Младите българи с висока оценка за здравето си: България е сред първенците в ЕС

България се нарежда на шесто място в Европейския съюз по самооценка на здравето сред младите хора на възраст между 16 и 29 години. Данните на „Евростат“ за 2025 г. поставят страната сред държавите, в които младежите в най-голяма степен определят здравословното си състояние като добро или много добро.

Пред България са три балкански държави – Румъния, Гърция и Хърватия, които заемат първите три позиции в европейската класация, предаде БГНЕС.

Според публикуваните от европейската статистическа служба резултати 98,2% от младите румънци оценяват здравето си положително. В Гърция делът достига 98,1%, а в Хърватия – 95,9%. За сравнение, средно за ЕС 89,7% от хората във възрастовата група 16–29 години смятат, че са в добро или много добро здраве.

Тези стойности очертават отчетливо регионално присъствие на Югоизточна Европа сред държавите с най-висока самооценка на здравето. България също заема водеща позиция, макар да остава след трите си балкански съседки. В другия край на класацията са Швеция с 74,4%, Нидерландия със 79,8% и Финландия с 81,4%.

Високите резултати обаче трябва да бъдат разглеждани с необходимата статистическа прецизност. Самооценката е субективен показател, който отразява не само физическото състояние, но и психологическото благополучие, личните възприятия и готовността на хората да споделят здравословните си затруднения. „Евростат“ изрично отбелязва, че различията между държавите могат да бъдат повлияни и от социални и културни особености.

По-малко продължителни здравословни проблеми

Друга съществена характеристика на българските резултати е ниският дял на младите хора, които съобщават за продължителни заболявания или здравословни проблеми. През 2025 г. България, Румъния, Гърция и Италия са сред държавите с най-ниска разпространеност на подобни състояния във възрастовата група 16–29 години – във всички тях показателят е до 5%.

Контрастът с европейската картина е значителен. Средно за ЕС 17,2% от младите хора съобщават за продължителен здравословен проблем. Най-високите стойности са регистрирани във Финландия – 39,9%, Швеция – 25,1%, и Естония – 24,2%.

Тези различия не бива автоматично да се тълкуват като доказателство, че младите хора в България са обективно по-здрави. Ниските стойности могат да бъдат разглеждани като положителен сигнал, но не и като изчерпателна оценка на здравния статус на младото население.

Доходите не определят самооценката на здравето в България

Особено показателни са данните за връзката между доходите и възприеманото здравословно състояние. На равнище ЕС тази зависимост е ясно изразена: през 2025 г. 85,6% от младите хора в най-ниската доходна група оценяват здравето си като добро или много добро, при 93,7% сред тези в най-високата доходна група.

България е сред двете изключения в ЕС, заедно с Малта. У нас делът на младите хора с положителна самооценка на здравето сред 20-те процента с най-ниски доходи е с 0,1 процентен пункт по-висок от този сред 20-те процента с най-високи доходи. Разликата е минимална, но отклонението от общоевропейския модел заслужава внимание.

В Гърция разликата между двете крайни доходни групи също е незначителна – 0,3 процентни пункта, но в полза на хората с по-високи доходи. Следват Италия с 1,2 процентни пункта и Белгия с 2,7 процентни пункта – сред държавите с най-малки доходни различия по този показател.

Българските данни очертават специфична картина: висока самооценка на здравето сред младите, нисък дял на съобщените продължителни здравословни проблеми и почти липсваща разлика между крайностите на доходното разпределение. Това са положителни статистически сигнали, но тяхното значение трябва да се оценява в по-широк контекст, включващ достъпа до здравеопазване, профилактиката и готовността за търсене на медицинска помощ.

Следете новините ни в :