От 1 януари 2024 г. България ще въведе еврото, потвърди Кирил Петков

"Тази коалиция ще остане на власт, докато можем да поддържаме нулева толерантност към корупцията. Ако имаме коалиционен партньор, който стъпва встрани и ако това кара правителството да падне, така да бъде."

OFFNews Последна промяна на 05 януари 2022 в 21:59 10115 4

България ще стане член на Еврозоната на 1 януари 2024 година, потвърди министърът-председателят Кирил Петков в интервю за Bloomberg TV.

Преходът от българския лев към еврото трябва да се третира внимателно и изисква мащабна обществена информационна кампания. Когато не се комуникира добре и след това се налага или натрапва на населението, винаги има риск от политически сътресения, които не трябва да съществуват, каза Петков.

Ние несъмнено сме ангажирани с датата 1 януари 2024 г. Разбираме икономическите ползи от това и се стремим да е неразделна част от финансовата ни политика, но трябва внимателно да подходим към комуникацията и затова трябва да започнем от рано. Това е част от нашия план – да не поднасяме изненади и да разговаряме с всички заинтересовани страни за практичната страна на нещата. Например, за какъв период ще трябва да има отчетност и в евро, и в лева в кварталното магазинче. Какъв е подходящият период? Доколко ще има счетоводни проблеми за дребния бизнес? - заяви премиерът.

Той уточни, че страната ни ще запази непроменен сегашния фиксинг лев-евро до влизането през 2024 г.

Според Петков е нормално, когато увеличиш паричното предлагане без непременно да се увеличава реалният БВП, да се създаде инфлация:

"Това се случи във всички европейски държави, това се случи в България, като при нас има един допълнителен фактор, който е напълно логичен: нашата социална политика - нито един пенсионер да не остане под линията на бедността. Тук няма елемент на спестяване и каквото и увеличение да беше дадено, то беше похарчено в икономиката, а това ни донесе допълнително покачване на инфлацията, но смятам, че тя е нормална – 1 – 1,5 % над европейската инфлация.

Трябва внимателно да следим тези последици, но аз съм убеден, че няма системен проблем, който да създава риск за България. От много години валутният курс е фиксиран, няма прекомерно надвишаване или излишъци по търговския дефицит, които да не са овладени. Така че, за нас преходът би трябвало да е сравнително лесен. Левът вече е фиксиран към еврото, а ще можем да се възползваме и от по-ниската рискова премия и нулевите разходи при трансакциите."

България е заложила дефицит от 3% през 2021 г. и през "следващата година трябва да се опитаме да имаме 3-4% дефицит какъвто, между другото, ще имат повечето страни в Европа", каза Петков.

Правителството не възнамерява да променя плоския данък за бизнеса и физическите лица, увери премиерът:

"Вярваме, че това е конкурентно предимство за България. Сега трябва да насочим внимание към разходите на събраните данъци, парите от сегашната данъчна система. Колкото по-ефективно, толкова по-добре. Режимът обаче остава такъв, какъвто е. Това конкурентно предимство за България все още не е изчерпано."

Кирил Петков коментира и развитието на ядрените мощности в България. И отхвърли категорично идеята за изграждането на втора атомна централа:

"Не, "Белене" няма как да строим. Но бихме могли да увеличим капацитета на сегашната централа в "Козлодуй". Това е възможност"

Докога правителството ще остане на власт?

Петков заяви, че засилва дневния си ред за подобряване на ефективността на органите за борба с корупцията и налагане на механизъм за увеличаване на контрола над главния прокурор.

Напредъкът може да помогне на България да се присъедини към Шенгенското пространство на ЕС през следващите шест месеца - амбиция, дълго отлагана от държавите членки на фона на съмнения относно правоприлагането на България, каза премиерът.

"Надявам се, че още при председателството на Франция ще отбележим съществен напредък в това отношение. Убеден съм, че България трябва да бъде в Шенгенското пространство и смятам, че ако в следващите месеци покажем обещаните резултати, това ще донесе правдоподобност на искането ни нашите партньори да признаят напредъка ни."

„Тази коалиция ще остане на власт, докато можем да поддържаме тази нулева толерантност към корупцията“, каза той. „Ако имаме коалиционен партньор, който стъпва встрани и ако това кара правителството да падне, така да бъде."

Ще има ли допълнителни части на НАТО у нас?

България е разтревожена от напрежението между Украйна и Русия.

"Разбира се, че се тревожим, защото сме близо. Всеки конфликт и риск от ескалация на конфликта в съседство е лоша новина за всички от региона и цяла Европа. Ясно заявихме, че нашето правителство ще бъде конструктивен и активен член на ЕС и на НАТО. С други думи – във външната политика искам България да бъде приемана като надежден партньор", каза Петков.

Той акцентира, че България трябва да мисли за създаването на стратегическа инфраструктура, която би могла да помогне на възможностите на НАТО да има по-добра логистика, по-добра военна мобилност в свързването на Александруполис с Констанца, например.

"Не сме обсъждали с никой от партньорите ни от НАТО, нито вътрешно в правителството нищо конкретно за допълнителни военни части или друго. Ще има дискусии, но бих искал да видя проектите по Механизма за свързване на Европа и военната мобилност на НАТО, наред с осите от Гърция до Румъния през цяла Източна България. Мисля, че това би било ключов компонент от конструктивното членство в НАТО" - заяви Петков.

Премиерът изцяло подкрепя становището на ЕС и НАТО, че Украйна е единна и понеже Крим в момента е окупиран, става дума за окупация: "За мен няма никакво съмнение в това. Ние напълно подкрепяме европейската позиция, без никакво отклонение от нея."

Ще се разберем ли с Македония?

В коментар за Северна Македония Петков заяви, че възнамерява да засили дискусиите със Скопие:

"Затова отваряме пет нови групи – за инфраструктурата, икономиката, културните обмени, присъединяването към ЕС и историята. Надявам се, че това няма да са само правителствени срещи – искам тези групи да работят изключително ефективно в следващите 6 месеца и да постигнат реални резултати."

Петков добави, че няма конкретни срокове за преговорите, но "поставихме много ясна дата на първото ми посещение, вероятно още на 18 януари. От наша страна въпросът е уточнен и искам да обсъдя с нашите македонски партньори един много стегнат график на тези междуправителствени и бизнес срещи, както и културни групи от двете страни с много ясни цели."

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

2250

3

fishcake1

06.01 2022 в 07:36

Гласувах за ПП, но ще протестирам срещу еврото. Когато Гърция искаше да предоговори дълга си, ЕС им теглиха една майна - казаха им да си разпродадат пристанищата, островите, пенсионерите да мрат - само и само дългът да остане. Ако имаха драхмата, това щеше да им даде инструменти за рефинансиране и премахване на дълга. Рано или късно, и нас ни чака тази съдба.

2000

2

2021

05.01 2022 в 23:41

Все мислите за данъците, но плоският данък май не желаете да го бутате...