Има ли заплаха за ирано-иракски сценарий в руско-украинската война в светлината на вървящото в момента настъпление на ВСУ и защо добрият план е за предпочитане пред забележителния разсъждава израелският военен експерт Давид Генделман в разговор за UKRLIFE. С констатацията, че в стратегията на воюващите страни не се наблюдават принципни изменения, според експерта, два месеца след началото на настъплението могат да се направят някои промеждутъчни изводи:

Направлението на главния удар на украинските войски е все по-изразено на юг. При сегашното очертание на фронта и при задействаните сили и средства оперативните цели за украинските войски включват излаз на крайбрежието на Азовско море и разсичане на сухопътния коридор между Крим и окупираните територии в Донецка област и от там - към Ростовска област в Русия.

В тактически план през първите седмици в настъплението бяха задействани крупни украински механизирани сили, но това не доведе до съществени резултати. За това понастоящем украинската страна предприема систематични настъпателни действия за „прогризване” на руската отбрана с малки пехотни подразделения при органичена поддръжка от танкове и бронетранспортьори. Това обаче не изключва действията и на по-крупни механизирани подразделения по отделни направления.

Все още вклиняването на украинските войски в ешелонираната руска отбрана е незначително. Бойните действия се водят основно в полосата за осигуряване и само на Токмакското оперативно направление украинските сили са излезли пред главната полоса на руската отбрана.
В стратегически план от рашаващо значение са загубите, които понася всяка от страните и съхраняването и последващото ефективно използване на оперативните и на стратегическите резерви.

Според наличните данни, на Южното оперативно направление руската групировка е въвела и вече е задействала основната маса от своите оперативни резерви. Към настоящия момент украинската страна запазва оперативни и стратегиченски резерви, с които потенциално може да пробие и разкъса руската отбрана на южното направление.

Засега обаче руската стратегическа отбранителна операция е относително успешна. Преди всичко защото са преодолени слабости, които руските войски проявиха по време на Харковската настъпателна операция на Украйна през есента на миналата година:

В сравнение с този период, понастоящем общата численост на руските сили в Украйна е увеличена два пъти. Независимо от значението на качествените показатели, това е първостепенен фактор в сегашната кампания. В противен случай никакви инженерно-фортификационни мероприятия, масовото миниране на месността и изграждането на ешелонирана отбрана не биха предотвратили пробива на руската отбрана.

Изграждането на непрекъснати, ешелонирани в дълбочина отбранителни рубежи по цялата линия на фронта, които са плътно заети от войски не оставят много варианти за настъпателен маньовър, освен челния пробив на руската отбрана.

Освен това руската страна проявява „напредък” по отношение на главните фактори, които доведоха до поражението й в Харковската настъпателна операция: недостатъчната устойчивост на войските под огнево въздействие и уязвимостта на бойното управление в тактическите и в оперативните звена.

Всичко това обуславя ниските темпове, с които се развива украинското настъпление понастоящем. С нарастващо значение в тези условия е съхраняването на резервите, техният състав, окомплектованост, общата им боеспособност и ефективното им използване.

Натискът на руските сили на Лиманското и на Купянското оперативни направления, където те настъпват с мощна групировка не се състои в опасността те да се вклинят на няколко или на няколко десетки километри, а в това, че може да се наложи прехвърлянето на този участък на значителни украински резерви от Южния участък на фронта и от района на Бахмут.

И двете страни са принудени да „жонглират” с резервите: За украинската страна в условията когато все още не е реализиран пробив на отбраната дилемата е какви сили да бъдат използвани за отразяване на руското настъпление в североизточния участък на фронта, каква част от резервите да бъдат използвани за пробив на отбраната на юг или за последващо развитие на успеха там.

Не по-малко остра дилема стои и пред руското командване: да продължава ли отвличащия по своя характер настъпление по Лиманското и по Купянското направление, или да усили южното направление, където е избран вариантът основните сили на руската групировка да водят срещни боеве в полосата за осигуряване и на главния рубеж на отбраната, при заделянето на ограничени оперативни резерви в дълбочина.

До началото на сериозните есенни валежи, свързани със същественото ограничаване на меневрените възможности на войските в резултат на разкалването на терена, през август, септември и ноември - решаващи ще бъдат чисто военните фактори - с какви резерви разполага всяка от страните и какви са вариантите за тяхното използване. Решаващи ще бъдат понесените загуби и на какво равнище ще се запази боеспособността на войските без задействане на стратегическите разерви преди пробива на отбраната или в руския случай за недопускане на пробив в отбраната.

Ако украинските войски успеят да разсекат сухопътния коридор към Крим и установят собствен устойчив „коридор” по крайбрежието на Азовско море, достатъчно широк за да не се прострелва от руската артилерия от фланговете, цялата руска групировка и в Крим и на левия бряг на Днепър ще се окаже напълно изолирана от територията на Русия. В този случай унищожаването на Кримския мост изглежда напълно реалистично, а това ще доведе до катастрофални последици за цялостното логистично осигуряване на руските войски на юг и в Крим.

Това няма да доведе до автоматическа победа във войната защото не води непосредствено до освоождаването на всички окупирани територии, но ще измени стратегическия ход на войната.

След изчерпванве на украинския настъпателен порив в рамките на Харковската операция през миналата година, до момента други стратегически изменения не се наблюдават. Ако те не се проявят и в рамките на сегашната кампания, във военен план бойните действия в Украйна все повече ще предприемат облика на ирано-иракската война от миналия век. При която в течение на години фронтовата линия оставаше неизменна и се изроди в класическа война на изтощение.

Ако бойните действия в Украйна не отбележат стратегическа промяна в рамките на сегашната лятно-есенна кампания, твърде вероятно е през зимния период руската страна да поднови масираните ракетно-бомбови удари за унищожаване на украинсктата енергийна и стопанска инфраструктура.

Войната на изтощение е значително по-неизгодна за Украйна отколкото за Русия: милиони бежанци, разрушаване на икономиката, порязяване на обекти по цялата територия на страната и неясни перспективи за завършване на бойните действия.

Затова сегашното настъпление е шанс украинската страна да измени общата стратегическа обстановка и войната да бъде приведена в активна фаза. Дори само с наличните сили и средства и без се да се изчаква доставката на многоцелевите бойни самолети F16 и на оперативните ракети със земно базиране ATACAMS.

Сегашното настъпление има определяща роля и по отношение на потенциални мирни преговори. Ако руските сили успеят да съхранят сухопътния коридор към Крим, двете страни биха имали напълно небалансирани стартови позиции с перспекстива натискът срещу Украйна за отстъпки да бъде значително по-действен, отколкото срещу Русия.