След дебата. 33 причини защо Йотова не става за президент

Повърхностното впечатление от проведения дебат кара много наблюдатели да правят извода, че Йотова е показала, че е подходяща за позицията „президент на България“. По-задълбоченият анализ показва тъкмо обратното. В подкрепа на това ще изложа следните 33 причини:

1. Йотова не отговори на първия въпрос (защо избирателната активност е толкова ниска). Вместо това, тя започна с поздрави към БНТ, благодари, че може на живо да дебатира с опонента, след което „окачестви“ кампанията на Гюров по негативен начин. Това е първият сигнал, че тя може да заобикаля проблемите, които противоречат на нейните институционални, партийни и лични интереси.

2. Йотова обвини Гюров, че търсел подкрепа от ДПС. Проверката показва, че няма никакви данни за такова действие и следователно тя лъже, за да настрои либерално настроените симпатизанти срещу Гюров.

3. Йотова не приема тезата, че България не е голяма сила и има нужда от съюзници като казва, че нашият глас е равноправен в ЕС. В същото време тя казва, че смята да действа „не през интересите на някоя друга страна“, „някой съюз“ (разбирай ЕС). Тоест, от една страна България е равноправна на Германия и Франция, например, защото гласът ѝ тежи колкото техният, но в същото време като президент Йотова не зачита доминиращото мнение на „някой съюз“ и с това анулира значението на равноправния си глас в ЕС. Като действащ президент, обаче, Йотова не посмя да каже, че атаките с дронове идват от Русия. Това я вкарва в поредното противоречие: спрямо ЕС сме големи, но спрямо Русия – малки. Изводът е ясен: Йотова е капитулирала морално пред руските интереси, така, както работи за капитулацията на Украйна чрез спирането на помощта за нея.

4. Отделно внимание заслужава нейната фраза: „Ако на всичко казваш „Да“, както десетилетия се случваше досега…“. Това е повторение на популярната проруска теза, че сме сменили един господар (Москва) с друг господар (Брюксел). За да кажеш това, трябва да не правиш разлика между диктатурата на Путин и демокрацията на ЕС (в момента център на световната демокрация). Ние не сме избрали Брюксел, за да опитаме с друг „господар“, а за да усвоим организацията, технологиите, политиките и да постигнем жизнения стандарт на хората от Западна Европа. Световните миграционни процеси потвърждават еднозначно и категорично това.

5. Йотова си приписа заслугите за приемането на френското предложение за Северна Македония като обвини Кирил Петков, че бил готов да предаде интересите на България. Защо тогава, премиерът Петков понесе огромни критики отвсякъде, а президентството по никакъв начин не го защити или не каза, че това е и негово дело?

6. На критиката на Гюров, по повод атаките на корабите в Черно море: „пожеланието за мораториум не е отбранителна стратегия, мълчанието не е отбрана“ тя отговаря, че всички международни отношения пречупва през националния интерес на България. Но как разбира този интерес Йотова. Тя ратува за „истинско споразумение за мир“, от което „няма как да изключите Русия“. Да се прескочи временното споразумение и да се сключи такова примирие означава да се удовлетворят руските искания, които включват не само териториите, завоювани с оръжие, но и напускането на НАТО от източноевропейските страни. Този национален интерес е всъщност добрият стар интерес на БКП.

7. Йотова: „Дълги години се смяташе, че мирът може да дойде със сила. Мир може да дойде само чрез преговори.“ Но ако погледнем на този мир от позицията на руските действия, тези териториални придобивки и претенции на монопол над бъдещето над Украйна и евентуално другите източноевропейски страни как биха били постигнати: с преговори или с руска военна сила?!

8. Йотова представи договора с Боташ като мярка за осигуряване на газ, тъй като Кирил Петков и Асен Василев за една нощ били прекъснали доставките на газ. Това твърдение съдържа две лъжи.

