Пристъпваше бавно, като се придържаше към сенките. Спираше, ослушваше се и се оглеждаше преди всяка пряка. Трепна и припряно запребърква джоба си, за да извади вибриращия телефон. Рязко плъзна няколко пъти пръст през прикрития с шепа екран, докато вибрациите спряха, изпусна тиха въздишка и се заслуша без да пророни дума. Беше жена му:

- Коля, там ли си, гъбарите ги няма. Съседите казаха, че днес ще разпределят новобранците и няма да дебнат. Ела, приготвила съм ти нещо за хапване, а и децата искат да те прегърнат.

***
“Целта на операцията е да защити хората (в т.нар. ДНР и ЛНР), които в продължение на 8 години са подлагани на издевателство и геноцид от страна на киевския режим.“ - бяха първите думи на руския президент Владимир Путин преди началото на инвазията в независима Украйна.

Декларацията, че Русия няма никакво намерение да окупира части от Украйна - бе част от същото изявление.

Русия и нейното “освобождение”

Оказва се, че днес по улиците на градовете в т.нар. независими ДНР и ЛНР трудно могат да се открият мъже. Все повече са сигналите за нарастваща принудителна мобилизация от страна на руската армия в окупираните територии. По улиците и домовете тършуват т. нар. “грибники” (берачи на гъби) или “хънтъри” (ловци). Както разказват жителите в социалните мрежи, тактиката на масирани акции вече не води до успех и “гъбарите” са започнали да действат по-тихо, планирано и акуратно. Срещу храна получават информация от възрастни баби, дебнат и залавят мъжете пред цехове, детски градини, по улиците или направо в домовете им.

Правозащитникът Павел Лисянски, ръководител на неправителствената организация “Институт за стратегически изследвания и сигурност”, разказва пред програмата на Свободна Европа “Натоящее время” с какви методи се ползват “гъбарите”:

“Доближават се до дете на детската площадка, успокояват го, че ще се погрижат за него, докато баща му не дойде и го отвеждат. Подслушват телефоните на жените, също така при проверките на блокпостовете успяват да инсталират на телефоните шпионски софтуер и следят комуникацията, докато не попаднат на следи за укриващ се мъж.”

Според данни на института, към момента принудително са мобилизирани над 100 000 души от т.нар. ДНР и ЛНР, като над 23 000 от тях вече са загинали. Те не влизат в официалните статистики за загуби на руската армия, не им се полагат обезщетения или дори грижа за доставка на телата им за нормални погребения.

Вече стана известно видеото на група мобилизирани мъже в т.нар. ЛНР, които декларираха отказа си да се бият на територията на съседната т.нар. ДНР с думите:

“Ние, военнослужещи от мобилизационния резерв на ЛНР, се отказваме да воюваме на територията на ДНР. Ние изпълнихме нашия дълг по защита на ЛНР. Денят на победата бе обявен на трети юли 2022 г., а сега се опитват със заплахи, лъжи и шантаж ди ни прехвърлят на територията на ДНР.”

Павел Лисянски разказва и за друго предизвикателство пред мобилизираните принудително мъже от т.нар. ДНР и ЛНР - ако решат веднага да дезертират и да се предадат на украинската армия, ги грозят сериозни присъди за държавна измяна.

Той призовава близките на принудително мобилизираните да събират доказателства около обстоятелствата на задържането и да ги предоставят предварително на властите в Киев.

Украинските власти отдавна заявиха, че подобна принудителна мобилизация на временно окупираните територии е военно престъпление и нарушение на човешките права. Създадена е специална секция на страницата на Министерството за реинтеграция на временно окупираните територии за сигнали, жалби и представяне на доказателства за принудителна мобилизация.

Сергей Гайдай - глава на Луганската военна административна област разказва пред “Настоящее время” хронологията на мобилизацията в самообявилата се ЛНР.

Първата вълна е била по-мащабна, но и по-мека, проведена от представители на ЛНР, които срещу подкупи позволявали на част от заплашените да се освободят, скрият или прехвърлят в Русия. В материала “Корупция по време на война” на OFFNews се разказва за каналите и нивата на корупция при преминаване на границата с Русия за избягване на мобилизация.

“Втората вълна обаче - продължава разказа си Сергей Гайдай - се проведе от специално пристигнали за целта ефесбещники. Тяхната основна цел беше да съберат, колкото се може повече мъже. Под тяхно управление започнаха да задържат всичко наред и при тях вече беше невъзможно да се откупиш.”

Мръсната работа се извършва от местните представители на т.нар. ЛНР и ДНР. Ефесбейчиците само определят нормите, крайните срокове и формират заплахите всичко да бъде изпълнено, но никога не се заемат лично - те гледат с пренебрежение към според тях по-низшите жители и служители в окупираните територии.

