Украински военни: Последната дума е на фронта

Три години пълномащабна война. Какво мислят украинските военни за изказванията на Доналд Тръмп, за „необходимостта от избори“, „преговорите“ и всички останали гръмки изяви от последните дни?

Ето какво казват украинске военни, които държат фронта още от 2014-та година насам.

Полковник Денис Прокопенко „Редис“ – командир на 12-та бригада със специално предназначение „Азов“:

Всичкото внимание – към фронта, всичките сили – за фронта

„Така е било винаги. Уважават само смелите. Слушат само влиятелните. И се съобразяват само със силните.

От 1991 година враговете на Украйна са правили всичко нашата държава да е слаба, неинтегрирана, беззъба и несамостоятелна. През 2013-та година Украйна започна да се събужда, да укрепва, най-накрая разбираща необходимостта от затвърждаването на собствената си субектност. Наивно би било да се допуска, че раждането на тази субектност ще бъде безболезнено. И още по-грешно би било да се смята, че пътят до нея ще бъде отъпкан за нас.

Единадесет години водим война със страна, която ни превъзхожда числено и ресурсно. И вече три години Украйна удържа пълномащабното нахлуване на една от най-боеспособните армии в света. Всекидневният подвиг на украинския войник трябва да ни вдъхновява, каквито и заявления да правят чуждестранните политици, анализатори и експерти. Последната дума е на фронта (...)

Всичко, което се случва днес в информационното пространство, не трябва да ни отбива от вече избрания от нас път. Също така украинците не трябва да обръщат внимание на тези персонажи, които са започнали подготовка за политически игри и въображаеми избори. Всичкото внимание – към фронта, всичките сили – за фронта.

Безнадеждността започва там, където хората под натиска на обстоятелствата се отказват да се борят за своето. Това не е за нас. Държим строя, унищожаваме окупаторите.“

В публикацията си за 3-годишнината от началото на пълномащабната война Редис пише:

„Искат да ни убедят в това, че нашата страна не ни принадлежи. Че резултатът е ясен и всичко са решили вместо нас. Че някои ще се договорят помежду си както преди. Опитват се да сломят украинците, създавайки илюзия, че всички ние сме обречени и няма смисъл да се борим.

Спомнете си, че точно същото се случваше преди три години. Но тогава Украйна устоя, въпреки всички прогнози, сметки и убеждения, че ще капитулира. Ние дадохме отпор, който не очакваха от нас нито враговете, нито съюзниците. Този отпор дадоха войните, които спираха вражеските колони често без необходимата подготовка и съвременно въоръжение, но знаейки защо и за кого се бият. Този отпор дадоха хиляди украинци, които за първи път взеха автомат в ръка на 24 февруари 2022 година.

Съхраняването на съществуването на нашата държава не е резултат от договорки на чуждестранните лидери, а последствие от всекидневната титанична работа на стотици хиляди бойци на фронта.

В обкръжения от руснаците Мариупол на нас ни беше все едно, че някой смята Украйна за обречена на загуба и чака, ние да се откажем от нашите територии и независимост. Всеки от нас целенасочено и отдадено вършеше своята работа, необръщайки внимание на скептицизма на анализаторите и отчаянието, което е опитваха да посеят сред украинците. По времето на тежките боеве с противник, чиито сили превишаваха нашите, ние бяхме убедени в това, че съдбата на нашата държава се решава не в далечни високи кабинети, а директно тук – на бойното поле. И ние бяхме прави (...)

За тези три тежки години Украйна запази своята независимост благодарение на армията, истинска опора на която станаха доброволците и гражданите, които подкрепят войската финансово. И днес съдбата на държавата зависи от тези, на чиито плещи се държи фронта.

На храбростта на украинския войник би завидял кабинетен генерал от която и да е армия в света. Милиони отдават почит на смелостта и самоотвержеността на украинската съпротива. Новата военна доктрина, новата геополитическа карта на света, новата история се пишат в траншеите – където украинския войник приближава мира, чрез совите точни улучвания в целите на противника.“

Офицер от ЗСУ с позивна Алекс, създател на Телеграм канал с новини от фронта: Избори сега ще ни сринат

„За някои президентът е лош, за други - добър. Аз сега нито ще го подкрепям, нито ще го хейтя, но съм напълно съгласен с факта, че избори по време на война могат само да навредят и сринат държавата. В такива времена, когато обществените настроения се носят като тоалетна хартия на вятъра: ту предателство, ту победа – провеждането на избори може да позволи на всеки негодник да дойде на власт, например проруска марионетка или поне опит за прокарване на такава.

Ненапразно на законово ниво е забранена смяната на властта по време на военно положение.

Пак повтарям, не се застъпвам за конкретен президент. Нямам политически кумири или любимци. На карта е оцеляването на страната и да решаваме дали ще има избори, или не, можем само ние с вас, а не някой там в САЩ. А войната не трябваше да я допускат всички тези, които подписаха меморандума в Будапеща, на които се доверихме“.

В друга публикация Алекс пише:

„Винаги съм казвал, че само много лоша ситуация може да обедини нацията ни, както беше през 2014-та и 2022-ра година. Изглежда пак ще дойдат времена, които ще ни обединят отново. Такива времена, когато няма предателство, няма победа, а само общ за всички враг – нашата войска може да достигне реални успехи, защото ще изчезне дебилизмът, който пречи буквално на всичко. В рашка далеч не всичко е така идеално, те също са заинтересувани от мира, и е възможно при нейното (на войната, б.р.) продължение да ги застигне криза, каквато ние имахме в края на 2023-та година. Затова, ако всички се обединим както в началото на 2022-ра година, ще можем да отстоим страната си.“

Максим Жорин, зам. командир на 3-та отделна щурмова бригада: Ще се борим със или без САЩ

„Бих препоръчал на всички, които много искат публично да пратят Тръмп на х**, да вложат вдъхновението и ентусиазмът си в подкрепа на нашата армия. Тази история за нас едва сега започва.

Без въоръжение, без помощ, без пари от Щатите ще ни бъде много по-трудно. Трябва задължително да се работи над това да има подкрепа, тя да е ефективна и навременна.

Ще доведе ли прекратяването на помощта от САЩ до нашата загуба? Не. Ще се борим при всички положения – въпросът е само каква територия ще успее в такива условия да окупира врагът.

Сега е време да се напомни за единствения приоритет за обществото – фронта и войната – и да се съсредоточим върху това“.

Следете новините ни в GoogleNews