Ръководството на Медицинския университет в София подготвя прехвърлянето на Катедрата по вътрешни болести в УМБАЛ „Св. Анна“, където отскоро работи шефът на катедрата и бивш директор на Александровска болница проф. Борис Богов. Учебните бази в УМБАЛ "Александровска" и УМБАЛ "Св. Иван Рилски" са заплашени да останат без студенти и специализанти по тези специалности, твърдят началници на засегнатите от промените клиники. 

Катедрата по вътрешни болести е академичното звено, под чиято шапка се провежда клиничната практика на студенти и специализанти в няколко медицински специалности.

Реорганизацията в УМБАЛ "Св. Анна" е повод за докладната записка на началниците на клиники (виж галерията) до ректора на Медицинския университет акад. Лъчезар Трайков и председателя на Общото събрание на МУ акад. Ваньо Митев. Подписана е проф. Атанас Кундурджиев от Клиниката по нефрология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, проф. Росен Николов от Клиниката по гастроентерология в същата болница, както и от ръководителите на три клиники от УМБАЛ "Александровска" по кардиология, хематология и ендокринология – проф. Кирил Карамфилов, доц. Евгени Хаджиев и проф. Здравко Каменов.

"Подобна стъпка ще обезкърви клиниките, които осъществяват обучението на студенти и специализанти, няма да можем да задържим лекарите, които преподават - изрази опасенията си пред OFFNews проф. Атанас Кундурджиев, началник на Клиниката по нефрология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, един от авторите на докладната записка. - Отношенията между университет и университетска болница се определят от сключените договори за преподаване и лечебното заведение организира тази дейност по клинични дисциплини. След трети курс почти цялото обучение на студентите сe осъществява в тях в съответните клиники."

Акредитация за обучение на студентите от Катедрата по вътрешни болести имат двете университетски болници – Александровска и „Св. Иван Рилски“. Това обучение се осъществява в пет клиники. Лекарите, които преподават в тях, имат трудови договори с болниците и „четвърт“ договор с катедрата на МУ. Те обаче не могат да обучават студенти и специализанти извън посочените лечебни заведения.

Особен случай

Малко по-особен е случаят с ръководителя на Катедрата по вътрешни болести проф. Борис Богов, който е на трудов договор към Медицинския университет. Той може да извършва преподавателската си дейност, независимо от това в коя болница работи. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че проф. Богов и ректора на Медицинския университет акад. Трайков са сватове.

Нефрологът беше освободен като директор на Александровска болница от служебния министър на здравеопазването Стойчо Кацаров заради огромните натрупани задължения на лечебното заведение и нарушения в работата на Съвета на директорите. Сигнал за това подаде доц. Александър Оскар, представител на държавата в тогавашния борд. Проверка на здравното министерство потвърди информацията, че болницата е пред фалит. Въпреки констатираните нарушения Прокуратурата не откри данни за престъпление и върна на здравното министерство доклада на "Вътрешния одит" с отказ да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер за безстопанственост или нанесени вреди от страна на ръководството на болницата.

Месеци по-късно проф. Богов беше освободен от длъжността началник на Клиниката по нефрология, а впоследствие - и като лекар. В момента нефрологът и част от стария му екип работят в УМБАЛ „Св. Анна“, където според шефовете на клиниките към Катедра по вътрешни болести текат процеси на реорганизация с цел преподавателската дейност да бъде пребазирана там със създаването на Департамент по вътрешни болести.

По думите на проф. Кундурджиев преподавателската дейност вече е започнала:

„На 7 февруари в „Св. Анна“ е започнал основен курс по вътрешни болести, който има модул „Нефрология“. Почти изцяло този модул го водят те, въпреки че там няма нефрологично отделение. На мен са ми дали една лекция и ние имаме един ден занимания. Същевременно курсът се води от лектори, които нямат статут на преподаватели, в нарушение на правилника на самия университет“, казва професорът и допълва - Преподавателското място на проф. Богов е гарантирано като шеф на катедра, но за колегите му това не така, тъй като техните преподавателски места са обвързани с Александровска болница. Те не могат да обучават студенти, ако директорът на "Александровска" и бордът на директорите не са съгласни тези преподавателски места да бъдат отстъпени на „Св. Анна“, казва проф. Кундуржиев.

Подобна отстъпка едва ли може да бъде направена, тъй като Александровска болница има клиника по нефрология, при това с традиции в обучението на студенти и специализанти. Погледнато дори в исторически аспект в лечебното заведение са се провеждали курсове за специализация на лекарите, далеч преди да бъде създаден Медицинският факултет - предшественик на днешния МУ. Първите професори от признатата за институция болница основават този факултет през 1907 г., а за университетска база е утвърдена с указ №21 на Цар Фердинанд от 1917 г.

Как амбициите прегазиха традициите в Александровска болница

„На практика болницата беше доведена до фалит. Задълженията почти се изравниха с капитала ѝ. Заслуга за това има и проф. Богов - неизгодни договори, предоговаряне с високи лихви. Само към една фирма болницата плаща по 80 хил. лв. лихви месечно. Ако се изнесе и академичната дейност, как ще се чувстват хората, които работят там? Застрашени са работните им места, застрашени са като преподаватели и научни кадри. Да не говорим за авторитета на Александровска болница като център за обучение“, казва проф. Кундурджиев.

