В очите на Байдън Путин действа като тийнейджър, а Зеленски е мрачен и упорит

Излизат мемоарите на 46-ия американски президент, според анализатори разказът му е критичен към всички, освен към него самия

OFFNews 17 ноември 2026 в 10:17 141 0
Байдън

Снимка Getty Images

Джо Байдън

Днес излизат мемоарите на 46-ия президент на САЩ Джо Байдън под заглавие Promise Me, America („Обещай ми, Америка“), в която той разказва за четирите си години в Белия дом, за съюзниците и недоброжелателите си, за срещите си с Владимир Путин, сложните отношения с Володимир Зеленски и разногласията с Бинямин Нетаняху.

Както се казва в анотацията, в книгата си Байдън искал да обясни решенията, които е вземал през един от най-трудните периоди на съвременната американска история, и откровено да разкаже за постиженията, трудностите и личните си загуби. Американските медии, които са имали възможност да запознаят с книгата преди публикуването ѝ, отбелязват, че Байдън продължава да е убеден в правилността на повечето си решения. Това се отнася особено за двата най-спорни епизода от неговото президентство — изтеглянето на американските войски от Афганистан и решението отново да се кандидатира за президент през 2024 г., от което в крайна сметка се отказа, съобщава Би Би Си.

Някои от най-забележителните откъси от мемоарите не са посветени на самия Байден, а на световните лидери, с които е трябвало да се занимава.

Путин — „като тийнейджър“, Зеленски — „мрачен и упорит“

Най-яркият спомен на Джо Байдън от срещите с Владимир Путин е поведението на руския президент.

Снимки: Getty Images

Както пише Wall Street Journal, Байдън описва тона на Путин в общуването като „раздразнително-капризен“. По неговите думи, по време на срещите руският президент обичал да се отпусне в креслото и да демонстрира безразличие — „като тийнейджър“.

Не по-малко откровено Байден описва Володимир Зеленски.

Бившият американски президент признава, че актьорската кариера на Зеленски се оказала добра подготовка за ролята на ръководител на държава по време на война. Личното общуване с украинския президент обаче, съдейки по мемоарите, не винаги е било лесно. Байдън пише, че в частни разговори Зеленски понякога е бил „мрачен и упорит“ и е изразявал по-малко благодарност, отколкото американският лидер е очаквал от него.

Тези характеристики са показателни с това, че става дума за двама президенти, отношенията с които са заемали ключово място във външната политика на администрацията на Байдън, но в мемоарите те са представени преди всичко чрез впечатления от личното общуване.

Решението да се кандидатира отново, провалът и предателството от свои

В книгата си Байдън обяснява защо е смятал, че може отново да се кандидатира за президент през 2024 г.

Както пише наблюдателят на Atlantic Мат Вайзър, Байдън посочва два събития, които го убедили, че опасенията за възрастта и физическото му състояние са преувеличени.

Първото е речта му с годишното послание към Конгреса през 2023 г. Второто — неочакваното му посещение в Киев две седмици по-късно.

Пътуването до украинската столица, което Байдън предприел в условия на война, станало за него доказателство, че все още може да се справя с изискванията на президентския пост.

В спомените за това посещение Байдън споменава и някои битови подробности, като например сандвичите с фъстъчено масло и сладко, взети за изпът, както и възхищението си от украинските железници. Atlantic напомня, че бившият президент отдавна е известен с любовта си към пътуванията с влак.

Своя провал в телевизионния дебат с Тръмп през юни 2024 г., след който в Демократическата партия прозвучаха искания кандидатът да бъде заменен, Байден обяснява в мемоарите си с няколко обстоятелства.

Както пише Atlantic, изучил книгата, авторът се оплаква, че няколко дни преди излъчването се е чувствал зле, макар подозренията за коронавирус да не са потвърдени. Освен това, пише Байдън, бил изтощен от продължителните пътувания и преживявал тежък период заради съдебния процес срещу сина си Хънтър.

В книгата си той признава, че е загубил нишката на мисълта си по време на дебата, но не смята това за нещо непоправимо и разчитал да се представи по-добре в следващите етапи на кампанията.

Въпреки това неговите съпартийци започнали да искат той да се оттегли от надпреварата, публично оставяйки решението на него, а зад кулисите всячески го убеждавайки да се откаже.

Особено усърдни в това, пише Джо Байдън, били тогавашната председателка на Камарата на представителите Нанси Пелоси и тогавашният лидер на демократичното мнозинство в Сената Чък Шумър.

Байдън признава, че възприел действията на дългогодишните си съюзници като лично предателство.

В книгата е посочен подробен списък с телефонните разговори на Байден след обявяването му, че се оттегля от надпреварата. Сред тези, на които е звънял, са Бил Клинтън, членове на Конгреса и губернатори.

