"Гърците трябва да оставят еврото, без съмнение. За съжаление. И накрая те ще го направят. Ако дългът им бъде намален, какво ще кажем на всички други държави, които са минали през мизерията? Това е един от онези проблеми без истинско решение. Тъжно е."

Това е коментарът на кмета на Лондон Борис Джонсън относно гръцката ситуация, даден в интервю за германското сп. "Шпигел". Повод за него е интервю е излизането на немския превод на биографичната книга "Факторът Чърчил:Как един човек прави история", написана от Джонсън.

В него Борис, който е и историк и бивш журналист, поставя акцента върху независимостта. Независимостта на Великобритания по времето на Уинстън Чърчил, независимостта на страната от Европейския съюз, независимостта на Гърция.

По думите на Джонсън Чърчил е бил човекът, заради когото в момента не живеем в "мрачна епоха с абсолютно плашещи и ужасяващи характеристики". Решението му през 1940 г. да не сключва примирие с Хитлер, а да продължи борбата срещу нацизма, дава време на Съюзниците да надделеят напълно през Втората световна война. "Ако Чърчил беше сключил сделка с Хитлер, което са го призовавали да направи тогава, щеше да бъде катастрофално", са думите на кмета.

На въпрос какви причини се крият зад това Уинстън Чърчил така неотклонно да води борбата срещу нацизма, Джонсън отговаря, че това е класическата смесица от вярата му, че той има определена съдба в политиката, и от това какво е правилно.

"Той почти срещнал Хитлер през 1932 г. Видял е Хитлерюгенд (младежката организация на Националсоциалистическата германска работническа партия - б.а.) и е добил реална представа какво се случва. Не на последно място, той не е сключил примирието, тъй като е смятал, че това ще бъде тотално унижение за Британската империя."

Докато Уинстън Чърчил обаче е смятал, че Европейският съюз е добра идея и е настоявал за създаването на Европейски съединени щати, то кметът на Лондон не е толкова позитивно настроен. Когато между 1989 и 1994 г. е кореспондент на вестник "Daily Telegraph", той е един от бащите на евро-нападките.

На въпрос какво има против съюза той отговаря, че Великобритания не може да напусне Европа, тя е част от континента. Психологически тя винаги ще бъде част от Европа. Проблемът обаче е, че еврото и еврозоната отнемат прекалено много емоционална и умствена енергия, докато Европейският съюз трябва да бъде мното повече.

"Мисля, че трябва да се фокусираме върху други неща, които биха били полезни на гражданите. Аз вярвам в свободния пазар на услугите и другите такива неща", казва Джонсън.

Според него, дори Великобритания да напусне съюза, бързо ще бъдат сключени двустранни сделки на междуправителствени равнища и на практика взаимотношенията ще бъдат възстановени.

"Освет това обаче ще има и много позитивни неща. Ще бъде хубаво за британската политика, защото никой вече няма да може да обвинява Брюксел. Политиците ни ще станат по-отговорни. Ще можем да намалим тежестта на регулациите - ще можем да сключваме сделки с Индонезия или САЩ без да се притесняваме за интересите на европартньорите. Ще спестим пари от вноските за Европейския съюз", обяснява по-светлата страна от едно евентуално напускане на съюза от Великобритания.

Според него гърците също трябва да мислят за излизане от еврозоната. Според него планът за напускане на Гърция, предложен от германския финансов министър Волфганг Шойбле, не е особено тактичен, но е правен от човек с ясна визия относно развитието на Европа.

"Интелектуално той (планът - б.а.) е прав - казва, трябва да намалиш бюджета си и да предадеш значителна част от икономиката си на немски институции в Люксембург. Шойбле се опитва да им разясни дилемата съвсем ясно. Ако те искат продължаване на финансовата подкрепа, той ще е този, който ще казва каква музика да се свири", завършва коментара си относно Гърция Борис Джонсън.

Още по темата

12/08/2015

Свят

Варуфакус: Спасителният план за Гърция няма да сработи

12/08/2015

Общество

Парад на либералното лицемерие

12/08/2015

Икономика

Гърция ще премахне данъка за сделки с България

11/08/2015

Свят

Гърция и кредиторите се договориха за бюджета (обновена)