В 10.00 ч. на 21 април на специална среща в Кремъл министърът на отбраната на Русия, армейски генерал Шойгу, доложи на Путин, че Мариупол е окончателно „овладян”. Шойгу подчерта също, че в „Азовстал” остават блокирани около 2000 души „въоръжена съпротива”, а 1478 вече „са се предали”. За завършване на операцията в „Азовстал” щели да бъдат необходими още „три-четири” дни.

След като отправи възхвала за проявения „професионализъм и храброст” от руската армия и разпореди допълнителни мерки за финансово компенсиране на участниците в обсадата, Путин заяви: „Щурмът на промишлената зона в Мариупол е нецелесъобразен” и заповяда: „Не е необходимо да се бутаме в катакомбите. Промишлената зона в „Азовстал” да се блокира така, че и муха да не може да проникне навън”.

По-рано, преди доклада на Шойгу, Рамзан Кадиров заяви, че „Азовстал” ще бъде превзет днес (21 април) до обяд.

Може да се предположи, че с помощта на Кадиров се провежда пропагандна операция. Неговата роля е да заплашва - като изобразява „свиреп лай”, а Путин, със съдействието на Шойгу, разиграва „красива, благородна постъпка”. Тя по същество обаче цели да не се допусне прекратяването на преговорите с украинската страна, както ясно заяви Зеленски - в случай на овладяването на Мариупол.

В съзвучие със заповедта на Путин са и данните, че ГЩ на Руската федерация е разпоредил сроковете за завършване на „втората фаза” на войната да се изместят с един месец напред.

През нощта на 20 април и в ранните часове на 21 април руската авиация нанесе масиран въздушен удар по територията на „Азовстал” със стратегически бомбардировачи Ту-22М3, с използването на свръхтежки авиобомби за разрушаване на подземни бетонни укрития. Договорените хуманитарни коридори за извеждане от района на „Азовстал” по-рано бяха провалени от руска страна.

Андрей Пионтковски (един от патриарсите на руската демократична опозиция):

„За пръв път формулировката „Втора фаза” на операцията в Украйна беше използвана от генерал-полковник Руцкой, заместник-началник на ГЩ, на 25 март.

На заседание на Колегиума на министерството на отбраната той „подмина” до този момент официалните цели на войната, формулирани лично от Путин и по „военному делово” конкретизира, че всъщност целта на войната е „овладяването на цялата административна територия на Донецка и на Луганска област” .

Още по-ясно по този въпрос се произнесе на следващия ден заместник-министърът на отбраната генерал-полковник Фомин, член на руската делегация за „мирните преговори”.

Последвалото решение: „втората фаза” на войната да включва само „освобождаването на Донбас”, имаше за цел да прикрие възникналия „концептуален” спор на военния връх с Путин и да остави неговото окончателно решаване, след като стане очевиден изходът на „битката за Донбас”.

До този момент настъплението на руските сили не води до никакви „кардинални и драматични военни резултати в полза на Русия”. Драматична са гибелта на невинни и страданието на мирното население.

Кремъл не успя да мобилизира по-значителни резерви, макар че „оголиха” своите „геополитически флангове”. Изведени и прехвърлени в Украйна бяха т.нар. миротворчески сили от Нагорни Карабах, от Южна Осетия, от Абхазия и даже от Таджикистан.

В редовната си сводка за положението на фронта към 20 април съветникът в президентството на Украйна Олексей Арестович посочи:

„Изводите от резултатите от първите три дни от началото на „втората фаза” показват, че руската войска „се старае”. Както са ги учили в Академията на ГЩ на Руската федерация, при това с героичен и високо патриотичен плам.

Но руската армия в тази операция има четири главни противника: политическото ръководство; командването на самата операция; пролетната „безпътица”, когато бойните действия са възможни само по протежение на пътища с твърдо покритие, и на последно място - руската „особеност” всичко да се осмисля и върши в собствена координатна система, „без аналогия в останалия свят”.

До голяма степен сегашната фаза на бойните действия се измества в сферата на информационно -пропагандните операции, достатъчно е да погледнем официалните данни за броя на унищожените обекти в Мариупол.

Действията на руското командване са в противоречие с предварителните планове.

Политическите цели на „втората фаза” - да се овладеят Донецка и Луганска област в техните административни граници, да се осигури сухопътният коридор към Крим и да се гарантира пълното господство на Русия в Азовско море, са амбициозни сами по себе си. В допълнение обаче в момента се правят опити за провеждане на „референдуми” в отделни населени места в Харковска, Запорожка и в Херсонска област. Като предпоставка на „мирните” преговори да се „отстояват правата” на поне още две, а ако може - и на три нови „народни републики”. Всичко това обаче не е обезпечено с необходимите сили не само в първия, но и във втория ешелон, подготвян за операцията.

В световната военна история не се помни случай дадена стратегическа настъпателна операция да е посветена на провеждането на парад: Парада на победата на 9 май. Това поставя много твърди рамки по сроковете и способите за действие на войските и на практика елиминира всякакви възможности за изненада по отношение на противника.

Като се има предвид постъпващото от съюзниците тежко въоръжение и бойна техника, както и наличния ресурс от време за овладяването му и за пристъпване към бойното му използване, вариантите за развитие на обстановката във връзка с Парада на Победата в полза на Украйна са в съотношение 40/60”, посочи Арестович.

Григорий Тамар, израелски военен експерт, запасен офицер от Израелските отбранителни сили:

„Изглежда в тази фаза на операцията Русия се стреми да действа много по-внимателно, като отчита допуснатите груби грешки в опита да бъде овладян Киев.

Но те започнаха настъпление, без да са завършили подготовката на второешелонните съединения и части, които изведени от районите на Киев, Чернигов, Суми, са все още с невъзстановена боеспособност и имат нисък морален дух.

Това е заради силния натиск на политическото ръководство за успех на всяка цена и то към определена дата. Втората причина е по-съществена, украинската войска се попълва активно с тежко въоръжение и бойна техника от съюзниците.

Както в първата фаза на операцията, така и сега, се проявява хроничният проблем за руските въоръжени сили: липсата на „грамотно подготвена и качествена пехота”, както на тактическо, така и на оперативно ниво.

Това е проекция на битуващото още от периода на СССР схващане, че „подготвени и качествени” пехотни части и подразделения могат да бъдат заменени от танковите сили. А бронетехниката - без поддръжката на пехотата - изцяло компрометира своя потенциал.

Загубите на руската войска до момента в бронетехника и като цяло в транспортни средства се дължат имемнно на липсата на качествена пехота.

Опитите това да се компенсира с масовото използване на силите на въздушно-десантните войски и на въздушно-щурмовите сили доведе до този трагичен резултат - въздушно-десантни войски в момента фактически не съществуват. Загубите са в такава степен колосални, че всички съединения от този род войски в момента са изведени от зоната на бойните действия и в районите за постоянна им дислокация, фактически провеждат развръщане отново, от „степен нула” - това е мнението на Григорий Тамар.

И ако се върнем към оценките на Пионтковски за „втората фаза” на войната:

„Най-интересни обаче ще бъдат политическите резултати от „втората фаза” и отражението им в Москва. Дори ако „втората фаза” завърши с позиционно „реми”, това би било огромна стратегическа победа за Киев.

В Москва това ще бъде възприето като второ стратегическо поражение, след битката за Киев.

Тогава именно конфликтът между ГЩ и „Върховното командване” - в лицето на Путин, ще възприеме остри и решаващи форми.”