Евгений Дайнов: Шубето от свободата е голям страх!

Писна ми. Защо, в името на Митра, у нас всички модерни политически (т.е. по замисъла си – благородни) идеологии се превръщат в някакви зли и грозни гротески, лишени не само от благородство, но и от елементарна естетика? Как става така, че заявяващите се най-гръмко за леви, либерали или десни ни сервират версии за света толкова глупави и мрачни, че навяват мисли единствено за троглодити, прилепи и пещери? 

През годините съм задавал тези въпроси, вкл. в OFFNews, относно „неолибералите” и „новите леви”. Дойде, за жалост, редът и на „десните”.

Политическата култура по нашите земи винаги е била имитативна (на Гърция, Рим, Византия, Турция, Европа, СССР) и в повечето време – мързеливо-провинциална. Докато по първия проблем няма какво да се направи, вторият е решим – стига достатъчно хора да положат необходимите усилия, за да престанат да бъдат мързеливи и провинциални.

Има българи, постигнали това (Асен Игнатов, Юлия Кръстева и Цветан Тодоров са само три от примерите). Повечето обаче си спестяват усилието. И на някакъв етап лошата имитация, породена от провинциалния мързел, започва да ражда чудовища.

Така стигнахме до положението, днешна България непрекъснато да поражда, в политиката, отровни гъби-двойници. Преди вече десетина години величественият Костов презрително отрони, че Атака е отровният двойник на ДСБ. Тогавашните 25-30-годишни политически активисти днес са на по 35-40. И по-видимите от тях се оказват отровни двойници на неща, които по принцип, т.е. там, където са формулирани мисли като „Ignorance is the curse of God; knowledge is the wing wherewith we fly to heaven” – са неща, които имат цивилизован облик.

Да се благодарим на това, че живеем във взаимозависим свят, поради което силни външни трусове друсват и у нас – и, покрай другото, разкриват скрити същности. Покрай путинското нахлуване в Украйна видяхме истинското лице на „новите леви”. Покрай разстрела на редакцията на Charlie Hebdo – видяхме и онова, от което са направени новите десни.

Първи, хронологично, се саморазкриха „новите леви”. Оказа се, някъде към есента на 2013 година, че въпреки крехката си възраст, никак не нови. На техния фон бай Тошо беше направо полу-съвременен човек, за Луканов да не говорим. Защото днешните нови леви са на нивото на Андрей Жданов, Васил Коларов и Вълко Червенков.

След тях, буквално в последните дни и седмици, се заявиха и новите десни. Които се оказаха (има ли изненадани?) досущ като новите леви – мрачно ръмжащи орки, възпроизвеждащи, на основата на провинциален клерикализъм, някаква смешно-страшна (и при всички положения – инфантилна) каша от Найджъл Фараж и Едуард Лимонов, докато си мислят, че са влезли в чехлите на Рейгън и Тачър.

Стигат до едно и също място, всички тези „нови”, вървейки по различни пътеки. Левите, макар да четат много книги, избират да са недобронамерени към не-симпатичните им обяснения за света, както и да са недобросъвестни в неговото тълкуване. Вместо да анализират реалното състояние на нещата, пускат удобна за себе си идеологическа димка – като например, да обявят украинското правителство и президент, избрани на неоспорени от никого избори, за „бандеро-фашистка хунта, финансирана от американските служби”.

Проблемът на новите десни, наричащи себе си „консерватори”, е малко (т.е. не много) по-различен. Не са твърде по-добросъвестни от левите и затова също пускат шарени идеологически димки вместо – добросъвестни анализи. Но за разлика от новите леви, новите „консерватори” не четат достатъчно книги. И така към изначалната недобросъвестност на идеолога-инфантил се добавя огромна доза провинциално-самодоволно невежество. Като при основните герои в „Ревизор” или в „Клошмерл”, например*.

Невежеството, както казва Шекспир, е проклятие, защото създава опасности и рискове за хората. Да видим неговата дясна версия, заявена по повод разстрела на журналистите от френското списание.

