Въпреки пандемичната обстановка и тежестта на заболяванията си, четири млади жени с болест на Крон (БК) и една пациентка с улцерозен колит и болест на Бехтерев, които се лекуват и проследяват в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, станаха майки през последната година, съобщиха от лечебното заведение.

Днес се отбелязва Световния ден за борба с хроничните възпалителни чревни заболявания (ХВЧЗ).

Успехът е голям – не само за пациентите, но и за лекарите. Заради непредвидимия ход на хроничните възпалителни чревни заболявания, бременността може да бъде свързана със сериозни проблеми и тези пациентки доскоро бяха съветвани да се въздържат от забременяване.

Смята се, че над 20 хил. е реалният брой на тези пациенти у нас, но едва около 3000 от тях са на терапия. Въпреки че честотата на ХВЧЗ се е увеличила над 5 пъти, в сравнение с 50-те години на миналия век, общопрактикуващите лекари нямат нагласата да подозират това заболяване и по този начин лечението изостава във времето.

„А за качеството на живот на тези пациенти има голяма значение дали заболяването им се контролира или не. Забавянето на лечението или неглижирането на ХВЧЗ водят до тежка инвалидизация“, обяснява гастроентерологът проф. Зоя Спасова, един от най-добрите специалисти в България в областта на ХВЧЗ.

Сред симптомите, които подсказват за болест на Крон и улцерозен колит, са неспиращи коремни болки, треска, анемия и умора, ректално кървене, видимо отслабване и често посещение на тоалетната по голяма нужда.

Болестта на Крон предизвиква чревни стеснения, които могат да доведат до непроходимост на червата. Сред другите усложнения са масивни кръвоизливи и перфорация на червата. Ако не бъде лекуван, улцерозният колите също може да предизвика масивен кръвоизлив, перфорация на дебелото черво, както и в по-тежките случаи, да доведе до рак на дебелото черво.

20% от пациентите с ХВЧЗ страдат от артрит, а един от трима развива и второ автоимунно заболяване. 

Факти

Хроничните възпалителни чревни заболявания обединяват група от автоимунни заболявания, засягащи гастроинтестиналния тракт, които се характеризират с рецидивиращ ход.

Смята се, че те са социално значими, защото се проявяват основно в млада възраст, между 15 и 35 години.

Заради неспецифичните симптоми, които включват диария, треска, анемия и умора, ректално кървене, коремни болки и внезапни позиви за дефекация, диагностицирането им понякога се бави с години.

По данни на СЗО разпространението им, в сравнение с 50-те години на миналия век, се е увеличило над 5 пъти.

Смята се, че в България броят на пациентите с ХВЧЗ надхвърля 20 000. Само около 3000 от тях обаче се лекуват.

Не е ясно какво предизвиква тези заболявания, но е доказано, че сред основните рискови фактори са стресът, бързото и неправилно хранене, наследствеността.

Болестта на Крон има тенденция да бъде по-честа при роднини на пациенти с това състояние. Ако човек има роднина с болестта, рискът от развитие на заболяването е около 10 пъти по-голям от този на общото население и около 30 пъти по-голям, ако роднината е брат или сестра. Също така болестта на Крон е по-честа сред роднини на пациенти с улцерозен колит.

Макар и по-рядко, ХВЧЗ засягат и деца. Пациентите с болест на Крон под 20-годишна възраст са между 25 и 40%, като около 10% са на възраст под 10 години. Улцерозният колит може да се отключи във всяка възраст, но повечето болни са диагностицирани преди 30-годишна възраст. Двата пола са еднакво засегнати.

Болестта на Крон може да засегне която и да е част от храносмилателния тракт, но най-често се появява в края на тънкото черво и началото на дебелото черво.

Улцерозният колит засяга лигавищата на дебелото черво и ректума и води до язви на дебелото черво.

Понякога пациентите с ХВЧЗ имат нужда да използват тоалетна по 20 пъти на ден.

20% от пациентите с ХВЧЗ развиват артрит, а един от трима пациенти развива още едно автоимунно заболяване.