Ден 474: Блато. Канадските дневници на Райна Александрова

Докато гледаме световното по футбол, продължаваме да следим с едно око политическите телодвижения из Северна Америка, Европа и Близкия Изток.

След Великата сделка с Иран преди две седмици, за рождения Му ден, Ормузкият проток отново е заел суперпозиция - едновременно е отворен и затворен, а иранците гърмят по минаващите кораби. Предупредително, още не са потопили някой кораб по погрешка.

Той 47 още тогава каза, че ако нещо се издъни в тази сделка, ще го пише на сметката на Джей Ди Ванс. И така, човекът, който посети папа Франциск и той почина след няколко дни, посети Орбан и Фицо с цел подкрепа и те загубиха изборите, си е спечелил име на карък и сега е виновен, че иранците плюят на всякакви сделки.

Ама какво да прави Ди Джея, като шефът му и от разстояние урочасва сделките. Зрелищно си тръгна делегацията на Иран от преговорите - щото тъкмо да си стиснат ръцете, и Дончо се появил на линия, по телефона, и вместо да насърчи напредъка, почнал да крещи и да заплашва, включително членовете на делегацията, че ще нареди да ги убият! Ама не по конкретен повод, а ей така, за авторитет крещял, както казваше един от наше село. И сега няма сделка. Ама тя пък една сделка беше, че да не съжаляваме.

Нали все викам, че Дончовите безобразия могат да бъдат надскочени само от други, последващи Дончови безобразия - обикновените безобразия на предшествениците му, както и разни самозвани диктаторски режими вече са останали далече надолу в класацията и нямат голям шанс да го стигнат. Ето тази "сделка" с Иран бие в с няколко обиколки последното безобразие, а именно борческата арена на поляната пред Белия дом. Щото арената ще я махнат, тревата пак ще поникне и полека ще се забрави, ама отстъпките, които прави на режима в Иран са незабравимо скандални.

Цяла Америка се черви от срам, четейки условията - не просто да им махне ембаргото, и да им даде достъп до замразени средства, за да продължат да се въоръжават, отделно фонд от триста милиарда за възстановяване, а те ЕВЕНТУАЛНО да си преразгледат ядрената програма и да обещят, че няма вече да правят така. О, и да - мечтата на Дончо Транзакцията - да заградят Ормузкия проток и да почнат да събират такси за преминаване, които да си делкат със САЩ.

Да създадеш прецедент в морското право на свободно преминаване по морските пътища - ми то всеки ще си загради там я Босфора, я Гибралтар, я къде се види теснина някъде из световните морета и океани и ще се почне един морски хайдутлук - нейсе, запуши я! Затова казвам, че безобразията Дончови вървят във възходяща градация.

След като изплаши враговете си с такава "сделка", 47 се зае с приятелите си, по-точно с близките си съюзници като Италия. Мечтата на егоманиака е някой не просто да го величае, но да му се моли - нали беше казал на официална вечеря с републиканските донори, че цял свят сега покрай тарифите идвал да му целува з...ка. Това миналата година още. И точно си спомням как имитираше уж молбите им, как му викали "плийс сър, ще направя всичко, каквото искате"!

Знаем как свърши историята с тарифите - бойкот на всичко американско, до дупка. И заздравени търговски съюзи между останалите страни. Всички срещу САЩ, ю ар уелкъм, сър.

И за да разшири егоманиашките си фантазии, 47 рекъл да се похвали, че уж Джорджа Мелони му се молела да се снима с него, па той "от жал" се съгласил, пък тя не помогнала при иранската криза, не дала да кацат при тях американски самолети - всичко това изтърсил в интервю за италианска телевизия. И цяла Италия се изправи на нокти при таква нелепа инсинуация.
Само че Мелони не е някоя хрисима женица, та веднага му отговори с видео, в което обяснява за самолетите (лъжа, те имат споразумение със САЩ и са го спазили), и го праща при... враговете му, които гали с перце. И завършва с "нито аз, нито Италия се молим на някого".

И тука Дончо допусна тактическа грешка - вместо да се извини или поне да млъкне, той продължи да плещи глупости, нястоявайки, че не е излъгал и даже се заяде още повече с Мелони, че не била толкова популярна в страната си. И тя не остана длъжна: "не ти е работа моята популярност, гледай си своята. Твоето "приятелство" определено не ми е добавило популярност."

