Имаше ли договорът с РСК „МиГ” реална алтернатива?

Последна промяна на 10 април 2018 в 11:50 26445 4

Преди две седмици Министерство на отбраната (МО) заяви, че сключва рамково споразумение за логистична поддръжка за изтребителите ни МиГ-29 с руската държавна компания РСК „МиГ”. В светлината на изострените отношения между НАТО и Русия това решение изглежда малко странно.

Но има ли то някаква реална алтернатива или правителствените действия в областта на отбраната от последните години не оставят друг избор на МО?

Най-лесно е да се каже, че българските МиГ-29 трябва да бъдат заместени с нов, модерен многоцелеви изтребител, който да отговаря на стандартите на НАТО. И в последните 14 години девет редовни и служебни правителства са заявявали желанието си да реализират този проект за превъоръжаване. Но само с добри намерения не става.

Кабинетът „Борисов 2” стигна най-далеч, като през декември 2016 г. стартира конкурс за избор на нов боен самолет. През април 2017 г. експертната комисия стигна до заключението, че офертата за новопроизведени Gripen C/D е най-добра, но до договор не се стигна.

След вътрешнополитическо напрежение и явен външен натиск, 44-тото Народното събрание реши през октомври миналата година, че процесът на избор е бил компрометиран и препоръча фактическият му рестарт.

От тогава се чака процедурата да бъде подновена, но с различни извинения (дали ще става въпрос за неразбории около ДДС-то, евентуална покана на нови страни за участие или оправдание с бавене на другите големи проекти за превъоръжаване) това така и не е станало. Прочие, поредният срок даден от военния министър Красимир Каракачанов е края на април за вкарване на инвестиционния проект за обсъждане в Министерски съвет.

Новият изтребител обаче не е панацея за скъсване на отношенията във военната сфера с Русия. Или поне не е бърза панацея. При нормално вървящ процес от даването на зелена светлина от страна на МС и Парламента до подписване на договор с избрания победител ще минат около две години. Ще изминат още две – три години за производство на изтребителите и поне година за усвояването им или общо пет – шест години от момента, в който правителството одобри инвестиционния проект.

Ами Полша?

Полската авиационна индустрия има възможности за поддръжка на МиГ-29 и това е факт с който е запознат почти целия народ, след истериите по темата през 2015 г. Но може ли България да разчита изцяло и само на полска поддръжка?

Краткият отговор е „не”, но си струва да се отдели повече време на темата.

През ноември 2015 г. българският Парламент ратифицира договорът за ремонт на шест двигатели РД-33 предназначени за МиГ-29 в Полша. Стойността му бе малко над €6 млн. Договорът трябваше да е първа стъпка от преминаването към поддръжка на българските изтребители в полските авиационни заводи.

В следващите 14 месеца, в които кабинета „Борисов 2” бе на власт, не се случи нищо такова. Повече договори с Полша не последваха, а вместо това МО, тогава под ръководството на Николай Ненчев, реши да пуска обществени поръчки за доставка на нови двигатели, кутии на самолетните агрегати КСА-2 и резервни части.

През февруари 2016 г. тогавашният заместник-министър на отбраната Димитър Кюмюрджиев изплю камъчето и в едно телевизионно интервю призна, че Полша няма свободен капацитет за поддръжка на българските МиГ-29, което налага търсенето на резервни части от други източници.

В края на лятото на 2016 г. в откровения по темата се впусна и Румен Радев, който тъкмо бе подал оставка като командир на ВВС. Радев тогава каза, че пред сключването на нови договори с полските заводи има почти непреодолими правни и технически пречки, а те самите нямат неограничени възможности за работа с външни клиенти.

Някъде по това време и премиерът Борисов се включи в какафонията и нарече сключения вече договор с Полша за ремонт на двигатели „глупост”, но не даде аргументация за определението си.

Само преди няколко седмици сегашният военен министър Красимир Каракачанов даде нова трактовка на събитията от тогава.
„Ненчев много добре знае, че след като ремонтирахме шестте двигателя в Полша, самите поляци отказаха да продължат, защото те купуват резервни части от Русия, а руснаците ги заплашиха, че ще им ги спрат, защото извършват тази дейност по нашите двигатели без да имат лиценз”, обясни на 16 март в ефира на bTV министър Каракачанов.

Каракачанов стигна до тези откровения след като няколко дни бе подложен на тежък „обстрел” от бившия военен министър Николай Ненчев и формации от дясното политическо пространство.

