Американската гордост спада до исторически минимум преди 250-годишнината на САЩ

Гордостта на американците от историята на страната, от начина, по който функционира демокрацията, и от самия факт, че са американци, е намаляла осезаемо през последното десетилетие. Това показват нови проучвания на AP-NORC и „Галъп“, цитирани от Асошиейтед прес, на фона на подготовката на Съединените щати за 250-годишнината от основаването им.

Според най-новите данни на „Галъп“ едва 53% от пълнолетните американци казват, че са „изключително“ или „много“ горди да бъдат американци. Това е най-ниското равнище, откакто организацията следи този показател от 2001 г. насам. Само една трета от анкетираните определят себе си като „изключително горди“ американци — рязък спад в сравнение с началото на века, когато след атентатите от 11 септември националната гордост достигаше едни от най-високите си стойности.

Проучването на AP-NORC също очертава видима ерозия на доверието в ключови елементи от американската идентичност. Делът на хората, които изразяват гордост от начина, по който работи демокрацията в САЩ, е спаднал с 14 процентни пункта — от 42% през февруари 2017 г. до 28% сега. Подобен спад се наблюдава и при оценката за историческото наследство на страната, както и при гордостта от американските въоръжени сили, която е намаляла с 19 процентни пункта спрямо 2017 г.

Тези числа идват в особено символичен момент. През 2026 г. САЩ се готвят да отбележат 250 години от Декларацията за независимост — юбилей, който по замисъл трябва да бъде празник на националното самочувствие, институциите и американската идея. Вместо единна картина на патриотичен възторг обаче социологическите данни показват по-сложно общество: все още силно привързано към страната си, но все по-разделено по въпроса какво точно означава да си американец днес.

Спадът не означава, че националната идентичност е престанала да бъде важна. Напротив — според AP-NORC повечето американци продължават да възприемат принадлежността към САЩ като съществена част от личната си идентичност. Разликата е, че тази идентичност все по-често е придружена от критичност, неудовлетворение и тревога за посоката, в която се движи страната.

Разделенията са най-ясни по политическа и поколенческа линия. По-възрастните американци и поддръжниците на Републиканската партия значително по-често заявяват висока степен на национална гордост. Младите хора, демократите и част от независимите избиратели са далеч по-скептични — както към политическото управление, така и към представата за американската изключителност.

Асошиейтед прес отбелязва, че проучванията обхващат период на дълбоки обществени и политически сътресения — пандемията от COVID-19, висока инфлация, остри вътрешнополитически конфликти, спорове за демократичните институции, както и дебати за расата, историята, въоръжените сили и международната роля на САЩ. Тези процеси не са унищожили патриотизма, но са го направили по-фрагментиран и по-малко безусловен.

Част от анкетираните описват страната си през езика на свободата, възможностите и личната съдба. Други настояват, че любовта към родината не изключва болезнената равносметка — за неравенствата, политическата поляризация или несбъднатите обещания на американския проект. Така националната гордост в САЩ все по-често изглежда не като единна емоция, а като спор за смисъла на самата Америка.

В навечерието на големия юбилей американците остават народ със силна национална идентичност, но вече не толкова сигурен в общия си разказ. И може би именно това е най-важният извод от новите данни: Америка не е загубила чувството си за себе си, но все по-трудно се съгласява какво е това „себе си“.