Поколението Z оглави протестите в Европа. Защо са гневни младите?

Нещо не е наред с децата. В цяла Европа младите хора протестират срещу проблеми — от недостиг на финансиране за образованието до цената на жилищата — като поставят огромни предизвикателства пред и без това напрегнатите правителства. Правят видими разликата в поколенията и фрустрацията, изпитвана от поколението Z.

Това се казва в коментар на Си Ен Ен.

Конкретната конфигурация на тези оплаквания варира в различните държави. В Испания изселването на 87-годишната Марикармен Абаскал от дома ѝ послужи за катализатор за вълната от протести; във Франция това бяха студенти, протестиращи в подкрепа на стачкуващите учители; студентските протести в Албания избухват периодично от месеци, първоначално предизвикани от планове за луксозен комплекс, подкрепен от зетя на американския президент Доналд Тръмп Джаред Къшнър.

Младежи заляха най-натоварения площад в Лисабон.  Снимка: Getty Images

Въпреки различните катализатори обаче всички тези движения са действали като нещо като черна дупка, засмуквайки всяко недоволство, преди да избухнат във всеобхватен изблик на фрустрация за поколение млади хора, които се страхуват, че няма да имат същите възможности като родителите си. Те са се вдъхновявали и взаимно, отчасти. Протестиращите в Италия и Гърция са се позовавали на френските си колеги в лозунгите си. Протестите за жилища в Испания се разляха в Португалия. А студентските съюзи в цяла Европа си споделят съвети и опит, разказа Алис дьо Брито, зам.Іпредседател на главния френски студентски съюз UNEF.

„Виждам много повече прилики, отколкото разлики“, каза тя. „Всички говорим за необходимостта от инвестиции в образованието, в университетите, в младежта като цяло. Но говорим и за цената на живота, за жилищата.“

Това отеква в исканията на италианската студентска лидерка Сабрина Брицола, която заяви на митинг миналата седмица: „Нека… накараме да ни чуят — за училища, които да не се срутват върху главите ни, за сигурна и достойна работа, за обществено здравеопазване, за социална справедливост.“ За Юлиус Финтелман, съосновател и главен редактор на ежедневния бюлетин European Correspondent, протестите „отразяват фрустрацията, чувството, че политиката на Европа не успява да осигури нещо за следващото поколение“.

Освен образованието и жилищата, той посочва и все по-несигурния пазар на труда, където изкуственият интелект непропорционално засяга работните места за начинаещи, и климатичната криза като фактори, подготвили почвата за този изблик на гняв на поколението Z.

„Мисля, че в основата на това, което виждаме, е обещанието, което либералната демокрация беше дала — че следващото поколение ще живее по-добре от сегашното — и това обещание вече просто не се сбъдва“, каза той.

И страните от Европейския съюз, най-засегнати от протестите — Гърция, Италия, Франция, Белгия, Испания и Португалия — споделят мрачен икономически фон и високи нива на държавен дълг, което затруднява увеличаването на публичните разходи. Доходността на френските държавни облигации например се повиши в сряда до най-високите си нива от 2002 г., оказвайки допълнителен натиск върху правителствените бюджети.

Не мина без инциденти и в Милано. Снимка: Getty Images

„Чакаме отговор“

Студентски протести като тези са провеждани в началото на учебната година във Франция през септември и октомври през последните 9 години, тъй като младите хора, връщащи се към образованието, осъзнават, че няма достатъчно учители или добра техника, отбеляза дьо Брито. Тази година обаче те се разраснаха, тъй като студентите поискаха по-малки класове, увеличени разходи за учители, инвестиции в инфраструктурата, устойчива на климатичната криза, и край на полицейското насилие срещу младите хора.

„Хората просто са уморени да чакат отговор“, каза дьо Брито.

