Между 2,1 и 2,3 млн. души ще гласуват в неделя на евроизборите, прогнозира агенция АФИС.
Според данните в проучването* - чрез показване на изборната бюлетина (шоукарта) на регистрираните партии, коалиции и независими кандидати, заедно с изтегления в жребия номер, резултатите са:
БСП ЗА БЪЛГАРИЯ 25,7%
ГЕРБ 24,5%
ДПС 13,2%
ВОЛЯ 5,5%
ВМРО – БНД 4,4%
КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ 3,2%
АТАКА 2,6%
ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ 2,5%
ПАТРИОТИ ЗА ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ 1,6%
ВЪЗРАЖДАНЕ 1,4%
ГЛАС НАРОДЕН 1,3%
ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ 1,1%
ПЪТ НА МЛАДИТЕ 1,0%
Други партии, коалиции и кандидати под 1% 3,3%
Не подкрепят никого 8,7%
Първият коментар тук е по адрес на т.нар. „големи“ – БСП и ГЕРБ. Преди месец, тоест преди горещата фаза на кампанията, двете формации разпределяха помежду си общо над 60% от всички гласове. Сега този дял е спаднал с 10 на сто. Регистрираме нетипично висок дял на малки партии и независими кандидати, които получават около 1% и повече, обясняват от АФИС.
Едно от възможните обяснения на този феномен дават данните от отговорите на въпроса за мотивацията за гласуване. 6,6% от интервюираните и заявили че ще гласуват за партия или коалиция, отиват на тези избори с мотива „За да попреча на определена партия да спечели“. Почти в равна степен този дял се разпределя именно между БСП и ГЕРБ. На практика протестният вот срещу „големите“ намира прием в лицето на редица по-малки партии и коалиции и дори някои независими кандидати.
С оглед на близките дялове е важно да се отбележи, че двете формации се ползват с различна степен на мобилизация на своите привърженици. Анализът на данните показва, че въпреки минималната преднина на БСП за България, електоралният корпус на управляващата партия е по-силно мобилизиран, което може да се отрази и в размяна на местата.
Вторият коментар е относно резултатът на Коалиция за България. На електоралния въпрос, зададен отворено (без посочване на имена на партии и кандидати) или затворено (с посочване на имена на партии и кандидати), 71% от потенциалните гласоподаватели на тази коалиция декларират нагласа да подкрепят БСП, но при теста с бюлетината избират Коалиция за България.
Невъзможно е да се направи прогноза по този въпрос, тъй като до изборния ден нещата могат да се променят в резултат на финалните щрихи на кампанията. Както посоката, така и мащабът на такава евентуална промяна ще останат неизвестни до последния момент.
Третият коментар е относно данните за малките партии и кандидати (около 1%). Няма как да не се спомене, че сумарно вотът за всички тези партии, коалиции и независими кандидати е 2 пъти повече в сравнение с предходните Евроизбори. До голяма степен може да се каже, че това също е протестен вот, или вот срещу статуквото, който обаче едва ли ще се реализира в мандати.
Четвъртият коментар е за онези интервюирани, които са предпочели варианта „Не подкрепям никого“. От опит знаем, че този дял в анкетни проучвания е силно преувеличен заради по-високата му престижност в сравнение с варианта „Няма да гласувам“. Анализът на профила на интервюираните лица обаче разкрива, че близо две трети от тази подизвадка или със сигурност няма да гласуват, или по-скоро няма да гласуват.
Нашата прогноза по този въпрос е, че делът на онези гласоподаватели, които в изборния ден ще маркират квадратчето в бюлетината „Не подкрепям никого“, няма да надхвърли 2,6%, имайки предвид, че на Парламентарни избори 2017, този дял е бил 2,3%.
С други думи кръгът на „заподозрените“ призьори в следващия Европейски парламент се изчерпва с трима сигурни играчи и двама под въпрос.
