САЩ смятат да приключат войната с Иран за 100 дни, но може да се проточи до есента

САЩ имат намерение войната с Иран да приключи за 100 дни, но по-вероятно ще се проточи до есента. Това е причината Централното командване да поиска от Пентагона да изпрати повече военни разузнавачи от щаб-квартирата си в Тампа, Флорида, за да подпомогнат операциите срещу Техеран, съобщава POLITICO.

Това е първото известно искане за допълнителен разузнавателен персонал заради войната с Иран от страна на администрацията и знак, че Пентагонът вече разпределя финансиране за операции, които може да се проточат далеч отвъд началния четириседмичен срок, обявен от президента Доналд Тръмп.

Бързането да се добавят хора и ресурси за нещо, което обикновено се организира добре преди американски военни действия, показва как екипът на Тръмп не е предвидил широкия отзвук от започналата заедно с Израел в събота война.

„Както видяхме, това е импровизирана операция, при която изглежда никой не разбираше или не вярваше, че военните действия са неминуеми. Изглежда сякаш са се събудили в събота и са решили да започнат война“, заяви Джералд Файерщайн, бивш старши американски дипломат, занимавал се с Близкия изток. 

САЩ осъществиха масирана и многостранна операция с Израел, насочена към иранската инфраструктура, която уби върховния лидер на страната и други висши служители. Но американски и израелски официални лица все още не са формулирали ясна крайнa цел за операцията. Тръмп и неговите съветници също имат затруднения да оповестят солидни причини защо ударите трябваше да се случат точно сега.

Иран отвърна с обстрели по американски и други цели в Близкия изток. Най-малко шест американски войници загинаха в пристанище в Кувейт, което повдига въпроси дали тяхната база е била достатъчно укрепена срещу удари с дронове. Някои американски дипломатически обекти също са били улучени, а притесненията, че САЩ и техните съюзници в Близкия изток може да изчерпат боеприпасите си, растат.

Ударът, убил американските войници, е особено притеснителен за военните планове, защото е нанесен от относително евтин дрон „Шахед“, който често може да лети под радарите. САЩ в момента използват ракети, струващи до няколко милиона долара, за да свалят значително по-евтини дронове. Иран разполага с хиляди такива летателни апарати в складовете си и десетки от тях вече са пробили въздушната отбрана.

Много от противодроновите системи, с които САЩ могат да отвърнат, не са изпробвани в бойни действия, тъй като американските сили досега не са се сблъсквали с толкова разпространена дронова заплаха, коментира източник на изданието.

Пентагонът не е отговорил на искането за коментар.

Но ограничената подготовка за помощ на американците, желаещи да напуснат региона, има директен ефект.

Двете американски посолства — в Ливан и Израел — започнаха да изпращат персонала и семействата си в последните дни преди ударите, но повечето дипломатически мисии не предприеха такива стъпки чак до началото на войната.

Понеделник е денят, когато Държавният департамент издаде първото си сериозно предупреждение към американците, призовавайки ги да „напуснат незабавно“ 14 държави в региона. Към този момент е трудно да се намери билет, защото затварянето на въздушното пространство доведе до многобройни отменени полети. Департаментът разшири предупрежденията и евакуацията към още две държави — Кипър и Пакистан.

„Това е пълно пренебрегване на дълга. Иран безспорно е заплаха, но нямаше непосредствена опасност за нас, а (Тръмп) остави хиляди, може би стотици хиляди американци в зоната на риск без план как да ги измъкне“, заяви Джефри Фелтман, бивш американски посланик в Ливан, който е управлявал евакуацията на хиляди американски граждани през 2006 г. “

Служителят на Държавния департамент, запознат с процеса, каза, че сравнително малко хора в департамента са били посветени в плановете за предстоящата война. Това може да е допринесло за проблемите с евакуацията, призна официален представител. Целта е да се стабилизира ситуацията възможно най-бързо.

Това включва засилване на персонала в Атина и на други места, ако кризата се влоши. Допълнителният персонал може да помогне на американците, пристигащи с чартърни или други полети, да подновят паспортите си, да получат заеми за билети или дори временно настаняване, заявиха настоящ и бивш служител на Държавния департамент, запознати с консулските въпроси.

Държавният департамент заяви, че създадената в събота група работи 24/7 и е помогнала на повече от 6500 американци в чужбина с насоки за сигурност и възможности за полети. 

Дилън Джонсън, заместник държавен секретар по глобалните обществени въпроси, написа в X в сряда сутринта, че от 28 февруари, деня на началото на войната, „над 17 500 американски граждани са се върнали в САЩ от Близкия изток“. Но в тази бройка са и много американци, които са напуснали без помощ от Държавния департамент.

Говорителят на Белия дом Каролин Ливит заяви в сряда, че президентът е казал на регионалните лидери, „че очакваме тяхната помощ“ за връщането на американците у дома.

Администрацията на Тръмп общо взето намали броя на хората, участващи в процеса на вземане на решения по националната сигурност, и съкрати срещите, които обикновено включват много департаменти и агенции. Освен Рубио и шепа от най-близките му съветници, голяма част от Държавния департамент е оставена в неведение за ключови решения. Рубио е и национален съветник по сигурността, което означава, че прекарва много време в Белия дом.

Въпреки това сегашни и бивши американски дипломати подчертаха, че възможността САЩ да влязат във война в Близкия изток не е била точно тайна.

Администрацията прекара седмици в драматично засилване на военното си присъствие в региона и заплахи към Иран. Затова хората в Държавния департамент, включително политическите назначения в бюрото по консулски въпроси, трябва да са знаели да намалят персонала в посолствата и да призоват американците да напуснат региона преди много дни или седмици, твърдят някои.

„Нямаше причина да не се подготвят планове за изтегляне на персонала, докато това беше възможно, особено щом Министерството на отбраната знаеше за вероятните ирански военни отговори“, заяви бившият служител на Държавния департамент, запознат с консулските услуги. „Могли са също да започнат да изпращат съобщения за променящата се ситуация.“

Законотворците настояват до петък Рубио да обясни как се вземат решенията, за кои държави е необходима евакуация и какви критерии определят използването на чартърни самолети вместо военни. Те също питат за алтернативи за евакуация заради честото затваряне на въздушното пространство. Писмото, с което се настоява за отговори, е от сенатор Тами Дъкворт (демократ от Илинойс).

Няколко губернатори, включително Гавин Нюсъм от Калифорния, Кати Хокул от Ню Йорк и Джи Би Прицкер от Илинойс, също са в контакт с служители на Държавния департамент по въпроса за американците, принудени да останат в района на бойните действия.

Служители от офисите на губернаторите питат какво прави администрацията, за да върне американците, дали се обмисля вариант за чартърни или военни самолети.

Със съкращения

Следете новините ни в GoogleNews