Струва си да се отбележи, че за момента министърът, който е дал най-много пари на Русия за поддръжка на МиГ-29 в най-новата история е именно земеделецът Ненчев. През ноември 2016 г. МО сключи два договора – единият за доставка на 10 двигателя РД-33, а другият за седем кутии на самолетните агрегати КСА-2. И двата договора бяха с българската фирма „Авиостарт” ООД, която играеше посредническа роля и фактически представляваше руската компания РСК „МиГ”. Стойността на двата договора бе малко под 65 млн. лева.

Къде забравихме „Авионамс”?

През януари 2016 г., докато наблюдаваше полет на български МиГ-29 задвижван с ремонтирани в Полша РД-33, министър-председателят Борисов обеща, че цялата българска военна авиация ще се поддържа в авиоремонтния завод „Авионамс”, който държавата ще си върне обратно.

Процесът по национализацията на завода, който бе част от срутилата се бизнесимперия на банкера Цветан Василев, се проточи чак до май 2017 г. Точно, когато кабинета „Борисов 3” вече бе забравил, че кабинетът „Борисов 2” обещаваше ремонта на МиГ-29 да се прави в „Авионамс”.

В исторически план „Авионамс” (преди известен, като ТЕРЕМ „Георги Бенковски”) никога не са усвоявали ремонта на МиГ-29 в пълния му обем, въпреки един печален опит от 90-те години на миналия век. Реално в завода са ремонтирани няколко броя РД-33 в края на 90-те, а преди 8 – 10 години там се извършваха мероприятията по преминаване на експлоатация по техническо състояние и възстановяване на летателната годност на 16-те български МиГ-29, но заводът бе подизпълнител на РСК „МиГ”, предоставящ хангари и определена техническа помощ.

Теоретично е възможно част от поддръжката на българските МиГ-29 да се извършва в „Авионамс”, но за да се стигне до това, трябва да се инвестира не малко в машини, обучение на кадри, лицензи и „ноу-хау”. Като всичко това трябва да дойде от Русия. От там ще се чакат и резервните части използвани за тези ремонти.

Но най-важният въпрос е, има ли смисъл в подобни сериозни инвестиции за изтребител, чийто жизнен цикъл отива към своя край?

Сценарият с отказ от изтребителна авиация

Разбира се, възможно е България да заяви, че спира всякакви взаимоотношения с Русия по въпросите за поддръжката на МиГ-29, каквито гласове отчетливо се чуват. И това неминуемо ще доведе до спирането на полетите с тях след няколко месеца.

Най-непосредственият ефект от оставането на България без изтребителна авиация ще е спирането на носенето на дежурство по мисията „ер полисинг” в рамките на интегрираната система за ПВО на НАТО. А това ще принуди страната ни да поиска помощ за извършване на тази задача от съюзна държава. Дали това ще се случва безплатно или не, е съвсем отделна тема.

Политическите ефекти от едно такова нещо ще са убийствени и правителството ще понесе сериозен удар по рейтинга си. Със сигурност Каракачанов няма да иска да остава в историята, като министърът, който сложи кръст на изтребителната авиация на България, което изначално ще направи стигането до такова решение, практически невъзможно.

Друг негатив от подобно действие ще бъде факта, че България, която и без това е консуматор на сигурност в НАТО, ще стане още по-голяма тежест за Алианса. Въпреки, че преди почти четири години в Уелс бе взето решение за скъсване на зависимостта от Русия във военната сфера, днес НАТО примижава за подобни зависимости, които все още са доста често срещани в Източна Европа в името на поддръжането на някакъв военен капацитет.

Да не говорим за загубата на изтребителните ни пилоти, в чиято подготовка са влагани десетки милиони.

Следва на стр. 2

Страница на статията : 0102
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

18496

4

Лопе де Вега

19.04 2018 в 16:39

В това време Хърватия купува F 16 за 500 млн. долара от Израел.

15355

2

Стефан

10.04 2018 в 14:47

То че няма кой друг да ги поправя и да продава части - няма. И покрай историята с първите двигатели поляците така издухаха супата, че още си хапят лактите. Руснаците им спряха един куп лицензи и части, затова сега и не могат нищо.
Ами у мене възникна въпросът кой по пречи за тия нещастни самолети. Руснаците, или американците?

20855

1

sottozero

10.04 2018 в 13:01



Екстрадирайте в Пиндостан министрите подписали договора.

Кравите забраняват търговията с всеки, който не им играе по свирката.