Всъщност обезкървяването на Александровска болница като учебна база започна още през 2020 г. По време на поредната COVID вълна през ноември в качеството си на директор проф. Богов разпореди Клиниката по нефрология и трансплантации, ръководена от проф. Емил Паскалев, да бъде преструктурирана в COVID сектор. След преструктурирането екипът беше преместен в помещения, в които е невъзможно да се осъществява лечебна дейност. Проф. Паскалев подаде оставка, трансплантирани пациенти излязоха на протест в негова подкрепа, но клиниката не беше върната, което принуди прочутият нефролог да напусне заедно с екипа си и да заработи в болница „Лозенец“.

С напускането на Александровска болница преподавателите от тази клиника загубиха правото си да обучават. След издържани конкурси те започнаха да преподават на студенти и специализанти от Медицинския факултет на Софийския университет.

След смяната на проф. Богов и Съвета на директорите, проф. Паскалев и екипът му се върнаха в Александровска болница, но нямат право да преподават.

Ситуацията е парадоксална, коментира проф. Кундурджиев:

„Проф. Богов с неговите хора, сред които само той е легитимен преподавател, другите не, преподават в „Св. Анна“ и искат да правят там катедра, без да се съобразят с нас. А проф. Паскалев с неговия екип в момента са в Александровска болница, но нямат статут на преподаватели, защото трябва наново да се кандидатират и да се явят на конкурси. Същият проф. Паскалев, на когото цялата кариера е преминала в Александровска болница, защитил е две дисертации, хабилитирал се е и т.н., не може да преподава в момента, защото такъв е правилникът на Медицинския университет.“

Освен парадокс в създалата се ситуация прозира и двоен стандарт, ако Медицинският университет допуска лица без статут на преподаватели да обучават студенти, а хабилитирани специалисти нямат тази възможност, докато не се акредитират отново.

Това, освен че е в нарушение на правилника на университета, ще се отрази и на качеството на преподаването, категоричен е проф. Кундурджиев.

Опит за поглъщане ли е създаването на Департамент по вътрешни болести

„Понятието „департамент“, е някакъв неологизъм на „катедра“, но не могат да направят Катедра по вътрешни болести, защото такава вече има. Затова ще го кръстят „департамент“. Като ръководител на Катедрата по вътрешни болести проф. Богов разпределя преподаването, през него минават научните проекти, от него зависи кариерното развитие на асистенти и кандидат-асистенти. Със създаването на Департамент, постепенно обучението ще се премести в „Св. Анна“, където той работи, а катедрата в Александровска болница и в „Св. Иван Рилски“ ще се изпразни от съдържание, защото ще се окаже дублираща структура в рамките на университета“, прогнозира проф. Кундурджиев.

Според него, докато се структурира новата учебна база в УМБАЛ „Св. Анна“, е възможно да бъдат направени и нужните акредитации за преподавателска дейност. Това по думите на проф. Кундурджиев няма да е трудно, тъй като проф. Богов е бил председател на здравната комисия в Националната агенция по оценка и акредитации и все още има влияние в нея.

„Вероятно планът е акредитацията да бъде осъществена в рамките на 5-6 месеца и съществуващата катедра ще бъде занулена за сметка на новосъздадения департамент. Това, което става, е най-малкото непочтено. Човек гради кариера цял живот и изведнъж става никой“, споделя с огорчение проф. Атанас Кундурджиев.

Запазването на Катедрата по вътрешни болници - главна цел на университета

"Главна цел на ръководството на университета в този случай ще бъде запазването на интегритета на Катедрата по вътрешни болести. Така че ще бъде направено всичко, за да се запазят традициите и високото качество на обучението в тази ключова за университета катедра", посочиха от МУ София, след запитване от OFFNews.

Оттам съобщиха, че след получаването на докладната записка е започнала организация за разширен ректорско-декански съвет с участието на заинтересованите лица от Катедрата по вътрешни болести. От университета пишат още, че авторите на писмото са потвърдили, че ще вземат участие в нея, факт, който проф. Кундурджиев отрече, заявявайки пред OFFNews, че не е получил подобна покана.

От университета обаче не отговориха на нито един от въпросите, които изпратихме: 

Подготвя ли се пребазиране на учебната дейност на катедрата в УМБАЛ "Св. Анна", предвид факта, че ръководителят ѝ проф. Богов вече работи там?

Осъществява ли се учебна дейност там в момента и от кого? 

Предвижда ли се създаване на Департамент по вътрешни болести? Ако да, защо след като има вече катедра?

За сметка на това ни увериха, че целта на предстоящия съвет е да бъде постигната "необходимата прозрачност в духа на академичната традиция, която повелява такива сигнали да бъдат обсъждани открито от всички заинтересовани страни, а решенията - оповестявани."

От УМБАЛ "Св. Анна" отказаха коментар до произнасянето на решенията от съвета. Проф. Борис Богов също отклони поканата ни да изрази личната си позиция.