С жребий да излъчим кабинет, ще има шансове да се справи по-добре

Очаквах до края на юли, преди парламентът да излезе във ваканция, да има развръзка в политическата криза. Няма. Сега сюжетът се променя. Дали поради страх от реваншизъм по време на евентуално служебно правителство, дали поради други причини или от чиста глупост, управляващите се решиха на политическо самоубийство със сериозен риск да повлекат със себе си цялата страна.

Предстои да видим как ще бъдат подложени на нарастващ натиск от собствените си привърженици да втвърдят политиката си.

Протестите също ще ескалират, ако не през август, то след края на летния сезон. Правителството отдавна абдикира от здравната криза и нито може, нито иска да наложи спазването на елементарни предпазни мерки срещу епидемията. Ние сме единствената страна от ЕС, в която през юли (най-топлия месец от годината) има повече лабораторно потвърдени случаи на заразяване, отколкото през целия предхождащ период.

Това – на фона на обстоятелството, че преди 2 месеца бяхме стерилен остров в океана на заразата.

Мерките за спасяване на икономиката се свеждат до истерично хвърляне на пари преди всичко в най-неспасяемите сектори – ресторантьорството и туристическия бизнес. Там те ще потъват като вода в пясък.

Правят се много сравнения с кризата и протестите от 2013 година. Но аз си спомням 2009 година. Съкрушителната победа на ГЕРБ на 5 юли дойде, защото много хора повярваха, че тази партия ще промени страната и ще се пребори с корупцията и злоупотребите с власт. В центъра на тогавашната предизборна кампания беше прословутото нагло изказване на Ахмед Доган относно това кой разпределя порциите в държавата.

ГЕРБ обвиняваше управляващите в това, в което днес улицата и политическата опозиция обвиняват ГЕРБ. След 11 години сме в същата изходна точка. Както тогава, така и сега, все още не сме в тежка икономическа криза, но тя е на хоризонта и може да бъде само смекчена, но не и избeгната.

Както тогава, така и сега, имаме безотговорно правителство, загубило доверието на мнозинството хора. Към всичко това днес се прибавя и очертаващата се тежка здравна криза, предизвикана от пандемията. Втората разлика е, че сега хората вече са на улицата.

Третата – че може да няма избори преди тези кризи да ни връхлетят с цялата си мощ.

Най-наглата опорна точка на ГЕРБ е внушението, че това правителство се запъва във властта едва ли не, за да прояви политическа отговорност. Внушението всъщност е, че никой по-добре от това правителство не може да преведе страната през тежките есенни и зимни месеци.

Това е толкова нагло, колкото онова изказване на Доган в с. Кочан. С жребий да излъчим кабинет на мястото на сегашния, ще има шансове да се справи по-добре.

Корупцията, селективното правосъдие и злоупотребите с власт са язви в българския политически живот от самото начало на демократичното ни развитие. Не съм от хората, които смятат, че само сегашната власт може да бъде обвинявана за тях. Но ГЕРБ получи почти неограничена власт, именно защото породи надежди, че може, ако не да затвори напълно тези язви, поне да ги направи поносими.

Това не променя факта, че в българската политика няма светци. Въпросът е другаде – юлските протести показаха и показват, че е възможен политически натиск, който да принуди политиците да станат по-цивилизовани и по-малко безскрупулни. ГЕРБ имаше 3 седмици, за да реши дали да се съобрази с този натиск и даподкрепи исканията на протестиращите, или да предпочете да бъде само част от проблема, а не и от опитите той да бъде решен.

Изборът на тази партия вече е ясен. Оттук нататък тя може да печели само Пирови победи, до пълното си самоунищожение. Все по-малки и все по-частични. Все пак не вярвам да е възможно обратното – тя да унищожи напълно демократичния потенциал в българското общество.

Следете новините ни в GoogleNews