65% от хората, които полагат грижи за близките си, са влошили емоционалното си здраве през пандемията, 67 на 100 се страхуват, че ще загубят работата си, други 52% търпят негативи в професионалната си кариера. Това показва проучването Глобален индекс на благосъстоянието на полагащите грижи, проведено в 12 държави през 2020 г.

Според проучването пандемията от COVID-19 е увеличила средно с 16% броят на хората в Европа, които неплатено полагат грижи за свои болни близки. Анализът сочи, че с 24% са се увеличили полагащите грижи в Германия, с 18% в Испания, с 14% във Франция, с 12% в Италия и с 10% във Великобритания. Освен това пандемията драстично е увеличила тежестта върху всички лица, вече полагащи грижи за свои близки.

80% от тях споделят, че след началото на пандемията са пожертвали голяма част от личния си живот за човека, за когото се грижат, а 75% са се почувствали по-изтощени и стресирани от всякога.

Резултатите от изследването провокират кампания с фокус върху проблемите на хората, които оказват неплатени грижи. Инициативата на Мерк България „Заедно за пациентите. Защото ни е грижа“ стартира стартира с дискусионно студио, посветено на проблемите на хора, които полагат грижи за техни близки с дълготрайни заболявания, физически увреждания или когнитивно/психическо разстройство.

Кампанията има за цел да покаже чрез социологически проучвания, лични истории и други форми, че да си неотлъчно до близък с хронично заболяване е тежка мисия и че никой не трябва да е сам в грижата за болния.

По време на дискусионното студио психиатърът д-р Владимир Наков от Националния център по обществено здраве и анализи посочи, че 52 милиона души в САЩ полагат неформални грижи за близки с увреждания и тежки заболявания. 34 милиона от тях се грижат за болни повече от 30 години, като повечето са жени.

„Проблем е, че полагащите грижа за дементно болни вкъщи нямат специално обучение как да се справят най-добре с тези много трудни за гледане пациенти. Същевременно тази грижа уврежда не само психичното, но и телесното им здраве. Те трябва да се справят с опасното и неудобно поведение на дементните пациенти, да ги пазят от изгубване, да търпят техният гняв и подозрителност. Същевременно болните често нарушават съня на боногледача. Доказано е, че това води до увеличаване с 12% на риска от инсулт и почти 90% - риска от тревожност и депресия за оказващите грижа“, добави д-р Наков.

В панела „Родителят, който никога не спи“, своите лични истории в грижата за болни от диабет споделиха Рени Василева, Иван Иванов и Росица Пандова – председател на Асоциация „Култура без граници“.

Пред OFFNews Иван сподели, че неговият приятел и съдружник Георги Мустаков е с диабет тип 1 затова е решил да инсталира в мобилния си телефон приложение за контрол на кръвната му захар.

Стана естествено, самият аз имам интерес към технологиите и приложението предизвика интереса ми. В моето семейство имаше човек с диабет тип 1. Тогава нямаше такива технологии, всичко беше с бодене на пръсти, той отказваше и след като чух, че има такъв начин да се контролира кръвната захар и да се улесни живота на диабетика и околните, ми стана интересно. Аз съм инженер и всичко, което е свързано с математика и биология ми е много интересно. Според мен хората с диабет дори не осъзнават цялата математика, която трябва да извършат, съпоставяйки въглехидрати с инсулин. Не го чувствам като страничен ангажимент. Моето приложение има аларма за критичните стойности при много висока и при много ниска кръвна захар, когато вече трябва да се вземат мерки от трето лице, защото самият човек изпада в състояние, в което не може да се контролира. Възможно е да е на работа, на спорт. Ако аз видя, че той не взима мерки, получавам съобщение с точните координати къде се намира и ако не успея да се свържа с него отивам дотам или намирам човек, който е наблизо и знае как да реагира. Нямам някакъв конкретен ангажимент като родителите, не мога да подавам инсулин. Аз съм само наблюдател. , разказа, Иван за наблюдението, което осъществява с приложението за измерване на кръвната захар на приятеля си.

Росица Пандова, майка на дете с диабет и модератор на събитието, сподели, че е напуснала работата си на телевизионен водещ и режисьор, за да се грижи за дъщеря си, която отключва диабет след вирусно заболяване.

"Бяхме като на военен режим със старите инсулини – ставахме в 7 ч., за да закуси детето и да поставим инсулин. А вечер не можеше да си легне преди 22 ч., трябваше отново да хапне и да поставим инсулина. За да се справим, семейството ни стана по-организирано и сплотено. Затова и мотото на нашето сдружение е „Диабетът не ни спира“.

Експертът по здравно право – адвокат Калина Михайлова, обясни, че в правния мир в България не съществува понятие за полагащ безвъзмездна грижа, а само за личен асистент – почасово полагащ платена грижа.

„Това е правна празнота, която не дава възможност за правен статут на хората, полагащи грижи за свои близки постоянно и безвъзмездно. По тази причина тези хора са невидими за правото и нямат права, както и задължения“, заяви адвокат Михайлова.

Клиничният психолог Зорница Спиридонова обоснова нуждата на полагащите грижи от психологическа подкрепа и ги окуражи да търсят помощ и да намират време за себе си.

„Грижата за близкия е толкова поглъщаща, те са толкова потънали в болката, тъгата и страховете на болния, че забравят за себе си“, каза Зорница Спиридонова.

Медицинският директор на компанията д-р Кремена Георгиева сподели, че е освен професионално и лично стои зад каузата, тъй като самата тя е била неколкократно в ролята на грижещ се за близки с хронични заболявания и деменция. Налагало се е да прави редица компромиси в личния и професионалния си път заради ролята на грижещ се.

„Хора като мен са над 100 милиона души в Европа. На всеки от нас може да се наложи да полага грижи за близки. Приемам това предизвикателство като възможност за личностно израстване, не се вживявам в ролята на жертва, а търся как мога да помогна на себе си, на други хора в подобна ситуация да срещнат разбиране и подкрепа“, обясни д-р Георгиева.

На факта, че за полагащите грижи става все по-трудно да жонглират между професионалните и личните си нужди, обърна внимание д-р Ани Цакова – изпълнителен директор на Мерк България, която посочи, че целта на кампанията е да се направят промени в закони и наредби, които да облекчат тези хора и да направят труда им видим за обществото.