Как не се ваксинирах срещу Ковид

За последното денонощие са поставени 14 292 дози ваксини. Можеха да се повече - ако ваксинационните центрове работеха, поне докато има записани през е-регистъра желаещи да се имунизират. 

В двора на столичната университетска болница "Св. Иван Рилски", където се намира фургонът-ваксинационен център, е пусто. Паркирани коли, сред тях и една почиваща си линейка, няколко санитарки изнасят болнични отпадъци, входовете на клиниката са заключени, светят по няколко стаи на етаж.

Пред ваксинационния център чакат мъж и жена. "Заключена е вратата", уведомяват ме щом се приближавам към тях. "Аз имам час в е-регистъра за 18,40, сигурно ще дойдат", казвам наивно, понеже съм човек, който спазва правилата и даже си нося предварително принтирана и попълнена декларация за съгласие, според както се изисква. А и досега съм получила общо 4 имейла - три от е-регистъра за потвърждаване на първия ми час, за отложения със седмица след спирането и пускането на Астра/Зенека и за напомняне да се явя на 25 март. И в трите Министерството на здравеопазването ми благодари за моя принос в борбата срещу Ковид-19. Имам и един от "Св. Иван Рилски" с по-ранна дата, в който ме уведомяват, че ваксинационният център не работи, понеже имунизацията с Астра/Зенека е спряна, а други ваксини няма. 

Заради всичко това ми се струва невъзможно центърът просто да не работи, никой да не ми се обади да ме предупреди, че напразно съм организирала служебния и личния си живот така, че да се явя навреме и дори да няма бележка на заключената врата поради каква причина е тази потискаща пустота в болничния двор. 

Звъня на заключената врата на клиниката с надеждата, че някой, който не умее да пише, за да остави бележка на входа на фургона, е предупредил колегите си какво да казват на напразно разкарвалите се неваксинирани хора. Ядец - за ваксини питайте там в ъгъла на двора, във фургона, отговаря ми нечий глас. 

Те затвориха отдавна, още от 15.30 часа идват хора с часове, ама си отидоха, обяснява ми мъж, който очевидно има общо с болницата. Ами то така е навсякъде, е, минете оттук напряко да видите дали във ВМА ваксинират в този час, успокоява ме той.

Не отивам да проверя, от страх да не се окаже истина. Пък и не знам какви запазени часове има в е-регистъра и как са си организирали работата в другите ваксинационни центрове. 

Тръгвам си - вече няма нужда Министерството на здравеопазването да ми благодари. Няма нужда и да ми се извинява. 

Спомням си как проф. Габровски от "Пирогов" упрекваше в едно свое тв интервю хората, които си записвали час за ваксинация, после не идвали навреме и затруднявали лекарите. Или думите на министър Ангелов колко важен и улесняващ е електронният регистър, защото ще прекрати образуването на опашки от чакащи и рискът от заразяване при струпването на хора. И още - че ваксинацията е единственият начин да се справим с коронавируса и е въпрос на отговорност към обществото, не само към самия себе си, което върви като мантра  отвсякъде.  

Да, ама не може - у нас всяка институция пречи на хората да са отговорни и към себе си, и към другите, когато уверения, обещания, статистики и прогнози стигнат до реалността. В случая - до фургона с ваксини. 

Както казаха вчера от Сдружението на заведенията в България и Българската асоциация на заведенията - На тотални балъци ни правите!

Оптимистично за финал: Ваксини ще има, ваксинационните центрове ще работят, всеки българин ще може да се ваксинира, а здравният министър "ще го боли като лекар" по-малко за всеки от хилядите изгубени заради ковид човешки животи в България. 

Но не точно сега. 

Следете новините ни в GoogleNews