Докато целият цивилизован свят се изправи, за да каже Je suis Charlie, нашите „консерватори” заляха публиката с посланието, че те изобщо не са Шарли. Докато светът изразяваше онази солидарност, която е най-отличителният белег на свободните хора, нашите хубавци избраха да останат встрани и снизходително да ни обясняват, какви сме идиоти.

Защото, според всички тях (вкл. хора на моята възраст, who should know better**) Европа в крайна сметка си е изпросила тероризъм. Слушайте сега тяхната мисъл. Ползвал съм текстовете на 7-8 от най-шумните „консерватори”, но не ги споменавам поименно. Важна е позицията, не изразяващите я хора; защото днес тя ще бъде изразявана от едного, утре – от другиго.

Та – конструкцията на „консерваторите”, която доказва, как Европа си го е изпросила:

Точка първа. Европа – това е християнска цивилизация. И като такава участва, иска или не, в световния „конфликт на цивилизациите”, описван от Хънтингтън. Ако Европа не е християнска – не е Европа; и днес, не бидейки достатъчно християнска, е полегнала, готова за ислямизиране.

Ето, заповядайте - примерче: „Отнемайки на човека вярата в Бог, либералите създават у него духовен вакуум. А природата не търпи празно пространство – поне това трябваше да знаят тези, които толкова обичат да се кичат с научния си подход. И след изгонването на вярата в Христа вакуумът се запълва лесно от ислямизма – агресивен, безкритичен, уверен в собствената си правота и даващ лесни отговори”. 

Който не вярва в Христос – задължително започва да вярва в Мохамед? Моля? Никой ли не вижда каква глупост е това? Защо да не мога, не вярвайки в Христос, да вярвам в Батман, например?

Точка втора. За да може да се отбранява, Европа трябва да слага ограничения върху свободата на словото, за да няма слободия. Цитирам виден „БГ-консерватор”: „Подигравката и окарикатуряването на вярата на хората не е свобода на словото, а неин отровен двойник - слободия и проява на лош вкус и липса на възпитание. Така че je ne suis pas Charlie.”

Точка трета. Европа губи войната с исляма заради слободията, наложена от либералната демокрация. Цитирам друг „десен”:

„Така и именно един толерантен, всесъгласяващ се и апологетен възглед се оказва най-добрия съюзник на радикалния ислям в западното общество. И докато в името на този възглед настоящият либерален ум се заиграва с тиранията и терора на източните теокрации, абдикирайки от някогашните си ценности, то в отворената за ислямско влияние Европа това създава своеобразна златна среда именно за развитието на фундаментализъм”.

„Десният” извод от атаката срещу Франция е ясен: Европа да се християнизира, да изкорени либералната толерантност, да ограничи слободията и да погледне по-сериозно на своето участие в „сблъсъка на цивилизациите”.

Хм... Защо толкова се пънат, когато други са го казали по-кратко и ясно:

*Валентин Георгиев (в. „Дума”): "Французите си го получиха от толкова толерастия."

*Едуард Лимонов (руски фашист): „12 трупа за наказание за аморалната низост. Ами добре!”

*Найджъл Фараж (английският Волен Сидеров): „Европа си плаща за десетилетията на скандален мултикултурализъм.”

*Или – най-синтезираният възглед, с автор – обитател на Фейсбук: „Майната ви франсета! Да ви пикам на "свободата"!

Тук бих могъл да приключа. Ясно е, че българските нови десни („консерватори”??) са съставна част от червено-кафявия сектор на политиката; и че онова, което ги анимира, е чистата омраза към либералната демокрация – същата омраза, която (както посочва още Чърчил) мотивира в еднаква степен болшевиките и нацистите.

Но тъй като мързелът създава среда, в която и други хора биха споделяли, без да си дават зор да мислят, така описаните „консервативни” опорни точки, съм длъжен да раздъвча по-внимателно, къде „БГ-консерваторите” слизат от релсите на европейската цивилизация и се набутват в червено-кафявото блато.

Първо, онова, която пазят милионите, които са Шарли, не е християнска Европа. Защото последният път, когато Европа виждаше себе си като християнска, беше по време на Тридесетгодишната война. Нейните резултати бяха изтреблението на една-трета от населението на континента, а в германските княжества Вюртенберг загубата на население е ¾, а в Брабденбург – 2/3.