(а) Доставките на газ бяха прекъснати едностранно от „Газпром“ за онези, които откажат да плащат в рубли, макар че договорът е в долари. Очевидно, имиджът на Газпром е по-скъп за Йотова от имиджа на тогавашното българско правителство!

(б) Доставките на газ бяха спрени от Газпром на 27 април 2022 г., в 7:00 часа сутринта, а споразумението с Боташ бе подписано на 3 януари, 2023 г., тоест повече от 7 месеца след като правителството вече е снабдявало страната с газ. Освен това, договорът с Боташ е договор за пренос на газ, без да е ясно какъв газ се очаква да тече по тръбата. Ето какво казват фактите. На 19 август 2022 г. служебният министър на енергетиката Росен Христов обяви, че България приема само един американски танкер с газ, а се отказва от останалите шест танкера, договорени от редовното правителство на Кирил Петков. Тоест, далече преди договора с Боташ, служебното правителство на Г. Донев не се страхува за доставките на газ, че дори и отказва договорени. Тогава каква газ очаква да тече по тръбата на Боташ?! Отговорът е подсказан на 22 август 2022 г. от служебният министър Христов, който заявява, че преговорите с „Газпром“ са неизбежни. Това е разбирането за национален интерес на президентите Радев и Йотова. Само в името на такъв интерес може да се „оправдае“ плащането по половин милион дневно за една празна газопреносна тръба. Това е причината за готовността на Йотова, изразена към края на дебата да работи „винаги за българския национален интерес, без да се поддавам, че някой някъде е решил вместо България, а ние трябва послушно да изпълняваме това решение…“ Очевидно няма предвид Кремъл.

9. Йотова обвини Гюров, че в договора си с Украйна е поел ангажимент да продадем реакторите за Белене, да произвеждаме дронове и да участваме в коалицията на желаещите. Защо Йотова не се интересува от цената на тези реактори, от средствата, необходими за тяхното съхранение, от това – кога бихме ги използвали реално и дали са незаменими, с оглед на новите технологии? Тя разглежда двата руски реактора като сакрални предмети, които не подлежат на продажба или преотстъпване. Критиката на идеята България да произвежда дронове с Украйна (най-бързо развиващата тези технологии държава) е поредното потвърждение за особения смисъл на българския национален интерес в устата на президент Йотова.

10. Йотова оправдава обвинението си срещу Гюров, че е агент на войната като му приписва вината, че със споразумението с Украйна се ангажира да изпраща там след войната български мироопазващи войски. Това не е вярно.

11. Йотова дезинформира, като казва, че коалицията на желаещите се занимава само с обучението на войници за мироопазващите сили в Украйна след войната. Всъщност, нейните действия включват военна и финансова помощ, противовъздушна и антибалистична отбрана, икономически натиск и санкции, политическа рамка за възстановяване, мироопазващи сили за в бъдеще.

12. Йотова подминава тезата на Гюров, че развитието на оръжейната ни индустрия дава работни места и генерира продукт, с който може да се провеждат много други политики от правителството.

13. Йотова твърди, че по време на служебното правителство се вдигнала най-много инфлацията. Тя прави това извън всякаква връзка с вътрешния и най-вече международен икономически контекст и пропуска три пъти по-високата инфлация през 2022 г. В този дух отхвърля факта, че цените на горивото на бензиностанциите е по-ниско спрямо цените на петрола по времето на правителството на Гюров, отколкото сега. Казва, че даването на 20 евро компенсация е било обидно за хората. Остава въпросът, след като правителството на Радев не дава дори и такава компенсация, това засилва ли удовлетворението на гражданите?

14. Какво мисли Йотова за прекалената концентрация на власт? Тя не вижда нищо лошо в това институциите да работят в сътрудничество помежду си. Тоест, повтаря думите на Гешев, който като главен прокурор каза, че пред разделението на властите предпочита синхрона в тяхната работа. Какво означава в български условия това „сътрудничество“, показва олигархичния модел на управление.

