Само 24% имат доверие на правителството, БСП се срина до 11%

Два месеца след формирането си вторият кабинет „Борисов” се ползва с крехко доверие от 24% - срещу 36% недоверие. През януари БСП спада до своеобразно електорално дъно - 11.4%.

Това показват данните от национално представително проучване на агенция Алфа Рисърч, реализирано в периода 15-23 януари сред стратифицирана по тип населено място извадка и квота по пол, възраст и образование. Анкетирани са по домовете им чрез пряко стандартизирано интервю 1026 пълнолетни жители в цялата страна. Проучването е финансирано от Алфа Рисърч.

Въпреки скептицизма към управлението, 61% от респондентите смятат, че правителството трябва да изкара пълен четиригодишен мандат. 24% настояват за промени в кабинета и нова коалиция в рамките на сегашния парламент, а 13% - за предсрочни избори.

43-тото НС стартира с одобрение от едва 11% и неодобрение от 46%. Отношението към президента също остава силно поляризирано – 29% положително срещу 34% отрицателно.

ГЕРБ (23.2%) продължава да се ползва с два пъти по-висок електорален потенциал от БСП (11.4%), която спада до своеобразно електорално дъно. ДПС удържа традиционната си подкрепа от 7.5%. Много ниско е обаче общественото одобрение за лидера на ДПС Лютви Местан, което на практика е ограничено изцяло до електората на движението. Спадът е особено впечатляващ, ако бъде проследен в рамките на последната година (от 13% на 7%).

Електоралната подкрепа за Реформаторския блок бележи лек ръст (6.5% от общия брой избиратели), а Радан Кънев постига удвояване на личния си рейтинг - от 7% през септември 2014 г. до 14% през януари 2015 г. Лек ръст е налице и при рейтинга на Меглена Кунева като лидер на ДБГ - от 11% на 14%. 

Подкрепящите правителството Патриотичен фронт и АБВ също стабилизират резултата си, съответно на 5.1% и 2.9%, при по-висока популярност на техните лидери.  Красимир Каракачанов е с рейтинг от 13%, а Валери Симеонов с 11%, като популярността на лидера на НФСБ нараства в периода след изборите и съставянето на кабинет. 

При АБВ се наблюдава интересен феномен – въпреки традиционно високия рейтинг на Първанов (23%) и високото одобрение за Ивайло Калфин, тази лична популярност не води до по-съществен ръст в електоралната подкрепа. Партията няма изявени парламентарни говорители и остава с не много ясна идентификация като политически субект.

С 2.6% Атака, макар и изпреварена от АБВ, също потвърждава резултата си от предсрочните избори.

Най-драстична промяна за последните няколко месеца се наблюдава при ББЦ. На практика след изборите движението буквално „изпада“ от електоралната карта на страната, а рейтингът на Николай Бареков се стопява наполовина - до 4%.

Повечето министри остават непознати за широката публика. Най-разпознаваеми министри са: регионалният Лиляна Павлова (21,4% я определят като успешна), здравният Петър Москов (21,1%), вицепремиерът Томислав Дончев (18,7%), социалният Ивайло Калфин (15,7%).

Спорни решения и прояви от първите месеци пораждат висока критичност към транспортния министър Ивайло Московски (12% го определят като неуспешен), образователния Тодор Танев, финансовия Владислав Горанов, икономическия Божидар Лукарски (по 11% ги оценяват като неуспешни) и енергийния Теменужка Петкова (10%).

Януарското проучване на агенция Алфа Рисърч показва, че почти всички институции продължават да бъдат белязани от дълбока ерозия на доверието. Възможностите и волята на държавата да изпълнява функциите си по защита на гражданите и прилагане върховенство на закона са поставени под сериозно съмнение.

Най-критично ниско е доверието в съдебната система и вярата на гражданите, че тя може да гарантира равенство пред закона и справедливост - едва 8% от българските граждани вярват, че ако срещу тях бъде извършено посегателство, съдът ще направи всичко възможно извършителите да получат справедливо наказание.

Същевременно, оценките за дейността на главния прокурор Сотир Цацаров, който преди година беше една от малкото публични фигури с положителен рейтинг, сега спадат до 11% положителни срещу 42% отрицателни.

Местен вот

Въпреки че до местните избори има още осем месеца, интересът към тях вече нараства. Проучването не е представително за отделните общини, но то регистрира интересна обща картина.

От една страна, на фона на общата криза на доверие, кметовете се отличават със сравнително висока подкрепа – 43% от респондентите са с положително отношение към кмета на тяхната община, при 17% – отрицателно.

От друга страна обаче, намеренията за гласуване са твърде поляризирани – 42% възнамеряват да подкрепят действащите в момента кметове, а 39% искат промяна.

Най-подкрепяни са кметовете на малките населени места и столицата, докато кметовете на част от областните и малки градове събират сериозни критики, което предвещава поредица от оспорвани битки.

42% от респондените в София смятат да гласуват за Йорданка Фандъкова, а 35% - за нов кмет.

НОИ или частен пенсионен фонд

По актуалния през последните месеци дебат за частните пенсионни фондове и възможността за прехвърляне на вноски в НОИ, изследването очертава симптоматични тенденции.

Само за около месец дебат приблизително 7% (около 200-250 хил. души) са взели решение да сменят фонда си - 4% в друг частен пенсионен фонд, 3% - в НОИ. Убедени, че ще останат в досегашния си фонд са 53%. Малко над една трета са колебаещите се, или незаинтересованите как точно да постъпят. 

Мнозинството, особено работещите под 35 годишна възраст, остават обаче напълно неинформирани както за фонда, в който се осигуряват, така и за доходността му.

Към началото на 2015 г. едва половината от работещите, които са на възраст под 55 години (т.е. лицата, които трябва да се осигуряват в УПФ), са информирани в кой фонд се осигуряват. А каква е доходността на тези фондове остава загадка дори и за най-информираните.

5% са се интерсували „кой е техният фонд“ след началото на дебата и са успели да научат, други 4% също са проявили интерес, но така и не са успели да разберат.

Свобода и/или сигурност

Терористичната атака срещу френския сатиричен седмичник „Шарли Ебдо“ за пореден път изостри дебата, който на приливи и отливи се възобновява след 11 септември 2001г. – възможно ли е демократичният свят да запази в същия обем и по същия начин свободите, които стоят в неговата основа, или трябва да жертва част от тях в името на сигурността?

На ценностно равнище българските граждани реагират така, както мнозинството европейски граждани и техните лидери – в защита свободата на словото (62%) и проявявайки солидарност с френското общество в реакциите му срещу терористичния акт (82%).

Ако въпросът за свободата и сигурността обаче бъде пренесен на лично равнище, се очертава много по-сложна картина. Сериозно мнозинство - 62% от анкетираните, твърдят, че се чувстват свободни да изразяват публично мнението си, дори когато то не се споделя от останалите.

Същевременно едва 17% се чувстват сигурни за живота, безопасността и имуществото си.

Още по-малко – 11% - вярват, че ако срещу тях бъде извършено някакво посегателство, МВР ще направи всичко възможно да открие извършителите.

Едва 8% пък смятат, че ако извършителите бъдат открити, съдът ще направи всичко възможно те да получат справедливо наказание.

Още по темата

22/01/2015

Политика

Само 15% от българите искат предсрочен вот, рейтингът на Москов скочи с 13%

09/11/2014

Общество

55% от българите оценяват положително Тодор Живков

Следете новините ни в GoogleNews