Галъп интернешенъл: 53% от българите не искат извънредно положение след 13 май

Обществената тревога от епидемията от коронавирус у нас остава висока, но намалява, което личи в реакциите на хората. А те са в три групи - паническа от 24%, тревожна - 57%, със 7 на сто по-малко отпреди месец, и спокойната, която вече се е увеличила до 18%. 

Това показва проучване на Галъп интернешенъл, проведено чрез телефонни интервюта с 915 души в периода 21-23 април. 

Българите остават реалисти: 35% казват, че лично те се страхуват от вируса. Преди месец бяха пак толкова и дори малко повече – 37%. Една трета пък намират за напълно реална възможността да умрат от тази болест, 55% смятат, че същото се отнася за близките им. 

46% се надяват скоро да бъде открито лекарство срещу COVID-19, 42% не споделят тази надежда. Останалите се затрудняват да отговорят. 

Оценка за действията на властта 

Одобрението на оперативната власт остава високо. Доверието в различните звена на правителството, Щаба, премиера Борисов и т.н. е в диапазона между 60 и 80%, а неодобрението – от една пета до една трета. 

Белезите на успокояването личат и в отговорите на въпроса как се оценяват мерките на властта срещу епидемията: 62% казват, че са достатъчни, при 66% в края на март и 66% в средата на март; 28% твърдят, че са прекалени, при 20% в края на март и 17% в средата на март; 8% смятат, че са недостатъчни, при 12% в края на март и 15% в средата на март; 2% e делът на онези, които не успяват да отговорят. 

Мнението, че мерките са адекватни, продължава да преобладава решително, но за последните седмици има осезаем ръст в дела на отговора „прекалени“, респ. спад в дяловете на другите отговори. Очевидно, заради успешните мерки досега и някои положителни сигнали от Европа, настъпва и желание за облекчаване на мерките – подсилено и от все по-хубавото време, коментират от социолозите. 

Въпреки всичко, българите остават съзнателни: „Вече съм доста изнервен от ограниченията“ казват 31%, но 69% твърдят „приемам ограниченията, без да се изнервям“. И попитани дали е време ограниченията да започнат да намаляват, 52% казват „рано е“.

Има обаче и 44%, които смятат, че е време, тоест обществото ни вече е реално разделено по този въпрос. Нетърпеливостта още не преобладава, но явно не е за подценяване. Може би и затова мнозинство от 53% намира, че извънредното положение не трябва да бъде удължавано и след 13 май. 30% все пак са на обратното мнение, а останалите се колебаят. 

93% приемат, че България се справя добре на фона на останалите европейски страни. Това е много висок атестат за изминатия до този момент път и се регистрира дори ръст – преди месец този дял бе 87%. 

Конкретните мерки – за/против

На практика, различните досегашни мерки продължават да се оценяват високо, но като че ли мобилизацията и по този показател спада спрямо предходния месец. Например, забраната на публични събирания като кино, ресторанти, фитнес-зали и т.н. се подкрепя сега от 86% (при 94% преди месец). Спирането на достъпа на чужденци събира 81% подкрепа днес, при 90% преди месец. Забраната за пътуване на българи в чужбина: 75% подкрепа сега при 88% преди месец.

Забраната за пътуване между градовете обаче вече не получава подкрепа сред мнозинство – преди месец я подкрепяха 56%, 40% не я подкрепяха, а останалите се колебаеха. Сега картината е обратната: 53% казват, че затварянето на движението между градове не е правилно, а 40% смятат, че е правилно. Останалите се затрудняват да отговорят. Вечерният час, например, преди месец събираше подкрепа от 59%, а 39% бяха на обратното мнение. Сега структурата на мненията е коренно различна: 69% са против, а 27% са за. Останалите се колебаят. Разбира се, тук влияние оказва и фактът, че властите сами се отказаха от някои подобни мерки.

Сериозна критика среща затварянето на парковете: 59% са „против“, а 39% са „за“. Останалите се затрудняват да отговорят. На другия полюс пък са мненията по отношение на ограниченията за Великден: 77% ги одобряват, при 21% не ги одобряват. Може би картината щеше да е по-различна, ако великденските мерки още бяха в сила в пълния си вариант. Явно българското общество изработва вече познание за ситуацията и може да отсее и оцени различните типове мерки по-хладнокръвно от преди.

Икономиката

Доходите ми намаляха, казват 47% сега, при 36% преди месец; Работя от вкъщи – 25% сега, при 22% преди месец; загубих си работа: 9% сега, при 3% преди месец; 14% казват, че им предстои да загубят работа, при 12% преди месец; намалиха ми работния ден, казват сега 16%, при 14% преди месец. 

Всичко това показва ръст, макар и още не драстичен, на безпокойството за работното място. Явно в някои случаи това безпокойство вече започва да надделява над безпокойството от заразата. 7% са вече хората, които по свое решение не ходят на работа, при 11% преди месец. 28% пък са сега самокарантиниралите се, при 36% преди месец. Хората са давали повече от един отговор – станали са потърпевши от различни проблеми и са предприемали различни мерки.

Преди месец, 29% се опасяваха, че няма да могат да си плащат кредите. Сега 9% твърдят, че вече са спрели да ги плащат. 5% казват същото за лизингите.

56% още не са усетили ясен план или въобще не са доловили план на държавата за преодоляване на икономическите последици след края на пандемията. 38% вярват много или малко в обратното, а останалите не могат да преценят. Явно обществото действително одобрява работата на държавата за спиране на заразата, но започва все по-ясно да изисква подобна работа и за овладяване на икономическата криза. 

---------------------------------------------

Методика: CATI (Computer Assisted Telephone Interview), 915 интервюта, национална извадка – населението на възраст 18+ г. 21-23.04.2020 г. Абсолютна максимална грешка ± 3.3 при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.

Следете новините ни в GoogleNews