В този списък обаче липсват две от най-видните фигури — Нанси Пелоси и Барак Обама.

Тръмп: злодей и доброжелател в едно

В мемоарите си Байден отделя много място на главния си политически съперник Доналд Тръмп.

Байдън смята, че Тръмп носи лична отговорност за събитията на 6 януари 2021 г., когато неговите поддръжници щурмуваха Капитолия.

Убеден е, че Тръмп оглавил опит за бунт и че „това, което направи, трябва да го преследва до самия му край“.

Байдън критикува и действията на Тръмп, с които започнал втория си президентски мандат — преразглеждането на климатичната политика и помилването на участниците в събитията от 6 януари. Това и много други неща, убеден е Байдън, застрашават американските държавни институции и демократичните принципи.

Но в книгата неочаквано се появява и съвсем друг Тръмп.

Байдън си спомня, че след победата на Тръмп на изборите през 2024 г. те се срещнали в Овалния кабинет и Доналд бил необичайно приятелски настроен, като казал, че ако не беше политиката, те сигурно щели да станат добри приятели и да играят голф заедно.

Байдън признава, че бил озадачен от поведението на политическия си противник. Срещата, за която първоначално били отделени половин час, продължила почти два часа.

В мемоарите е цитирано изцяло и писмото, което Тръмп оставил на Байдън в Белия дом след първия си президентски мандат. Въпреки че Тръмп и поддръжниците му не признали резултатите от изборите, в писмото той топло говори за наследника си, благодари му за служенето на американския народ и му пожелава успех на поста ръководител на Белия дом.

Байдън описва тона на това писмо като изключително доброжелателен и топъл.

Тежките моменти във външната политика: Израел и Афганистан

Своите отношения с един от ключовите съюзници на САЩ — премиера на Израел Бинямин Нетаняху — Байдън описва без особена топлина. Той признава, че между тях не е имало особено доверие.

Бившият президент на САЩ сравнява някои политически методи на израелския премиер с поведението на Тръмп. По мнението на Байдън, Нетаняху можел свободно да тълкува фактите и да използва демократичните институции в собствен интерес.

Наблюдателят на The New Yorker Еми Дейвидсън Соркин обръща внимание на откъс от книгата, в който Байдън описва взаимодействието си с Нетаняху след 7 октомври 2023 г., по време на което той изразявал загриженост за положението на цивилното население в Газа, а Биби давал обещания, които не можел или не възнамерявал да изпълни.

По мнението на Дейвидсън Соркин, този епизод поставя под въпрос не само за действията на израелския премиер, но и за способността на самия Байдън по това време да постига изпълнението на своите изисквания.

Междувременно Джо Байдън говори почти с гордост за решението си да изтегли американските войски от Афганистан, въпреки че то не беше подкрепено нито от критиците, нито от съюзниците.

Той признава, че се е сблъскал със съпротива дори в собствената си администрация, но твърди, че би постъпил по същия начин отново.

Първи впечатления от книгата

Изданията, които са успели да запознаят с книгата, са единодушни, че в нея има много по-малко откровеност, отколкото може би се очакваше.

Мат Вайзър от Atlantic описва мемоарите като разказ на политик, който продължава да е уверен в собствената си правота, почти за нищо не съжалява и болезнено възприема действията на бившите си съюзници.

В Wall Street Journal също отбелязват, че Байдън използва книгата отчасти и за да уреди стари политически сметки, но практически не преразглежда решенията си по най-спорните въпроси.

Еми Дейвидсън Соркин от The New Yorker дори озаглави своята рецензия „Джо Байдън все още отрича реалността“.

По нейното мнение, бившият президент би могъл да напише важна книга за това как възрастта променя човек, свикнал да притежава огромна власт, и колко е трудно да признаеш, че предишните възможности постепенно си отиват.

Но вместо това, пише тя, Байдън основно възпроизвежда собствения си вариант на събитията и категорично отказва сериозно да обсъди причините, поради които неговите съпартийци се усъмнили в дееспособността му.

Особено показателен журналистите смятат епизода, в който Байдън описва отношението си към изводите на специалния прокурор Робърт Хър, разследвал делото за секретни документи.

В своя доклад Хър описа Байдън като възрастен човек със слаба памет. В мемоарите си бившият президент се възмущава от тези забележки и смята, че са необоснован удар срещу него.

С други думи, книгата, която трябва да обясни решенията на Байден през четирите години на президентството му, едновременно показва колко силно собственото му възприятие за тези събития се разминава с оценките на обществото.

И ако в разказите си за Путин, Зеленски, Нетаняху и Тръмп бившият президент охотно отбелязва недостатъците на събеседниците си, то към собствените си решения се отнася много по-снизходително.

Следете новините ни в :
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X

Преговорите в Абу Даби. Фронтова линия с Камен Невенкин 11.11.2026 г.