Предизвестен ли е победителят на предстоящите избори? Отговорът е – по никакъв начин. Преди всичко заради късата дистанция между двете водещи формации – БСП и ГЕРБ, която е в рамките на допустимата статистическа грешка. Освен това при анализа на данните следва да се вземе предвид и степента на мобилизация на основните партийни ядра, който беше споменат и преди това, а той сочи следното:
Сигурни Колебаещи се
БСП 66,2% 33,8%
ГЕРБ 70,5% 29,5%
ДПС 72,0% 28,0%
Воля 57,4% 42,6%
ВМРО 69,1% 30,9%
Видно е, че ГЕРБ е постигнал по-висока степен на мобилизация на своите избиратели в сравнение с основния си конкурент. Най-висока е мобилизацията по традиция на ДПС, но и ВМРО много успешно е провела кампанията си.
ГЕРБ, освен скритите си предимства, с които се ползва всяка управляваща партия, разполага с още едно – Коалиция за България, която отнема гласове от БСП. Иронията тук обаче е, че Коалиция за България е скрито предимство и за БСП, ако тя съумее да си „прибере“ в последния момент гласовете, които при други обстоятелства безусловно биха били в нейна полза.
Колебанията в електоралния сектор на ГЕРБ са в три посоки – дали да се гласува за ГЕРБ, дали да се гласува за друга партия, дали да се гласува изобщо. В сектора на БСП тези колебания са редуцирани до два варианта – дали да се гласува за БСП или дали да не се гласува. На практика успехът на ГЕРБ е зависим и от кампанията на други партии, а успехът на БСП е зависим единствено от нейните собствени сили, и доколко тя е успяла да „преведе“ по-далечните евро теми на своите гласоподаватели. Не трябва да се забравя, че когато опре до избори за Европейски парламент, електоратът на БСП традиционно е по-ниско мотивиран отколкото при парламентарни избори. Това ясно се вижда от горното процентно разпределение.
Независимо от високото ниво на декларативност на потенциални гласове в полза на партия „Воля“ вотът за тази партия е несигурен предвид на сравнително по-ниската степен на мобилизация. Обратно – вотът за ВМРО може изненадващо да се покачи на по-високи стойностни нива, тъкмо заради по-високата степен на мобилизация. Предвид обаче на това, че мандатите се разпределят между преминалите прага от 5,88%, но този праг се изчислява, след като се елиминира делът на избралите опцията „Не подкрепям никого“, и двете партии разполагат с потенциални, макар и не съвсем сигурни, шансове да се намесят при окончателното оформяне на картината от изборите
-----------------------------------
В периода 10-15 май 2019 г. Агенция „АФИС“ проведе национално представително проучване на предварителните нагласи във връзка с предстоящите избори за членове на Европейския парламент.
Интервюирани са пряко „лице в лице“ в домовете им 1604 пълнолетни български граждани в 126 населени места.
Методът на регистрация е чрез случаен подбор по критерия „Най-близък рожден ден измежду пълнолетните лица в домакинството“.
Предвид на близостта на очакваното събитие по-обстойно е проучено мнението на 1008 от интервюираните лица, които според нашия анализ е сигурно или почти сигурно, че ще гласуват идната неделя.
Доверителният интервал на отклонение при възвратен подбор е ±1,17–2,73%.
Проучването е проведено със собствени средства.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
5300
1
23.05 2019 в 17:45
Последни коментари
user4eto
Сезонът на подаръците в сервиза на Huawei е открит с удължена кампания „Повече грижа за теб“ до 31 декември 2024
Джендо Джедев
Мелания Тръмп няма намерение да се мести в Белия дом
ob1
България получава първите осем изтребителя F-16 догодина
user4eto
Нарязаната с макетно ножче поиска насилникът да бъде пуснат на свобода
user4eto
Лаура Кьовеши осветли първата голяма акция срещу мафията, включително и в България