Имаше ли договорът с РСК „МиГ” реална алтернатива?

Красимир Грозев, сп. Аеро 10 април 2018 в 11:50 30984 4

От стр. 1

Забравихме ли санкциите?

Темата със наличието на санкции от страна на ЕС към Русия често изплува, когато се говори за поддръжката на българските МиГ-29 чрез Русия, но там дяволът далеч не е толкова черен, колкото се представя.

Основните ограничителни мерки срещу Русия във връзка с кризата в Украйна бяха наложени с Решение 2014/512/ОВППС на Съвета на Европейския съюз, публикувано в Официалния вестник на ЕС на 31 юли 2014 г.

Член 2, параграф 3 на въпросното решение забранява вносът, покупката или превозът от Русия на оръжия и свързани с тях материали от всякакъв вид, включително оръжия и боеприпаси, военни превозни средства и оборудване, паравоенно оборудване, както и резервни части за тях, от граждани на държавите членки или чрез използването на плаващи под тяхно знаме кораби или техни въздухоплавателни средства.

Формално това би направило невъзможно сключването на договори за техническа поддръжка на военна техника, с която разполагат в страните членки на ЕС. Тъй, като това би било пагубно за поддръжката на отбраната и сигурността на част от страните на Съюза, въпросното решение оставя вратичка за сключването на такива договори.

Ето какво гласи Член 2, параграф 4 в най-новата ревизия на санкциите на ЕС от 4 декември 2014 г. (Решение 2014/872/ОВППС):

„Забраните по параграфи 1, 2 и 3 не засягат изпълнението на договори, сключени преди 1 август 2014 г., или на акцесорни договори, необходими за изпълнението на такива договори, както и предоставянето на резервни части и услуги, които са необходими за поддръжката и безопасността на наличния капацитет в рамките на Съюза.“

Съвсем отделен е въпроса със санкциите от страна на САЩ.

На 27 октомври 2017 г., администрацията на президента Доналд Тръмп публикува списък с 33 компании от Русия, на които се налагат санкции съгласно одобреното на 28 юли с почти пълно единодушие решение на двете камари на Конгреса. Срещу повечето вече действа американско ембарго, а сред добавените имена сега попада и РСК "МиГ”.

Особеното в този случай е, че самото присъствие на компаниите в списъка не означава автоматично въвеждане срещу тях на санкции. Активите им няма да се замразяват в САЩ (това вече е направено за повечето по силата на предишно ембарго) и се забраняват само "съществени транзакции", а не тотално прекратяване на бизнеса с тях, а имената от списъка няма автоматично да попадат в забранителния списък на финансовото министерство на САЩ, което прилага санкциите.

Който е вършил такъв "съществен" бизнес с изброените юридически лица след 2 август 2017 г. (денят, в който Тръмп подписа закона и той влезе в сила), подлежи на потенциални санкции от 29 януари 2018 г.

Държавният департамент на САЩ разяснява въпроса "Подлежат ли на санкции съюзнически или партньорски държави, закупили руско въоръжение, резервни части и свързаните с това доставки?" по следния начин:

„При прилагането на санкциите, Държавният департамент отчита важността на единството и координацията с нашите съюзници и партньори по тези въпроси. Законът за санкциите отчитат тази важност и съобразно с предишните санкции ще продължи да се търси продължаването им с европейските и други важни нации. Там, където е възможно, САЩ възнамеряват да работят с партньори и съюзници, за да им помогнат да идентифицират и избегнат включване в потенциално попадащи под санкциите дейности, като в същото време подсилваме военните способности, използвани за колективни отбранителни усилия."

От отговора на Държавния департамент не става кристално ясно дали ще има конкретни санкции за държави, които вършат „съществен бизнес” с руски компании, които попадат в списъка или САЩ ще се ограничат само с дипломатически натиск за избягване на подобни бизнес контакти.

В същото време дефиницията на „съществен бизнес” също е мъглява и реално ще зависи от конкретния случай и неговата оценка от Държавния департамент на САЩ след обсъждане на всички факти и обстоятелства около транзакцията и претегляне на различни фактори. Сред факторите се посочват (но и се уточнява, че обхватът им може и да е по-широк) значимостта на сделката за националната сигурност и външнополитическите интереси на САЩ, естество и мащаб на транзакцията и връзките и значението ѝ за отбранителния или разузнавателния сектор на Русия.

За сега няма явни индикации, че има дипломатически натиск от американска страна за прекратяване на работата с РСК „МиГ” или сигнали, че предстоят някакви санкции спрямо България.

Значи РСК „МиГ” е единствен и най-добър избор?

И да, и не. Сключеното рамково споразумение с руската компания е диктувано от позицията на монополната сила и няма как да мине за изключително изгодно за българската държава. В споразумението например липсва клауза за неустойки, в случай на забавяне на доставките от руската страна. Има и други проблемни моменти, а като цяло работата с РСК „МиГ” може да се оприличи на ходенето на зъболекар – на никому не е приятно, може и да е болезнено изживяване, но най-често то няма алтернатива.

Поддръжката на МиГ-29 няма как да не се определи и като скъпа, но за това предупреждаваше настоящия президент Румен Радев още през 2014 – 2015 г., когато бе командир на ВВС. Тогава той настояваше за бърза покупка на нов изтребител, нещо което почти се получи през миналата година.

Ако настоящата ситуация с поддръжката на българските МиГ-29 бе по-добра и страната ни разполагаше с достатъчно изтребители с достатъчен ресурс, то би било възможно да се подходи по малко по-различен начин и да се търси известна диверсификация в доставките на резервни части, чрез работа с Полша (в рамките на нейния ограничен капацитет за външни клиенти), но дори и в този сценарии не просто нямаше да се мине без РСК „МиГ”, а и компанията пак щеше да взима лъвския пай от работата по нашите изтребители.

Горчивата истина е, че в последните 10 – 15 години бойната ни авиация става жертва на честите хаотични действия на поредното правителство, свързани с променящи се планове, приоритети и финансови възможности. Резултатът днес е налице – единствената алтернатива на работата с РСК „МиГ” е спирането на полетите с изтребителната авиация. Действие, което няма да донесе никакви позитиви.

Темата с поддръжката на МиГ-29 се превърна в своеобразна политическа дъвка, която периодично се разтяга в публичното пространство. Зависимостта на България от Русия в областта на изтребителната ни авиация е практически 100%, но тази зависимост е нищо в сравнение с критичната ни зависимост в енергетиката, за която сякаш се говори в пъти по-малко.

Единствената истинска алтернатива на поддръжката на все по-остаряващите МиГ-29 от състава на българските ВВС е покупка на нов многоцелев изтребител. Действия, което не трябва да се бави, но и което трябва да се осъществи по най-добрият начин, защото от него зависят отбранителните ни способности в следващите 30 – 40 години. Дали кабинетът „Борисов 3” наистина иска да инвестира в нови бойни възможности за българските ВВС, предстои да видим.

-------------

Авторът е главен редактор на списание Аеро - най-авторитетното българско издание в областта на авиацията. Текстът е написан специално за OFFNews

Страница на статията : 0102
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

29216

4

Лопе де Вега

19.04 2018 в 16:39

В това време Хърватия купува F 16 за 500 млн. долара от Израел.

23293

2

Стефан

10.04 2018 в 14:47

То че няма кой друг да ги поправя и да продава части - няма. И покрай историята с първите двигатели поляците така издухаха супата, че още си хапят лактите. Руснаците им спряха един куп лицензи и части, затова сега и не могат нищо.
Ами у мене възникна въпросът кой по пречи за тия нещастни самолети. Руснаците, или американците?