Кой взриви Кримския мост? Военните и ФСБ разчистват сметки помежду си

През последните дни нараства динамиката на събития, които не само влияят пряко върху военните операции на Русия в Украйна, но също така изместват баланса на силите във военния връх на Русия.

Тонът беше даден с откритата критика на Рамзан Кадиров в тясно взаимодействие с Евгени Пригожин срещу командващия на руската групировка в Херсонска област генерал Лапин (и косвено срещу министъра на отбраната Шойгу и срещу началника на ГЩ армейски генерал Герасимов). За повод послужи крахът на руските сили в североизточна Украйна.

В личния си блог Рамзан Кадиров отбеляза:

„Ларин е бездарник! Ако беше моята воля, аз бих го разжалвал и бих го изпратил на предния край с автомат в ръка да измие позора с кръвта си!“

Евгени Пригожин, който отправи същите критики, поясни::

„Пази Боже! Ние с Рамзан Ахматович (Кадиров) сме най-интелигентни хора. За това критиката към Лапин е само израз на любов и поддръжка“

Решението на Путин да присвои на Рамзан Кадиров армейското звание генерал-полковник веднага след краха на руската армия в Харков го противопостави пряко на военния връх. Подтекстът е: „нещата при военните не вървят добре… Те са виновни!!“. Указанията на Путин са „гениални“ и неговото ръководство на войната в Украйна също е „гениално“, но изпълнителите „са пълен провал“… Това характеризира отношението на „върховния главнокомандващ“ към субектите, които изпълняваха досега неговите решения.

Евгени Пригожин е създател и ръководител на корпуса на т.нар. „частни военни компании“, понастоящем най-боеспособните формирования на руската армия в Украйна.

През осемдесетте години на миналия век Пригожин изтърпява продължителна присъда за криминални престъпления. По-късно развива активно ресторантски бизнес, където има близки контакти с Путин преди избирането му за президент.

Следващото му стъпало са мащабни държавни поръчки за кетъринг услуги в системата на образованието и особено в армията. Известен е като „личният готвач на Путин“.

Преди войната в Украйна Пригожин създава и ръководи „фабриката за тролове“,като елемент от системата на Главното разузнавателно управление на ГЩ на руската армия за водене на психологическа война. В последните месеци Пригожин ръководи и лично участва в кампанията по вербовката на осъдени и излежаващи присъди в Русия - като „доброволци“ за войната в Украйна.

Новият командващ

На 8 октомври за командващ на „съвокупната Специална операция в Украйна“ беше назначен армейски генерал Сергей Суровикин.

Генерал Суровикин е известен с прозвището „Армакедон“ от периода, в който командва руския контингент в Сирия.

По време на събитията в Москва през 1989 г. във връзка с опита за отстраняването на Горбачов, Суровикин командва рота, която участва в кървавото смазване на демонстрациите против опита за военен преврат. За което излежава десет годишна присъда. Възстановен е на служба през 2002 г. но и през следващия период има втора, условна присъда за корупционни практики.

Сред длъжностите, които е заемал е командващ на Военно-космическите сили на Русия. В началната фаза на войната в Украйна е командващ на Западния военен окръг и ръководи настъплението за овладяването на Киев, завършило с пълен провал.

Планирането и провеждането на авиационно-ракетните удари, в това число срещу граждански обекти и срещу обекти от критичната инфраструктура на територията на Украйна от началото на войната са под прякото ръководство на генерал Суровикин.

Той е лично предан и верен на Путин, ползва се пред него с авторитет и има неговото доверие.

Ударът срещу Кримския мост води не само до съществено влошаване на обстановката по тиловото осигуряване на руската групировка в Херсон и в Запорожието, но подкопава и устойчивостта на руската групировка в Кримския полуостров.

Търсенето на „виновни“ и неизбежните нови разстановки в структурите ръководещи операциите в Украйна, влияят пряко върху баланса на силите във военния връх на Русия.

Военният експерт от Украйна Олег Жданов сочи три вероятни сценария за удара по Кримския мост:

Най-широко застъпена от медиите в Русия е версията за взривяването на тежкотоварен камион, като причина за разрушаването на шосеен участък от моста и за пожара сред цистерни с гориво в състава на товарна композиция, на съседното железопътно платно.

Според Олег Жданов, тази версия изглежда правдоподобна. Но по свидетелства на различни очевидци, ешелонът който вторично беше взривен върху железопътното платно се е намирал на мястото на инцидента още от два часа след полунощ, а взривът беше осъществен в шест часа сутринта. Някой е разпоредил ешелонът да бъде спрян върху моста и да изчаква. Ако причината е била взривяването на товарния автомобил, то взривната вълна би се насочила надолу и е малко вероятно два съседни участъци да бъдат разрушени на мястото, където се крепят върху опората на моста, а крайщата им да зависнат във водата. Това предполага използването на огромно количество взрив, а при съществуващата система за охрата на моста, това е нереално. При подходите към моста са монтирани „електронни рамки“, които сканират всеки преминаващ автомобил. Сред наличния снимков материал не са регистрирани каквито и да било остатъци от товарния автомобил, а той би следвало да е „размазан“ върху пътното платно, посочва Олег Жданов.

Вторият сценарии е предварителното миниране на самия мост и взривяването му под пътното платно.

Олег Жданов сочи, че тази версия се основава на несъответствията и противоречията в първата хипотеза. Наблюдаваните разрушения на мостовата конструкция в максимална степен съответстват на използването на предварително заложено взривно устройство на мястото, където участъците от моста „лежат“ върху основата на моста. Вторичният пожар сред цистерните от товарната композиция, която се намира встрани и на двадесетина метра над пътната част на моста в този случай предполага, че координирано с основния взрив, са взривени няколко устройства с малка мощност по самата влакова композиция. Не се наблюдават сериозни поражения върху железопътното платно. Композицията с горелите цистерни няколко часа по-късно е била изтеглена в железопътното депо в Симферопол.