На тази Европа, мислеща себе си чрез религията, е сложен край със системата междудържавни договори от 1648 година, известни като „Мирът от Вестфалия”. Впоследствие, когато преминава през епохата на Просвещението, Европа започва да мисли за себе си като светска цивилизация, в която разумът, а не – религията определя действията на хората. Сетне идва „либералният консенсус”, според който правата и свободите принадлежат не на някакви колективи (напр. държави или религии), а – на обикновените индивиди. Оттук – категоричното изискване за толерантност към всички вярвания (всеки може да вярва в каквото си иска, стига да не пречи на останалите). Накрая идва демокрацията, като всеобщ механизъм за гарантиране на участието на обикновените хора, в качеството им на индивидуални граждани, във властта.

Цялата тази 400-годишна история, между другото, е доста ясно описана в хилядите изказвания на европейски демократични политици, в които те описват онова, която отбраняват, като secular liberal democracy.

Това е онази Европа, която терористите атакуват – а не онази, християнската, която умря през 1648 година.

Ако домораслите „БГ-десни” бяха прави, то тогава всички щяхме да говорим не за secular liberal democracy – а за theocratic illiberal democracy. Точно за това, разбира се, говорят в последните години авторитарни типове като Владимир Путин и Виктор Орбан. Те не са Шарли; ние обаче, които сме от secular liberal democracy – ние сме Шарли.

Нататък. Да се говори, че Европа се намира в цивилизационна война „християнство срещу ислям” – това е чиста проба вербален тероризъм. Защото, ако това е така, аз трябва да съм във война не само с моите приятели Яшар, Юсуп и Ахмед – но и с Вальо и Юри, които, макар с отдавна сменени имена, са мюсюлмани. Как би изглеждала тази война? Да хвана пушката и да ходя да ги стрелям из кърджалийско и делиорманско? Те да ме щурмуват в Миндя?

И защо изобщо „БГ-консерваторите” смятат, че трябва да участвам в някаква война на християни срещу мюсюлмани? Та аз не съм християнин (и най-малкото, опазил ме Вишну – православен)! Защо ми нахлузват външна за мен идентичност – и после искат да правя безобразия в нейно име?

Моята идентичност, която ще браня и срещу християнски, и срещу ислямски, и срещу всякакви други (леви, десни и пр.) екстремисти е: secular liberal democracy. Само животът в тази идентичност не ме задължава да тормозя някого – но и ми дава правото да не бъда тормозен от разни тъмни православни субекти, например.

Да завършим. Свободата, която е в основата на secular liberal democracy – не е слободия. Хайде преведете „слободия” на някой от големите западни езици, да видим – как? Няма как. Защото такава дума там не съществува.

Защото там, където са стигнали до това, да съобщават неща като:

-We hold these truths to be self-evident, that all men are created equal, that they are endowed by their Creator with certain unalienable Rights, that among these are Life, Liberty and the pursuit of Happiness-

-там свободата и толерантността няма как да бъдат слободия или толерастия.

А свободата на словото, както е известно (е, там, де, не тук) е основата на всички свободи. Ако нея я няма – няма ги и другите. Следователно – няма нищо, освен произвол и духовен мрак. Днес ограничаваш свободата на словото – утре не даваш шофьорски книжки на хора с „проблеми в половата ориентация”.

И ето, стигнахме до лесното обяснение, защо у нас големите идеологии се превръщат в ръмжене на дребни гоблини. Искате това обяснение? Наистина ли?

Ето го: защото шубето от свободата е голям страх.

--------

* Да, знам, че изпъстрям този текст с препратки към неща, за които „консерваторите” не са чували. Правя го нарочно; и затова няма да им обяснявам, всяко такова нещо какво е.

** Не ми се карайте – знам, че повечето БГ-консерватори не владеят езици. Техен проблем.

Още по темата

13/12/2014

Нашите автори

Расизъм

27/09/2014

Нашите автори

Бузи

07/09/2014

Нашите автори

Ти ще се биеш ли за Родината? (Евгений Дайнов за Дясното, Лявото и Търбуха)

Следете новините ни в GoogleNews