15. Йотова си затваря очите за милиарди в бюджета. В държавната хазна правителството на Гюров оставя 6.8 млрд. евро (включващи 2.4 млрд. евро Сребърен фонд). Йотова подминава този факт, а казва, че в бюджета имало дупка от два милиарда неплатени средства за извършени дейности в миналото. Тук прозират поне две лъжи:

(а) Тези дейности не са извършени по време на правителството на Гюров и

(б) 2 млрд. неплатени дейности не променят факта, че в хазната има реални 4.4. млрд. евро.

Дори да се махнат от тях парите за неплатените дейности, в бюджета остава не дупка, а актив от 2.5 млрд. евро. Но ако Йотова може да си затваря очите за милиарди, на какво основание да се очаква, че като бъдещ президент ще бъде спирачка срещу опитите на едно правителство да злоупотребява с огромни средства?!

16. Бюджетът беше скрит преди изборите. Тя не отговори защо, а използва аргументи, които изместват въпроса.

17. Йотова оспорва противоконституционността на референдума за влизането в еврозоната. Това е възможно само, ако не признава участието ни в ЕС и произтичащите от него задължения за легитимни. Претенцията ѝ за пълна подготвеност за въвеждането на еврото е опит да вкара държавата в нещо като гонене на хоризонта.

18. Обявяването, че сме влезли в еврозоната с фалшиви документи чий национален интерес подкрепя?

19. Йотова защитава подкрепата на Радев в навечерието на изборите от сайта на Министерски съвет с правото на всеки човек да изкаже свободно своето мнение. Тя пропуска нещо съществено. Мнението на довчерашния президент и днешен премиер не е лично мнение. То е мнение на националната институция, която представлява, то дублира мнението на гражданите, които са гласували за него и в този смисъл оказва непропорционално влияние върху изборния резултат. Избягването на тази деформация е начин да се осигури по-голямо влияние на гражданите върху властта, което е и смисълът на демокрацията.

20. Йотова не отговаря на въпроса на Гюров как се вписва в принципа за свобода на словото брандирането на едни журналисти като добри (които могат да задават въпроси на управляващите) и лоши (които не се допускат).

21. Йотова приписва към думите на Гюров, по повод ареста на двамата кметове, твърдението, че наново се води възродителен процес? Точно такива думи не са изказани от Гюров. Това изказване на Йотова е подвеждащо.

22. По повод помилването на наркотрафиканти, Йотова се оправдава с комисиите като казва, че не може да се съмнява в преценката на комисията от лекари и не може да си представи как един лекар може да дадеш грешна диагноза. На фона на разкритите злоупотреби със средства в Здравната каса и огромният брой трудоустроени с фалшиви документи, как Йотова с това безпрекословно „доверие“ ще подкрепя борбата с корупцията в здравната сфера?

23. Тя заявява, че документите по помилването са изпратени в прокуратурата и там могат да се видят, т.е. прескача възможността участниците в политическия процес да се запознаят с тях директно. Това по никакъв начин не е стъпка към прозрачност. Вместо да признае, че и тя е изненадата от жизнеността на помилвания наркотрафикант, тя разказва в стил „Лека нощ деца“ сърцераздирателна история, за млад мъж в Англия (кой?), за раждането на дете там (чие?), за това, че то може да се храни само от ръката на баща си (къде е майката, която го е родила?) и каква е връзката на тази история с помилването на наркотрафиканти. Целият този етюд цели да докосне майчините сърца и да покаже, че Йотова носи също такова.

24. Йотова обвинява Гюров за атаки в социалните мрежи, но не казва как оценява колажите, в които Гюров с автомат и каска целува украинско знаме. Обвиненията ѝ към Гюров за атаки към нейния съпруг са несъвместими с профила на неговата кампания и неговата личност в частност.

