"Алексис, когато се срещнем след 20 години, ти вече ще си премиер"

Смятат го за крайноляв и непредвидим. Ако обаче проследим политическата му кариера, ще установим, че гръцкият премиер Ципрас е най-вече едно: човек, който умее да се нагажда към всяка нова ситуация. Ще успее ли и сега?

Последна промяна на 06 юли 2015 в 13:56 19312 11

Годината е 1990. В студиото на частната гръцка телевизия ANT1 една от най-реномираните гръцки журналистки разговаря с 16-годишен ученик. По това време Гърция е залята от ученически протести, а момчето в студиото е един от водачите на протестиращите млади хора. "Очи в очи" се казва едночасовото токшоу, а неговата водещата е известна с това, че обича да задава трудни въпроси. Младият гост в студиото обаче дава изключитело умни отговори. Накрая водещата е така впечатлена от 16-годишния ученик, че завършва с думите: "Алексис, когато се срещнем след 20 години, ти вече ще си министър-председател на тази държава". Днес вече знаем, че журналистката не е познала само едно - Ципрас стана премиер четири години по-късно от нейната прогноза.

Мил и безобиден?

Алексис Ципрас е роден на 28 юли 1974 година - четири дни след края на военната диктатура. Баща му, строителен предприемач, е избирател на ПАСОК, а по-големите му брат и сестра членуват в младежката организация на Комунистическата партия. Когато навършва 16 години, Алексис също встъпва в редиците на младежката организация. По онова време той е много запален по атинския футболен клуб "Панатинайкос". Връзват ли се тези две неща - млад комунист и фен на футболния отбор на политическия и икономически естаблишмънт?

Както по-късно ще каже самият Ципрас, неговата социализация е започнала именно от трибуните, от които е подкрепял своя любим отбор. През 2009 година Ципрас се обявява против изграждането на търговски център край планирания нов стадион. Плановете за строежа отиват в небитието, в резултат от което Ципрас не е сред поканените за 100-годишния юбилей на футболния клуб. И вече не е желан гост на домакинските мачове на "Панатинайкос". Зли езици твърдят, че тази случка дълбоко засегнала младия Ципрас.

Тя обаче е показателна за една от най-силните му черти: неговата твърдост. След време Алексис ще покаже (както на партийните си приятели, така и на политическите си врагове) колко твърдо може да реагира това мило, възпитано и на пръв поглед съвсем безобидно момче. При това Ципрас може не само да раздава, но и да отблъсква удари: подигравките и обидите, изречени по негов адрес от "обиграни" политици, не успяват да го смутят. Ципрас много бързо осъзнава, че нападките са част от политическа игра. И че човек трябва да ги приема спортсменски.

С нюх за властта

Ципрас не робува на догмите. Той многократно е показвал, че е способен да се променя и нагажда. Няма как другояче да си обясним факта, че само за няколко години неговата "Сириза" увеличи изборния си резултат почти десеторно. Има ли обаче той и убеждения? Ако приемем, че има, те очевидно изобщо не му пречат да се нагажда бързо към всяка нова политическа ситуация. Защото Ципрас е преди всичко прагматик. Малко след като през 2008 година се пребори за лидерското място в "Сириза", Ципрас побърза да увери, че неговата партия не била алтернатива на управлението. Когато обаче малко след това дълговата криза сериозно разклати утвърдените партии ПАСОК и "Нова демокрация", Ципрас безпогрешно разпозна своя шанс.

Първо той се зае да направи единна партия от дотогавашния конгломерат от формации и организации. А след това се погрижи за новата политическа ориентация на "Сириза". За една малка лява партия с 4% подкрепа антикапиталистическата реторика може и да е достатъчна, за да държи сплотени малкото избиратели. Но ако искаш да влезеш във властта на една страна-членка на ЕС, ти трябва много повече. А именно - позиции, които са хем търсени от избирателите, хем що-годе приемливи от политическа гледна точка.

И резултатът не закъсня - гърците масово се насочиха към "Сириза". Ципрас разбираше отлично, че всички тези хора искат не промяна на системата, а просто една по-добра управленска политика. Само че "Сириза" пое управлението още преди да е приключил вътрешнопартийният процес на напасване към новите условия. Най-вече лявото крило на партията, представлявано от 1/3 от членовете на "Сириза", има сериозен проблем с "бързата походка" на своя председател.

Сметките на Ципрас

Това вътрешно напрежение се усети особено силно по време на преговорите за втория кредитен пакет за Гърция.

Представителите на лявото крило бяха възмутени от отстъпките, които направи тогава премиерът Ципрас. Накрая все пак се стигна до компромис - предложението ще бъде подкрепено в парламента, ако бъде обвързано с преструктуриране на гръцките задължения. Но Ципрас не успя да изпълни това условие. И за да избегне опасността от отрицателен вот в парламента, той предложи провеждането на референдум.

Сметките му са изглеждали може би така: дори да беше загубил с малко на референдума, никоя друга партия не може да мери сили със "Сириза". ПАСОК и "Нова демокрация" са твърде дискредитирани в очите на избирателите, за да представляват заплаха за "Сириза" в случай на нови избори.

