И аз не съм Шарли!

Текст с подобно заглавие публикува преди три дни Димитри Иванов. Сега към заглавието прибавих едно „И” в опит то да изглежда като реминисценция, а не като грозна компилация. Нямам обаче амбициите да се меря с речевитостта на тази легенда в журналистиката ни.

Всъщност можех да започна с „Имам първокласник във Франция”. Този ми внук е 6-годишен и се казва Андрей, на кратко Анди. Той беше едва на половин година, когато неговите родители-медици решиха да поправят грешката на Аспарух да прегази Дунав в долното му течение, а не поне близо до изворите му. Сега тримата са в Южна Франция. Не ги упрекваме. Дори признахме древногръцкия драматург Еврипид за първия паневропеец заради думите му „Родината е там, където на човек му е приятно”.

Всяка вечер разговаряме по телефона или по скайпа. И все получаваме по нов щрих за чудатостите в новата им родина. А почти във всеки разказ от Франция става дума за арабите, защото те са навсякъде – голяма част са безработни и просто се шляят наоколо.

Твърди се, че афрофранцузите (каква звучна дума!) наброяват 5-6 милиона. Властите не признават, но кореняците-французи твърдят, че „има проблем” с новото попълнение на нацията им.

И в САЩ имат проблем с афроамериканците. Хак им е на янките! Първите черни роби са довлечени насила още през 1619 г. и трудът им е консумиран от американското общество почти 250 г. Хак им са трето поколение турци на германците! Не толкова липсата на работна ръка поради убитите мъже по време на войната, а желанието да се намерят „черни негри за черната работа”, е причина огромна маса хора да се пресели от Турция и десетилетия да върши непрестижната работа, а сега Меркел се чуди какво да прави с хората, с чийто труд Германия се въздигна от руините. Ами африканските колонии на Франция, люлка и символ на цивилизацията ни за свобода, равенство и братство? Не води ли тя една от последните колониални войни в Африка, а в стремежа да задържи източника на суровини Алжир даде на цялото му население статут на френски граждани и сега техните деца и внуци основателно търсят неконсумираното, но не отнето право на своите предшественици? Че и старата Империя на незалязващото слънце не е за жалене. Не се размина и на Белгия, там знаят колко ги обичат в Африка, особено в Конго. Генерал Ермолов уж някога покори и укроти Кавказ, но вече 200 г. вулканът не спира да изригва гореща лава. Да, всички стари империи по същество сами си отгледаха смъртни врагове. Хак да им е на всички!

От 3 до 6 г. нашият Анди посещаваше почти задължителното „малко училище” – детска градина на училищни начала, нещо като предучилищна възраст. Това е едно от умните неща, измислено от френските власти за приобщаване на „туземците” към нацията. Рано са се сетили, че оставайки в арабската общност до задължителното тръгване на училище още на 6-годишна възраст, малките арабчета няма откъде да се научат да говорят френски. После шансовете не са големи, децата масово няма се адаптират, ще напускат училище и ще се маргинализират.

Само че ранното усвояване на френския език не дава достатъчно големи предимства на малките арабчета в живота. Говоренето се усвоява, но отвратителната писмена френска реч (свободата на словото ми дава право да пиша всякакви простотии!) е истинска непреодолима бариера. Само като си помисли човек какво се произнася от буквеното съчетание Peugeot и Renault, му се отщява да се учи да пише на френски.

На снимките на Анди от това време се вижда, че голяма част от другарчетата му са мургави. Затова второто позитивно следствие от „малкото училище” е липсата на етнически и религиозни бариери между децата. Но веднага следва един малко известен факт: във Франция учебната седмица се състои само от четири дни. Срядата не е учебен ден и то във всички училища, защото тогава родителите трябва да се грижат за религиозното обучение и възпитание на децата си според изповеданието си. Голям рай за учителите! И проблем за работещите родители, какво да правят с малките си ученици. Затова повтарянето на класа е нещо обичайно и не е никакъв повод за трагедии.