Най-малко вероятната версия е ракетен удар и тя почти не се разглежда от руска страна.

Според Олег Жданов, няма нито един заснет аудио или видеоматериал, който да съдържа данни за поразяването с ракетно въоръжение. Още повече в дадения случай разрушенията и нанесените поражения са възможни само в резултат на най-малко два ракетни удара и то синхронно. А да бъде поразена с ракета опората на моста, така, че взривната вълна да се насочи основно в посока отдолу - нагоре е твърде проблематично.

Към настоящия момент, продължава Олег Жданов, железопътната част на моста работи с някои ограничения по товароподемността на композициите. В автомобилната част движението е възстановено в едната полоса в реверсивен режим.

Според Олег Жданов: „Като най-правдоподобна същност на инцидента се налага хипотезата за „чисто вътрешно-руско разчистване на сметките“. Това се потвърждава от данните за арести на високопоставени военни в Москва само няколко часа след взривяването на моста.

Съгласно тази хипотеза, операцията има за цел не само да дискредитира окончателно военното ръководство около министъра на отбраната Шойгу и началника на ГЩ Герасимов, но и да стовари отговорността за диверсията и върху Федералната служба за безопасност, която осъществява общото ръководство и координацията на силите, които охраняват Кримския мост.

Рамзан Кадиров и Евгени Пригожин разполагат със специални подразделения и с широки логистични възможности за планирането и провеждането на подобни операции. Новоназначеният командващ операцията в Украйна генерал Суровикин също има под своето командване част от силите за специални операции на Главното разузнавателно управление на ГЩ на Руската Федерация, които са с още по-широки компетенции и възможности за провеждане на мащабни диверсии, отбелязва Олег Жданов

На 10 октомври беше обявено развръщането на Съвместна регионална групировка на войските на т. нар. Съюзна държава Беларус-Руската федерация.

Според украинския военен експерт Михаил Самос: „Създаването на т.нар. Регионална група войски на Съюзната държава Беларус-Руската Федерация не е новост. Тя е предвидена още от първите документи, приети за изграждането на Съюзната държава през 1999 г. Още от 24 февруари, с началото на руското нахлуване в Украйна Беларус е активна страна в конфликта, предоставяща своята територия и военен потенциал за използване от агресора“.

Новото, продължава Самос е, че през последните дни в Русия негласно се извършва по същество „военен преврат“. Докато все още Путин номинално остава на „трона“, „с неговата благословия“ ръководството на армията преминава в ръцете на групата на Пригожин-Кадиров, с военната съставляваща – поемането на ръководството на войната в Украйна от армейски генерал Суровикин.

Самос отбелязва, че основа за тези действия е създаването в началото на месеца на Командване на обединената група на войските за провеждане на „Специалната военна операция в Украйна“. По същество това е паралелна на ГЩ „шапка“ и неговите структури постепенно губят контрол над оперативното ръководство на армията, не само в Украйна. А това е равносилно на превръщането на въоръжените сили на Русия в елемент от общата структура на частните военни компании под ръководството на Пригожин.

Самос сочи, че се очертава класическа, но неафиширана „хунта“ включваща групата Кадиров-Пригожин, в най-тясно взаимодействие с командните структури под ръководството на генерал Суровикин – новият Жуков, който няма да се спира пред никакви жертви в името на „победата“.

В тази обстановка, продължава Самос, възможностите на Александър Лукашенко за маневриране са крайно ограничени и това може да доведе до прякото въвличане на Беларус с участието на белоруски войски във войната срещу Украйна. Защото срещу себе си Лукашенко вече има не само Путин, а сили решени да воюват с всички средства, които могат да го отстранят физически.

Според Самос, масираните ракетни удари по цялата територия на Украйна през последните дни са пряко доказателство за решимостта на армейски генерал Суровикин да постигне прелом и да докаже своите преданост на групата Пригожин-Кадиров. И то в условията, когато руските сили в Украйна не е в състояние да предприеме мащабни наземни операции с настъпателен характер. Това обаче не изключва опит за демонстративно настъпление по Киевското или по Житомирското направление от територията на Беларус с прякото въвличане на сили и средства на беларуската армия.

Самос е убеден, че всичко това обаче може да доведе до обратни на очакваните резултати. Войната не може да бъде спечелена само с масирани ракетни удари. Твърде вероятно е Украйна да активизира настъпателните си операции по южното и по източното направления. Може да се окаже, че въвличането на Беларус ще отбележи „агонията на империята“.

Самос изтъква: „Една от групировките в Кремъл предлагаше на Путин стабилизиране на фронта чрез „впокапаве по периферията на окупираните територии“ и упорита отбрана. С перспективата през зимния период да проработи „газовия шантаж“ спрямо Западна Европа. Но групата Пригожин-Кадиров се активизираха изпреварващо и най-вероятно именно тяхно дело е диверсията срещу Кримския мост. За да парализират напълно Путин и да го провокират да предаде „юздите“ в техни ръце. Да го убедят, че „миротворците“, които разчитат да „замразят Европа“ не са способни да завършат успешно войната.

Обратно тези които действат твърдо, решително и максимално „разрушително“, с използването на целия потенциал, ще осъществят прелом.

В този контекст въпросът за използване на ядрено оръжие придобива ново измерение. Като аргумент пред Путин, че единствено това крайно средство може да съхрани трона му, но с подтекста, че тронът може да бъде зает и от Пригожин, ако Путин прояви колебание“, завършва Самос.

Следете новините ни в GoogleNews