Ден 563: Канадските дневници на Райна Александрова

Днес исках да пиша отново за Търговските войни, които текат като част от останалите войни, които пък са част от безумието, обхванало света днес.

И всички световни събития, които стават пред очите ни - и срещите на високо равнище в ООН, и приемът в Белия дом на китайския лидер, и реверансите пред руския диктатор и кръвoлок - всичко това някак ми се слива в един калейдоскоп на изкривени, пречупени през моралния абсурд хаотични действия на объркани, заслепени, обръгнали хора, за които няма добро и зло, чувства и чужда болка, а само заслепението на личен, дребен, жалък интерес. Хора, които не виждат отвъд другата седмица, да не говорим следващия месец или година напред.

И се питам - такива ли сме били, или постепенно, КАК ТОЧНО се изродихме в моралните чудовища, за които всичко неприятно е зад оградата и поради това - не ги засяга и не искат да чуят.

Една случка от днес не ми дава мира, и ще я разкажа тука, дано ми олекне, макар че се съмнявам.

Но преди това - историята на градчето Олешки в Херсонска област, окупирано от май тази година, в което жителите са подложени на геноцид и Голодомор - да, цвилни, сред които и деца, вече пет месеца живеят без ток, вода, лекарства и храна. Да, храна - ядят треви и корени, които готвят на огньове - също като преди близо сто години, по време на Голодомора.

Руснаците са минирали изходите, и следят с дронове и стрелят по хората, когато забележат движение - говорим за ЦИВИЛНО население, там няма военни.

Тъй като е окупирно, градчето се намира де факто под управлението на руснаците, само че такова няма - а по Женевската конвенция в такива случаи войската е длъжна да осигури продоволствие на цивилното население като минимум. Само дето Русия като виден хаганат от средните векове не е счела за нужно да ратифицира или пък да спазва Женевската конвенция - а предпочита да умори от глад над шест хиляди души, пред очите на целия свят. И същата Русия я допускат до международни форуми, и даже я канят в Мар-а-лаго на прием.

Същата Русия денонощно избива цивилно население с балистични ракети, организира провокации и хибридни атаки из цяла Европа - а лидерите, с малки изключения, се снишават и опрощават санкции. За България няма да коментирам, ние сме Задунайска губерния, там взривовете на складове с боеприпаси са приятелски жест.

Влизам днес в една група, която е за пътувания на българи по света - обменя се информация и практически съвети за пътувания къде ли не - кое, как и какво за всички с дух на пътешественици - винаги ми е било интересно да чета полезни съвети, както и интересни фоторазкази за далечни, екзотични места.

До днес намирах групата за невинна, полезна и много позитивна. Обаче днес прочетох един разказ там, който ме смрази - и даже не просто самия разказ, а над седемстотинте коментара отдолу. Жената, която го е писала, започва така: "това е пътепис за Москва и Санкт Петербург, и много моля политически коментари да не се пишат, аз само разказвам какво видях"

И следва един екзалтиран, добре написан фоторазказ за това колко ЧИСТО, КРАСИВО, СПОКОЙНО е в тези градове, какви невероятни забележителности има, колко е вкусна храната - "никъде другаде по света няма такава", и как всичко е по-по-най, все едно пишем за Флоренция и Тоскана.

Представих си тази жена, щастливо разхождайки се из столицата на Руската империя, и се сетих за филма, в който се показва идиличния живот на семейството на германски нацист, началник на концентрационен лагер - които живеят точно зад оградата на лагера, в красива къща със зелена морава - чисти спретнати дечица и жена, която готви вкусно и поддържа блестящ ред и чистота.

Понечих да напиша, че това е по същество ПОЛИТИЧЕСКИ пост, и тогава видях колко много коментари има отдолу - и отворих и зачетох, с идеята че барем половината са изпитали същите чувства като мен, но нищо подобно - първите поне сто коментара бяха в стил: "ах, колко прекрасно, как ви завиждам, ето това е истинския хубав живот, прекрасна страна, защо не дойде Путин тука да ни оправи нас...".

Сега, знам че има хибридна война и тия половината може да са тролове, допускам - но че ВСИЧКИ са тролове, няма начин - тия хора си пишат там редовно и споделят истински истории - поне доколкото и аз съм пътувала и ги знам местата. Може да трият критичните коментари - видях няколко такива, но да кажем едно на двайсет. Всичко може - но тоя ТЕЛЕШКИ възторг не може да се фалшифицира - той е над всичко.

И точно тоя възторг и глупост, тая сляпа привързаност към някой, който те използва и презира, и особено това благоговение пред убийци и уроди - искрено и истинско, впрочем - някак ме върна обратно на безумието, което е завладяло и висшите кръгове на световната дипломация. Освен да заклеймяват и да се разграничават, на тия световни лидери им лиспват две неща - интегритет и решителност.

Интегритет, това е когато наричаш нещата с истинските им имена, и постъпваш принципно, в защита на справедливостта, дори да е в твоя вреда. А решителност... решителност имаше Чърчил - и англичаните от онова време. Сега в името на някакво временно удобство сме съгласни с позора и очакваме и войната. Е, с готовност да се скрием под леглото.

Можем да наричаме военния престъпник както си искаме, можем да правим компромиси с него, или като Тръмпуша - да му слугуваме без срам и свян, но той си остава престъпник, с ръце нацапани до лактите в кръв - а тези, които се правят, че не забелязват това - негови съучастници.

И може да е след сто години или дори никога - но в моралните скрижали на вселената това е записано и следва възмездие. И за едните, и за другите. Човешкият живот може да се окаже кратък за свидетелство на това, но пък историята, написаната история изобилства с такива примери.

Разбира се, човек, на който му е по-важна екскурзията в Москва точно в този момент, няма капацитет да осъзнае, че това е легитимиране на кървав режим, и каквото и да кажем, ще падне на глухи уши. Та съм изпаднала във философски размисъл, докъде може да стигне едно такова заслепение, обозначено с "аз с политика не се занимавам".

Сетих се историята за семейство руснаци, които лятото на 22-ра година тръгнали с колата за Крим на почивка, изкарали там две седмици, и на връщане попаднали под кръстосан огън някъде към Бердянск. Спрелият ги по-нататък руски патрул им задал логичния въпрос: "Вие новини не гледате ли? Не знаете ли, че минавате през ЗОНА НА АКТИВНИ БОЙНИ действия?!" На което те безгрижно отговорили: "А не, ние от ПОЛИТИКА НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАМЕ". Истински случай, слушах го и в руските, и в украинските новини.

Тежък пост стана като за събота сутрин, но времето, в което живеем, не позволява леки утрини. Моята започна днес с напомняне на ситуацията в Олешки. Господ да се смили над горките хора и да ги избави! Защото от зверове милост не може да се очаква. Колкото и да им се умилкват нашите безмозъчни копейки, не им пожелавам да останат на милостта на тия, на които така се възхищават.

Като ми мине отвращението, ще пиша пак за Канада. И как Карни споделя пред Таймс, че са разглеждали възможността САЩ да ни нападнат. И как 47 не се бои от ИИ, защото е по-умен от него ???? Такива местни безумия.

Слава на Украйна!

Свобода за Иран!

Следете новините ни в :