Сандвич за $13 в Бейрут се превърна в символ на социалното разделение в Ливан

Седем години след тежкия финансов срив в Ливан спор за сандвич с пилешко месо извади наяве все по-голямата пропаст между хората, които все още могат да си позволят свободно да харчат, и тези, които се борят да свързват двата края, пише Ройтерс, цитирана от БТА.

Модерният ресторант за здравословно хранене "Глоу Парадайз" (The Glow Paradise) решава да предложи на клиентите си, които следят калориите, по-здравословна версия на популярния левантийски сандвич с пилешко месо „шиш таук“ и пуска в менюто си „Чик Таук“ (Chic Taouk) на цена от около 13 долара – почти двойно повече от обичайната цена за подобен сандвич с пилешко месо в Бейрут.

Играта на думи в името и високата цена предизвикаха обществено недоволство. Ресторантът е критикуван, че продава на прекомерно високи цени в страна, в която много домакинства трудно могат да си позволят основни стоки и услуги.

Въпреки разгорелия се спор в социалните мрежи клиентите продължават да купуват сандвича. За само 11 дни ресторантът е продал над 20 000 броя от него, съобщи мениджърът на ресторанта Храг Джегалиан, за когото онлайн дискусиите са „естествен маркетинг“.

Разнопосочните реакции засягат чувствителна тема в Ливан, където годините на финансови сътресения, политическа нестабилност и конфликти са променили социалната структура. Голяма част от средната класа е обедняла, докато сравнително малка група потребители продължава да поддържа висок жизнен стандарт.

Спорът отклонява вниманието от неотложните кризи

Според икономиста Сами Надер от Университета „Свети Йосиф“ в Бейрут многото посетители на ресторанта прикриват друга реалност. „Виждате хора в този ресторант, но това, което не виждате, е, че миналия месец са затворили 22 други ресторанта“, каза Надер пред Ройтерс.

Активните потребители на социалните мрежи в Ливан се разделиха на два лагера - едните обвиняват ресторанта в измама, а другите отбелязват, че сандвичът е предназначен за хората, които могат да си го позволят.

Някои поставят под въпрос дали самият спор не отклонява вниманието от по-неотложни проблеми, пред които е изправена страната – от израелската окупация на големи части от южните й територии до хроничните кризи с електроснабдяването и водоснабдяването.

Финансовият срив в Ливан през 2019 г. беше предизвикан от десетилетия корупция и разточителни разходи на управляващия елит. Последвалите няколко конфликта допълнително влошиха икономическите перспективи пред страната.

Брутният вътрешен продукт на Ливан е намалял с близо 40 процента от 2019 г. насам, а инфлацията се очаква да достигне 17,5 процента заради поскъпването на енергията и морския транспорт в световен мащаб, което намалява покупателната способност на населението, според Световната банка. Този показател е над четири пъти по-висок от общото равнище на инфлацията в света, отчетено от Международния валутен фонд през юли.

Четири от всеки пет домакинства в Ливан изпитват затруднения да си позволят основни стоки и услуги, съобщи през септември УНИЦЕФ.

Хората не могат да се справят с поскъпването

Средната класа в страната е „изчезнала“, смята Надер. По думите му, тя е била разрушена от поредица кризи, сред които сривът на финансовата система през 2019 г., експлозията на пристанището в Бейрут през 2020 г. и две войни в рамките на по-малко от две години.

Месечните сметки за електроенергия от частни генератори, които осигуряват ток на много домакинства и предприятия при прекъсвания в работата на нестабилната национална електропреносна мрежа, са се увеличили с близо 20 процента само през август 2026 г. Така цените на киловатчас са станали почти с 60 процента по-високи спрямо февруари тази година, показват данните за тарифите на ливанското министерство на енергетиката.

За много хора това означава, че непрекъснатото електроснабдяване струва няколкостотин долара месечно в страна, където минималната работна заплата е 400 долара.

„Всичко поскъпна и хората не могат да се справят“, казва 53-годишният Фуад Фахредин, служител в ресторант от близкия квартал Хамра. „Вече получаваме заплатите си, а след това затъваме в дългове, само за да преживеем.“

Годините на икономическа нестабилност са създали „една класа, която живее, и друга, която не е мъртва, но бере душа заради непоносимото положение, в което се намира“, добавя той.