазара на нефт в Европа и 40% на газа. В Китай – 16% общо за нефта и газа. Тоест в Китай и на трети пазари Русия тепърва трябва да се бори за позицията на „един между равни” с останалите световни монополи, докато в Европа досега тя играеше ролята на основен монопол.

В днешното ръководство на Русия, разбирането за нейната роля в световната икономика е много силно преувеличено. Съществуват някакви химери, че Русия може силно да подкопае позициите на долара. Че ако залее световната финансова система с безпрецедентните си златни резерви от 3200 тона, на стойност около 182 милиарда долара, ролята на долара като резервна валута ще бъде ликвидирана. Но проблемът е, че те не са ликвидни.

Аз бях убеден, че война срещу Украйна няма да има, първо защото такава война не може да бъде спечелена. И второ, заради санкциите, които обаче се оказаха извън най-мрачния възможен сценарии на предварително планиране. Но Путин нахлу и сега не възнамерява да се спре.

Санкциите сами по себе си няма да доведат до промяна на на курса.

Курсът може да бъде изменен само ако бъде отстранен Путин.

За сега няма друг варинт освен дълбокия разкол сред руските елити и ангажирането с тази задача на най-близките му съратници. Които съзнават, че страната връхлита срещу бетонна стена и техния собствен интерес ще пострада силно от това.

В Русия не съществува институтът „избори” и не се предвиждат. ”Народно възстание” няма да има. За това остава единствено вариантът „дворцов преврат”.
За мен е загадка, но в Русия политическите проблеми могат да се изразят в политически протести, а икономическите проблеми – не. Тоест антивоенното протестно движение ще нараства, като Путин ще го блокира с всички възможни средства. Но широки вълнения на социално-икономическа основа в момента не могат да бъдат пряка заплаха аз режима му, даже в сегашните условия.

В сегашните условия има 70% вероятност Русия да стане още по-автархична. Путин да победи своите противници, като прогони част зад граница, а част част вкара в затвора, като застави опозицията да замълчи, като закрие интернет, като постави всички възможни филтри на потока от информация и с такъв „полусевернокорейски” модел ще управлява още известно време. И постоянно ще затяга поясите, съобразно новите реалности.

Украйна няма да бъде победена. Тя може да загуби контрол върху част от територията си. Но и без нея, още по-бързо и неотклонно ще се устреми на Запад. А арестуваните авоари на Централнатна банка на Русия и на олигарсите съответно ще покрият разходите за нейното възстановяване.

И Русия, която повече няма да бъде Европа, така ще си съществува.

Останалите 30% са свързани с очакването срещу Путин да бъде извършен вътрешен преврат. И Русия, която все пак ще остане в периферията на Европа, ще съхрани все пак някакъв потенциал за бъдещето.