Образованието е тема, която пресича границите на Европа. Хиляди студенти и учители маршируваха из Гърция, включително група, събрала се пред парламента в Атина с лозунга „от Гърция към Франция, искаме обществено, безплатно образование“, съобщи Ройтерс. Когато студентите за първи път окупираха гимназия в Рим на 7 октомври, те написаха „както във Франция“ в първия ред на декларацията в защита на действията им.

Италианското правителство се опита да омаловажи всякакви прилики с протестното движение във Франция.

„Ситуацията в Италия е много различна от тази във Франция“, заяви министърът на образованието Джузепе Валдитара този месец, като повтори твърдение на крайната десница, че френските протести са подхранвани от трудността, отсъстваща в Италия, да се интегрират мигрантите от второ поколение в училищната система.

Въпреки това жилищата са друг проблем, който пресича националните граници. Италианските протестиращи казват, че са следили отблизо протестите за жилища в Испания, които избухнаха с пълна сила през септември и в крайна сметка принудиха правителството да насрочи предсрочни избори.

Студенти от протестен лагер в Рим разказаха, че достъпните жилища са неразривно свързани с доброто образование. Една от тях, Елиза Пасторе, обясни, че тя и брат ѝ едва могат да си позволят наема за споделената им стая в италианската столица, където учат в университета. През първата половина на следването си, преди брат ѝ също да започне следването си, тя е трябвало да пътува 120 километра от място извън Рим, за да спести пари.

Протестират и други групи. Блокада от шофьори в Италия, възмутени от нарастващата цена на горивата след войната с Иран, спря производството на биволска моцарела и някои видове паста. А проблеми като жилищата надхвърлят поколенията, като привличат подкрепа от по-възрастното поколение в протестите. В Португалия хиляди хора се събираха всяка вечер тази седмица на площад Росиу, един от най-оживените в Лисабон. Някои дори разпънаха палатки, а 55 души бяха арестувани в ранните часове на вторник, което предизвика нови демонстрации. Протестиращите, размахващи знамена с лозунги като „Casas para morar“, което означава „Домове, в които да живеем“, изискват ограничение на увеличението на наемите и отмяна на нов закон, който би улеснил изселванията.

Протести и в Гърция.  Снимка: АП

Дългите демонстрации в Албания и Сърбия са се фокусирали повече върху антикорупцията, прераствайки в движения, целящи свалянето на правителствата на двете държави. Въпреки че протестите в Албания предизвикаха насилие миналата седмица, премиерът Еди Рама отказва да се подчини на призивите да подаде оставка. Вместо това обвини протестиращите, че застрашават планове страната да се присъедини към ЕС, и обвини политическите си опоненти за безредиците.

„Искаме промяна, затова сме тук“, каза пред Ройтерс протестиращ в Албания. „Искаме революция, искаме ново правителство, не търсим никакви преговори, имаме нужда от ново правителство възможно най-скоро.“

Демонстрациите не подминаха и Албания.  Снимка: АП

Междувременно в Сърбия студентските протести, които оформят политиката на страната в последните 2 години, сега представляват най-силната опозиция на дългогодишния лидер Александър Вучич на парламентарните избори в неделя.

Още една вълна от протести заля Франция в събота, като десетки хиляди демонстранти маршируваха в градове като Париж, Марсилия, Лион, Лил, Орлеан и Бордо. Организираният от главния френски студентски съюз UNEF марш в Париж беше посетен и от CGT, една от най-големите профсъюзни организации в страната, фермери, климатични активисти и Жълтите жилетки — движението, което за първи път се появи през 2018 г. по време на протестите срещу цените на горивата. Властите прекараха голяма част от седмицата в опити да предотвратят безредици, каквито имаше седмица преди това. Големите профсъюзи във Франция и Испания призоваха за обща стачка съответно на 5 и 11 ноември. В Германия група, наричаща себе си „Gen Z regelt“ („Поколението Z се справя“), призова за национални протести на 31 октомври. А студентските съюзи във Великобритания и Италия планират ден на действие на 20 ноември в знак на протест срещу нарастващата цена на образованието.

Следете новините ни в :