Извикването на руския посланик в Израел Анатолий Викторов в понеделник, за да му бъде връчена протестна нота срещу шокиращите изказвания на руския външен министър Сергей Лавров, че Хитлер е имал "еврейска кръв", бележи края на усилията на Израел да се държи над руско-украинската битка, пише в анализ за Джерусалем поуст журналистът Хърб Кейнън.

Коментарите на Лавров бяха направени в отговор на въпрос на италиански журналист как може да нарече украинския президент Володимир Зеленски нацист, след като самият Зеленски е евреин. Освен това Лавров заяви: "От много време насам чуваме мъдрите евреи да казват, че най-големите антисемити са самите евреи".

Независимо от искрения интерес на Израел да не се противопоставя на Русия, защото това може да се върне като бумеранг в Сирия, където руснаците са сила и могат да причинят на Израел значителни щети, ежедневните ужаси в Украйна, движенията на международната сцена, които принуждават държавите да вземат страна, и думи като тези на Лавров направиха невъзможно Израел да остане "неутрален".

Нещо повече, интересът на министър-председателя Нафтали Бенет към посредничество в конфликта - първоначално една от причините да не осъди решително Русия - не доведе до никъде; Израел не разполага нито с лостове, които да използва спрямо руснаците, нито с гаранции за сигурност, които да даде на украинците и които биха го превърнали в сериозен посредник.

Заедно с привикването на руския посланик, реакцията на Бенет на думите на Лавров също така сигнализира, че Израел е на път да вземе украинската страна.

"Разглеждам с изключителна сериозност изявлението на руския външен министър", каза Бенет. "Думите му са неверни, а намеренията му са погрешни. Целта на подобни лъжи е да се обвинят самите евреи в най-ужасните престъпления в историята, които са били извършени срещу тях, и по този начин да се освободят от отговорност враговете на Израел."

Бенет, който в Деня за възпоменание на Холокоста миналата седмица заяви в реч в Яд ва-Шем (мемориал на Холокоста - бел. прев.), че нищо не може да се сравни с Холокоста, каза и, че е време да се спре използването на Холокоста като политически инструмент.

Това, че Бенет е готов публично да се обърне към руския външен министър за коментарите му, показва две неща: колко лоши са думите на Лавров за него и какъв път е изминал през 10-те седмици на войната. От осъждане на войната, но без на руснаците, той стигна до упрекване на руския външен министър.

Коментарите на външния министър Яир Лапид бяха дори още по-остри и по-малко "дипломатични". Забележките на Лавров, каза той, "са както непростимо и възмутително изявление, така и ужасна историческа грешка. Евреите не са се самоубили по време на Холокоста. Най-ниското ниво на расизъм срещу евреите е да се обвиняват самите евреи в антисемитизъм".

Това е само последната глава от анатомията на една политика, която се разпада. Това, че политиката се е разпаднала, обаче не означава, че не продължава да съществува желанието да се поддържат хармонични отношения с Русия, за да се запази действащият механизъм за липса на конфликти за небето над Сирия между руските и израелските ВВС.

Израел продължава да има истински интерес да попречи на Иран да създаде плацдарм срещу него в Сирия, а добрите отношения с Русия спомагат за този интерес. В резултат на това Йерусалим все още трябва да внимава - в законния си гняв от коментарите на Лавров и във все по-откритата си позиция на страната на Украйна - да не отчужди напълно Москва, защото Русия все още има възможност чрез действията си в Сирия сериозно да усложни нещата за Йерусалим.

Независимо от това, колкото и да е заинтересован Израел да не си навлича негативни емоции към руския президент Владимир Путин, той също така е заинтересован да застане твърдо до демократичния Запад и "свободния свят" в опозиция на войната на Путин в Украйна.

И така това, което наблюдаваме, е бавно разпадане на никога несполучливата политика на неутралитет, което разпадане е продиктувано от събитията на място.

От самото начало на войната тази политика беше трудна за поддържане. Дори когато Бенет се опитваше да се въздържа от публични критики към Русия и призоваваше министрите си да ограничат публичните си коментари по въпроса, Лапид в деня на избухването на войната на 24 февруари заяви, че руската атака е "сериозно нарушение на международния ред", което Израел осъжда.