Най-губещата кауза за някой самозабравил се от власт е да се хване да оплюва жена публично. Това навсякъде се смята за низост, но в Северна Америка е даже една-две идеи по-долно. Като искат да кажат за някого, че е леке, казват: "мани го тоя, обижда/удря жени". и с това въпроса се приключва. Траш, с една дума.

Когато някой затъва в позор по начина, по който 47 го прави, трябва да избягва резките движения и упорството да се оправдава, отричайки очевидното. Най-последната илюстрация на това упорство е историята с Водното огледало. Тя много се разду с последната седмица, но ако не сте я чели, ето я накратко:

Водното огледало е правоъгълното езеро, което започва от Мемориала на Линкълн - около него се събират за големи събития, каквото е иноугурацията на президента например. Та един ден Кралят-слънце погледнал от прозореца си, и с окото и навиците на строителен предприемач си рекъл: абе тва басейнче нещо не ме кефи, я колко грозно го е ремонтирал Обама, ни цвят, ни блясък! А се задават празненствата за 250-годишнината, трябва да го стегнем!

Без да губи време, намерил без търг един от донорите на Републиканската партия, човек със съмнителни сделки в миналото, но пък с фирма за ремонт на водни съоръженя, броили му едни милиони от бюджета и той източил езерото, минал дъното с една боя "американско синьо" и тъй като бързали, без да е изсъхнала добре боята, напълнили отново с вода от река Потомак.
Но в реката имало изобилие от фосфати, които подействали като торове за водораслите - морски алги - така че за късо време водата позеленяла от тях. Изправени пред тази нова криза, изпълнителите строили работниците да изсипят във водата химикал, пероксид (кислородна вода), та да избият алгите. Само че от пероксида боята почнала да се лющи на големи слитъци... и станала една - блато от алги и плуващи слитъци.

Водното огледало е един от най-посещаваните туристически обекти във Вашингтон, така че цялата история влязла първо в социалните медии, а после и в официалните. Хората се снимали пред "блатото", а някои даже бъркали във водата да вадят слитъци боя, да почистят малко. Това обаче така раздразнило сгафилите, начело с Пресушителя на блатото (едно от предизборните названия на 47), че тутакси прогласили цялата работа за заговор на демократите, които сложили нарочно химия да излющи боята.

А после тия, дето събирали слитъци, ги подгонили с Националната гвардия като саботьори и едва ли не терористи. И последно в медиите има снимки на войници от Националата гвардия, които "пазят" Водното огледало от посегателствата на "терористите". Даже има няколко арестувани, ако не се лъжа.

А можеше просто да си признаят от самото начало, че са сбъркали. Не да продължават ината до абсурд.

И докато това предизвиква смях, другите действия срещу "вътрешни терористи" са направо плашещи. Оня ден съдът издаде присъди за няколко протестирали миналата година пред едно от местата за задържане в Тексас. Присъдите са от 25 до 50 и даже имат една от 100 ГОДИНИ. Не, това не е грешка - това са "присъди" за протестиране. Единствено този със стогодишната присъда е налетял на полицай - стрелял е по него, не го е убил. Да речем, че има основание за присъда заради такова нападение. Ама - 100 години?! Хората за убийство лежат 20.

Останалите са даже още по-абсурдни. Едната жена отишла да протестира, горилите от АЙС й казали да си ходи, тя ги послушала и си отишла дома. Обаче после я арестували. И сега - 25 години затвор. За протестиране. Ясно е, че тия "присъди" са такива не пропорционално на деянието, а с цел сплашване.

Даже казионните медии (Боже, не вярвам че пиша такова нещо за Америка!), написали: "осъдиха ръководителите на Антифа", все едно Антифа е някаква тайна организация, а не означава просто хора с антифашистки убеждения. Но за избирателите на донча антифа значи точно тайна организация с членове, които ядат деца.. опс, това бяха едни други хора, близки до властта.
Тва блато, дето дончо тръгна уж да го пресушава, е навсякъде около него - и буквално, и преносно. И колкото повече упорства и прави резки движения, толкова повече затъва...

За наша радост, затъва и другата империя, чието име няма да споменавам, но и там императорът е психопат с мания за величие, който обича да му се молят. Сега май му се молят да не излиза от бункера, че малко нещо във войската се е появило недоволство. Даже искали да тръгнат с оръжието в ръка от бойното поле към столицата... като преди сто и двайсет години някъде, когато пак така е станало. Само дето Украйна им унищожи всички крайцери, и сега няма кой да даде залп към Зимния дворец. Дано не изкара до зима тая власт...

Слава на Украйна!

Свобода за Иран от аятоласите!

2547Taco!

Elbows up!