Само че в цялото това уравнение има едно неизвестно: как ще отговорят кредиторите на резултата от гръцкия референдум?

Дойче Веле

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

07.07 2015 в 12:22

и гърците ще го духат кат москалите!

06.07 2015 в 22:24

Другари, платени репортажи се пишат/публикуват преди избори. Сега е малко късно - на всички освен на около 30 % (не от гласувалите, а от всички) от гърците е ясно, че това е едно егоцентрично хюмненце, на което не му пука да си играе с държавата си както нему е угодно.

06.07 2015 в 19:33

Баси изненадите в СЪВРЕМЕННАТА ИСТОРИЯ - комунизма вмество в Европа, победи в Азия, а революционните промени вместо от Западна ЕВропа сега започват от Балканите.

Западняците положиха неистови усилия да спрат РОССИЯ, и така КИТАЙ им го заби ЕДИН ГОЛЯМ ЧЕРВЕН отзад. ФАЩ навремето убиха Алдо Моро, за да не даде власта на комунистите в Италия, обаче и в най-големите си кошмари пиндосите не са предполагали, че люлката на съвременната ДЕМОКРАЦИЯ - Гърция, ще се предърне в гробокопач на еврогейско-педероатлантическата идея.

С ВАС СМЕ, ДРУГАРИ!

06.07 2015 в 16:49

Браво, red! А дефиницията ти за България наистина заслужава да се патентова и да се включи в държавния ни герб. Колкото до коментарите на шорошомилите, да не ти пука, когато Господ отнеме акъла на някого, то е завинаги.

06.07 2015 в 16:39

http://afera.bg/wp-content/uploads/2015/07/OXI-BB.jpg

Днес е ден на турботъпотията в родните медии.
„Гърците се самоубиха“(вместо като нас да изчакат любезно да ги изтребят). „Откачихме се от удавника Гърция“ (за да си потъваме тържествено като камък). „Пиров референдум“ (у нас от 20 години имаме криминален пир по време на чума). Гърците пренебрегнаха банкомата и заявиха достойнството си. Което е напълно неразбираемо за българите (сигурен съм, че коментарите под статуса ще го илюстрират).

OXIБългаринът въобще е загубил представа за достойнството си и се надява да омилостиви банкомата с раболепие. Да се наслади на кривата си, тарикатска усмивка в огледалото.Това са неговите утехи. А евроидиократите вече вещаят бонове, купони и хуманитарна криза в Гърция. Със същото перверзно задоволство, с което приветстваха арабската пролет. Три години по-късно ЕС не смогва да овладее потока от бежанци по южните си граници. И как мислите: кой ще е първият пострадал, ако Гърция потъне в хаос? Държа да патентовам своята дефиниция за България: страна на вечно прецаканите „тарикати“.

06.07 2015 в 15:21

всеки тарикат си мира майсторлъка и той е в това че е просто тарикат.

06.07 2015 в 15:12

И докато червените глисти пеят хвалебствени химни на Ципрас, ето какво пишат в австрийския вестник Der Standart: Es sollten nun auch Volksbefragungen in den anderen Euroländern abgehalten werden, mit angemessen populistischer Fragestellung.
Etwa so:
"Wollen Sie, dass mit Ihrem Steuergeld weiterhin Griechenland in Milliardenhöhe alimentiert wird, ohne Reformen durchführen zu müssen?"

Ein Sieg der Demokratie!
В превод: "Необходимо е да направим едно всенародно допитване в европейските страни, поставяйки също един популистски въпрос: Искате ли с парите от Вашите данъци да продължаваме да пълним дупката от милиарди на Гърция, без те да направят реформи? Една победа за демокрацията!"

А ето какво пише вестник Il fatto quotidiano от Италия:"il portavoce di Angela Merkel rompe il silenzio: “La porta resta sempre aperta, ma visto il risultato del referendum “al momento non ci sono i presupposti per nuove trattative su altri programmi di aiuto”. В превод: Говорителят на Меркел наруши тишината: Вратата за преговори е винаги отворена, но предвид резултатите от референдума няма предпоставки за нови преговори или програми за помощ".

Честито и за много години!

06.07 2015 в 14:51

Вижте:
Решаваме да правим референдум и определяме въпросите. Леви, десни, по-леви, най-леви, най-десни - няма противопоставяне. Общо взето - съгласни са.
Няма: дай сега да редактираме въпросите, щото са не знам какви си. И циркове в парламента.
За една седмица правим организация и провеждаме референдума.
Митинги. Два с противоположна цел. Едновременно. Без пукнати глави и раздърпани по паважа протестиращи. Няма контрапротестиращи.
Нормални резултати. Уважени и прити от Европа и света.
Оставка на главния опозиционен лидер. Веднага след референдума. Не е успял да убеди мнозинството в тезата си.
Премиерът събира всички лидери на партии за консултации.
Не е ли това демокрация и цивилизованост.
Ама нямали право да искат това, което искат. Това е вече друг въпрос.
Народ, който уважава себе си. И другите, освен завистливите излобните, го уважават.

06.07 2015 в 14:45

да се просълзиш