Като предупреждение израелският посланик в Русия беше извикан в Министерството на външните работи в Москва, за да чуе руските оправдания за инвазията.

Въпреки че Израел предложи хуманитарна помощ на украинците в ранните етапи на войната, Бенет подчертано избягваше да осъжда и споменава Русия в изявленията, които публикуваше. Оправданието беше несигурната ситуация в Сирия, загрижеността за благосъстоянието на руските евреи и желанието да остане в очите на руснаците "честен посредник", способен да посредничи в конфликта.

В първите дни на войната Израел подразни САЩ, тъй като не стана съавтор на резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която осъждаше Русия, въпреки че гласува заедно с по-голямата част от останалия свят за мярката в Общото събрание. Израел също така остана встрани от усилията за налагане на международни санкции, въпреки че не позволи на руските олигарси да използват Израел, за да заобиколят режима на санкции.

С продължаването на войната и с разкриването на все повече и повече ужаси, различните коментари, идващи от Министерството на външните работи и кабинета на министър-председателя, ставаха все по-забележими. Лапид директно осъждаше руснаците, докато Бенет продължаваше да осъжда войната с общи думи.

Това стана най-осезаемо след откриването на масови гробове в Буча след руското изтегляне от Киев в началото на април.

Докато Лапид нарече случилото се в Буча "военни престъпления", а министърът на здравеопазването Ницан Хоровиц, който беше на посещение в израелската полева болница в Украйна, говореше за "жестока руска инвазия", за кланета и военни престъпления, които се случват в цялата страна, Бенет осъди клането, но не спомена Русия.

"Ужасени сме от снимките от Буча и категорично осъждаме това", каза той.

Друга повратна точка настъпи на 7 април, когато Израел гласува в подкрепа на временното отстраняване на Русия от Комитета по правата на човека на ООН.

В изявление на руското външно министерство след гласуването Лапид беше обвинен в "антируска атака". "Има опит да се използва ситуацията около Украйна, за да се отклони вниманието на международната общност от един от най-дълго нерешените конфликти - палестинско-израелския", се казва още в изявлението. 

В него се отправя упрек към Израел за "незаконна окупация и пълзяща анексия" и се казва, че е "забележително", че "най-дългата окупация в следвоенната световна история се извършва с мълчаливото съгласие на водещите западни държави и с реалната подкрепа на Съединените щати".

Това беше ясен сигнал за недоволство от Москва за нейното. В същия ден, в друг знак на недоволство, един от най-високопоставените руски офицери в Сирия, адмирал Олег Журавльов, заяви, че сирийците, използвайки руско оръжие, са свалили ракета с прецизно насочване, изстреляна от Израел.

Още един сигнал за недоволство дойде няколко дни по-късно, когато Путин изпрати писмо до Бенет, в което призова Израел да предаде на Русия контрола върху църковния комплекс "Александров двор" в Стария град, който бившият министър-председател Бенямин Нетаняху обеща да предаде на руснаците като жест на добра воля след освобождаването на Наама Исахар от руски затвор през 2020 г., но това беше блокирано от Йерусалимският окръжен съд.

Това беше последвано от изявлението на министъра на отбраната Бени Ганц на 20 април, че Израел ще предостави каски и жилетки на цивилни медицински и спасителни работници в Украйна. Посланикът на Русия в Израел заяви пред руската телевизия, че Москва ще "реагира подобаващо" на това, ако то бъде потвърдено.

Междувременно разговорите на Путин с Бенет ставаха все по-редки. Според офиса на Путин, от началото на войната на 24 февруари до 23 март той е разговарял по телефона с Бенет шест пъти и се е срещнал с него веднъж. Оттогава, според руснаците, те не са разговаряли.

Сега идва коментарът на Лавров и гневните отговори на Бенет и Лапид и бавно, инцидент след инцидент, плановете на Йерусалим да остане някак си над войната между Русия и Украйна са разрушени.