При тръгване на училище се прави първата селекция на децата, която външно не е на етническа основа, а по материално-финансовото състояние на родителите. В общинските училища летвата е ниска, съседче на Анди е за трети път в първи клас. Анди обаче е даден в не консервативен католически колеж, недостъпен за изповядващи исляма. Появи се първата етнико-религиозна бариера.

След завършване на основното образование става окончателната селекция към видове средни училища, като дипломите от много не дават възможност за следване, а само подготвя работници за заводите. Преди дни френска телевизия коментира, че годишно около 160 000 ученици напускат училище, без да получат никаква диплома, естествено преобладават от арабски произход.

Майката на Анди владее 5 езика (включително японски), но с цел усъвършенстване на езикови тънкости посещава занятия по френски с индивидуален преподавател. Куриозното е, че в курсовете участват дори и французи, завършили средно образование. И езикът пак остава учен-недоучен.

Франкофобите презрително казват, че французите са наследници на плебса от Римската империя. Според тях френската граматика съзнателно е създавана в този усложнен вид, за да е недостижима за простолюдието. Може би по-скоро тя е исторически унаследена, но езиковите й норми съзнателно не са реформирани.

Съседка на семейството на Анди е изоставена от съпруга си. Тя е от арабски произход, родена е във Франция преди 40 г., но не владее писмено френски и когато трябва да отиде примерно в общината или пощата, моли майката на Анди да я придружи. Жената не работи, но понеже е майка на три деца, живее от социалните помощи на държавата, плаща от години не подлежащ на корекции наем за общинско жилище от 25 евро и дори успява от икономии да си купи кола на старо. Ето, че засегнахме огромната язва на френското общество.

Жерар Депардийо се отказа от френското си гражданство и взе руско, защото като милионер социалистическото правителство през 2012 г. му наложи 75-процентен данък на доходите. Предприемачите масово станаха швейцарски граждани, защото там законите слагат таван на данъците от 200 хиляди евро. Едва сега на 5 януари е взето решение данъкът да бъде отменен с края на януари.

Този популистки данък бе въведен заради лозунга на социалната държава „Всички заедно”, въведен незапомнено кога, но често повтаряно от сегашния президент Франсоа Оланд. Неговият праобраз е римският „Хляб и зрелища на тълпите”. Идеята е да се осигури гарантирано препитание на всички хора и те да не излизат на протести по улиците. Френската държава се опитва да задържи духа в бутилката, но това все по-трудно й се удава. Социалната уравнивиловка унищожи социализма в Източна Европа, но може да съсипе и капитализма във Франция.

За сега имигрантите във Франция са в порядъка на 10 процента. Положението обаче ще се усложнява от не спиращата имигрантска вълна, мотивирана да достигне „Обетованата земя”, където благата падат сякаш от небето като манна небесна, без да се полага никакъв труд. Бежанците в България са кротки и хрисими, защото не искат да повтарят грешката на Аспарух и бленуват за европейските социални помощи, но достигнат ли Западна Европа, поне част от тях ще се радикализират.

Ето го огромния възел от непреодолими противоречия: От една страна френската държава буквално ограбва с данъци коренното си население, за да осигури екзистенц-минимума за пришълците, без да им гарантира реална възможност за културно-образователно развитие и с труд да достигнат средния за държавата жизнен стандарт. От своя страна гражданите от афроазиатски произход се чувстват в неравностойно положение, подтискани от французите, отчаяни са от множеството невидими прегради, които ги правят хора второ качество. Ислямът е само катализатор и отдушник за недоволството и омразата.

Франция представлява бомба, чийто взривен материал постоянно нараства и никой не знае каква е неговата критична маса. Остава да се запали фитила. Точно това направи „безотговорното” сатирично издание „Шарли Ебдо”.