25. В края на интервюто, тя отказа да посочи едно позитивно качество на Гюров, а си направи свой позитивен автопортрет, след което каза, че не го познава. Но в началото на дебата тя каза: „Така както сме работили, познаваме се…“ Отказът да види поне едно позитивно качество в своя опонент влиза в противоречие с духа на морално благородство, задължително в такива случаи. Това подлага под съмнение нейната способност като президент да се отнася еднакво към всички партийни лидери, без оглед на отношението ѝ към тях. И намеква за продължаването на политиката на разкол между политическите сили от позицията на президент на всички българи.

26. Горният извод се потвърждава и от многократното повторение на израза „партиите зад Вас“. Това едновременно изразява нейната враждебност към тях и разграничаването ѝ от тях. Няма съмнение, че като президент, тя би се ръководила от това си отношение и вероятно би връчила подобно на Радев „с погнуса“ мандата за съставяне на правителство на такива партии. В пълен синхрон с този извод е и нейният агресивен и менторски тон в цялото интервю, който показва, че нейните интереси стоят над обективните обстоятелства.

27. На атаките на Гюров с числа тя противопоставя своя институционален опит и свързаните с него процедури. Ако използва цифри като например, „свръхдефицит от близо 5,8 на сто“, те не съответстват на официалните данни. Процедурата за свръхдефицит срещу България е открита на 10 юли 2026 г. въз основа на дефицит 3,5% от БВП за 2025 г. и прогноза 4,1% за 2026 г.

28. Йотова казва, че почти няма държава в Европейския съюз, която да е под границата на 3% дефицит. Всъщност, цели 16 държави са с дефицит под 3% или бюджетен излишък.

29. В целия дебат Йотова заменя личната си отговорност с процедури.

30. Вместо да се аргументира с факти, тя обвинява: „изградихте цялата си кампания върху лъжи“. Така внушава казаното за истина.

31. В отношението си към Гюров Йотова проявява пренебрежително отношение. Обръщението „уважаеми господин Гюров“ звучи лицемерно и злобно, на фона на нейния отказ да посочи едно негово положително качество. Нейното послание за диалог е несъвместимо с формулировката, че не иска да общуват „през тролове, елфи, изкуствен интелект и т.н.". А нейната реплика: „следващият бюджет ще го разпиша аз… дори да при някакво много сериозно стечение на лоши обстоятелства да спечелите изборите" изразява злоба от махленски характер и убеденост в предизвестеността на резултата.

32. Йотова постоянно прекрачва границите на определеното ѝ време, на моменти заема позицията на водещ (отговаря на Гюров, че няма право на дуплика, сама си даде думата да започне обобщение към края и пр). Това показва свръхжелание за доминиране, което е несъвместимо с претенцията за такъв висок пост, изискващ способност да се поставят правилата над собствените властови амбиции и партийни интереси.

33. В цялостната реторика на Йотова отсъстват аргументи, които произтичат от логиката на демокрацията и нейните принципи. Този дефицит обяснява логическите противоречия и парадокси в наративите, свързани с геополитическата аргументация, смисъла на понятието „национален интерес“, загърбването на фактите и логиката, избягването, когато е неудобно, директния отговор на зададените въпроси, липсата на уважение към опонента и хората, гласували за него.

В заключение, впечатлението за някакво превъзходство в дебата идва от нейното поведение на „зубрачката на класа“, която постоянно вдига ръка да я види госпожата. А за да избегне критиките на съучениците си говори пред тях с мазен, равномерен, но патетичен тон, сякаш дублира документален филм, посветен на някоя национална трагедия. Поведението на Гюров беше поведение на информиран ученик, който не се интересува от оценките. Неговата сдържаност, органична толерантност и склонност да търси логически аргументи са качества, които не му дават голямо надмощие в такъв дебат, но са истинските, от които се нуждае един президент като обединител на нацията и изразител на нейните общи интереси.