“Въобще не ги интересува дори мъжът да представи документ, че е с един бъбрек или докаже, че е над 63 години например. Мобилизираха принудително и младежи, които бяха последна година студенти” - споделя още Сергей Гайдай.

Утилизация, не мобилизация нарича случващото се известния журналист и блогер от Донецк Денис Казанцев пред забранената в Русия ТВ “Дождь”, а разказите му подкрепят думите на главата на Луганска област.

Залавят се и се мобилизират мъже без оглед на тяхното здравословно състояние или възраст, завличат ги насила във военкомата - дават им нискокачествена униформа, често далеч по-малка или по-голяма, обувки два различни размера и без особена подготовка се изпращат директно на фронта като пушечно месо. За разлика от руските войници те нямат договори, нямат права, компенсации и т.н.

Според наблюденията на журналиста, предвид постъпващите данни за отвлечени и изпратени на предните фронтови линии мъже от окупираните територии и мащаба на загубите, съвсем уверено може да се говори за преднамерен и действителен геноцид. Явлението, за борба срещу което бе обявена руската “специална военна операция”.

В началото на събитията е имало опити за протести от съпруги и майки на принудително мобилизирани донбасци, но веднага най-активните са били обявени за агенти на Военните сили на Украйна и осъдени на по 20 г. затвор, история гордо разказана от държавната руска телевизия НТВ.

Затворници в атака

Мобилизацията на доброволци в самата Русия не върви с желаните от Кремъл темпове. Независимо от липсата на официални данни, наблюденията на западните институти за изследване на войната, журналистическата работа на екипи на BBC и Медиазона и потвърденните от тях данни за загинали руски войници сочат невъобразим мащаб на загубите. Загуби, които трудно могат да бъдат компенсирани, без обявяване на обща мобилизация в Русия.

А общата мобилизация е последното нещо, на което Путин е готов. Това е акт, който би повлякъл след себе си непредвидими юридически, политически и социални последствия в Русия. Но най-страшното е, че може да постави под опасност самата власт на президента. Власт, чието съхранение е основен залог, причина и цел в разгорялата се война.

Това води до фокусиране на усилията върху скритата мобилизация и активни действия за привличане на доброволци в Русия, т.нар. контрактници, чрез прилагане на всевъзможни средства за натиск и манипулация. Обещанията за големи заплати и обезщетения; заплахите и подлъгването на уволняващи се срочници, за да подпишат договори, са само част от репертоара. Болезнена бе нелепата рекламна кампания с чисто новата Лада, закупена от баща с обезщетението за загиналия му на фронта син.

Още в началото на войната бяха засечени тенденциите, че като цяло огромната част от мобилизираните за бойни действия мъже са от отдалечените и по-бедни райони на руската федерация, т.нар “глубинка” - Дагестан, Бурятия, Ингушетия и почти без представители от Петербург или Москва например. В тези части се задават по-малко въпроси, няма организирани клубове на майки, а липсата на препитание и преспектива накланя лесно везните към военната, т.нар. професия.

Но даже и това вече не работи. Жителите на Бурятия загубиха стотици свои синове, на практика всеки в републиката разбра за смъртта на някой близък, познат, дори далечен роднина. Именно там се зародиха първите настроения за отказ от служба, като само преди седмици два нарочни самолета бяха принудени да върнат вкъщи немалък брой воини, които прекратиха своите договори.

Достига се до вербуване в затворническите колонии. Небезизвестната ЧВК “Вагнер” бе в дъното на тази история, при която в две затворнически колонии край Петербург бяха вербувани затворници с обещанието да бъдат амнистирани, след като изпълнят воинските си задължения.

По данни на Фонда за подпомагане на осъдените и техните семейства “Русь Сидящая”, от над 200 души подписали договори преди седмици, в момента са останали живи само двама в болница.

Според всички военни анализатори: от Украйна, независими от Русия и от Западните институти и ведомства - затрудненията на руската армия с живата сила са огромни. Тежки загуби, разбити части, липса на ротация и почивка, нови попълнения без всякакъв опит и обучение и в крайна сметка - тотална умора и деморализация на бойците са днешната диагноза и много сериозна предпоставка за последващи все по-отчетливи тактически и оперативни загуби на руската армия, като продължение на вече очертаващата се стратегическа загуба на Путин.

Както е казал Сун Дзъ: ”Ще победи онзи, чиято армия е завладяна от общ дух – от най-низшия войник до най-висшия по ранг.”

Русия и “втората в света армия” със сигурност не влизат в тази дефиниция.