Повечето християни, за разлика от мюсюлманите, не са фанатици. Май че не са и чак толкова вярващи. По-скоро те спазват онаследена родова традиция за някаква религиозна принадлежност и то предимно от гледна точка на ритуалите и празниците, гледат на Библията по-скоро като на сборник от митове и легенди, подобно на старогръцките. Затова християните са склонни да гледат снизходително на окарикатурените светини. Наистина ако Бог е всемогъщ и е един за цялата Вселена, той не бива да се докача от дреболии и при нужда трябва да е в състояние да се защити сам. А щом е допуснал да съществува ислямът и то с неговите радикални крила, значи такава е Неговата воля и няма защо да се бъркаме в делата Му.

С ислямистите обаче нещата не стоят така. Техните разбирания за Бога са различни от християнските, забранено е да му се приписват външни човешки черти и прилики. Затова приемат като истинско светотатство окарикатурения образ на пророка Мохамед.

Ако се насложат всичките 4200 религии на хората и се приложи математическото правило за „сечение на множествата”, ще се получи тяхната общовалидна сакрална ценност. Всъщност религиите са възникнали и като потребност от организация на човешките общности от някаква регулация на отношенията. Никоя религия няма античовешка същност.

Във Франция обаче мнозина имат свое разбиране за свобода, позволяваща да се хули всичко свято, макар и за отделни групи хора. И са убедени, че това е тяхно право, макар то да руши устоите на обществото и конфронтира гражданите. Конкретно „Шарли Ебдо” стана рупор на слободията и предизвика касапницата.

Как да кажа „Аз съм Шарли!” и да подкрепя Франция по гибелния й път? Нали тя се очертава като втора родина на внука ми и следователно ме засяга кръвно? Чудя се на Ангела Меркел с какъв акъл отиде на демонстрацията, нали с това прехвърля огън и на своята черга? И в Германия има 4-5 милиона имигранти. Там също има само два пътя към бъдещето: да унищожи имигрантите или да ги приобщи към нацията, като уважава техните исконни ценности. Единият път го пробва Хитлер, но не стигна до никъде.

Европейската държава, най-сериозно заплашена от ислямизация, е Русия. Демографи пресмятат, че ако се запази сегашната тенденция, след 30-40 г. по-голяма част от населението й ще изповядва исляма. На Путин също му е грижа как да не допусне религиозна война. Затова в Русия са забранени всички прояви, които могат да накърнят религиозните чувства и етническата принадлежност на гражданите й.

Преди почти три години руската феминистка пънк-група „Пуси Райът” (Бунтът на котенцата, но пикантният намек е изчистен от Дмитри Иванов и откровено публично е преведен като „Бунтът на путките”) изпълни песен против Путин в катедралата „Христос Спасител”. Те получиха присъда от по две години колония за „хулиганство, мотивирано от религиозна омраза”.

Руската православна църква публикува изявление, призоваващо властите да проявят снизходителност в рамките на закона. Процесът и присъдата привлякоха международна критика. Външните министри на Германия и Швеция, както и представители на Европейския съюз и САЩ, нарекоха наказанието „непропорционално“. Въпреки това „котенцата” бяха окошарени. Даден бе ясен знак, че така ще бъде постъпено и ако бъде осквернена не само построената преди 110 г. Московска катедрална джамия, но и всеки религиозен храм в Русия.

Катон Стари завършвал всички свои речи в сената с „Впрочем смятам, че Картаген трябва да бъде разрушен!”, независимо от темата на изказването му. Струва си да следваме мъдростта и опита на далечните си предшественици. И не ми остава нищо друго, освен да кажа „И аз не съм Шарли!”

----------

Коментар на редакцията: Позицията на автора силно се различава от позицията на редакцията. В първия момент ни се видя странно под банера "Аз съм Шарли" да стои заглавие "Аз не съм Шарли", а цензурата на Путин да се представя като религиозен трепет. После си казахме, че именно това е свободата на словото - да дадеш възможност да се чуе и противоположната позиция. Още повече, че в този случай тя е много добре аргументирана.

Още по темата

15/01/2015 Анализи и Коментари

Либералният страх от истината е голям смях

10/01/2015 Нашите автори

Евгений Дайнов: Шубето от свободата е голям страх!

Следете новините ни в GoogleNews