Влизане в Шенген до края на годината, приемане на еврото до 1 януари 2025 г., овладяване на инфлацията, изпълнение на реформите и проектите от Плана за възстановяване и устойчивост, както и подобряване на ефективността и прозрачността на управлението на общинските проекти.

Това са петте основни приоритета, записани в Програмата за управление на България за периода от юни 2023 г. до декември 2024 г., приета от правителството днес.

Преди началото на заседанието на Министерския съвет премиерът Николай Денков анонсира приемането на програмата, като обяви, че това е най-важната точка.

"Обръщам внимание, че това става предсрочно. Законовият срок е три месеца от съставяне на правителството. Тази програма е съгласувана внимателно с политическите сили, които подкрепят това правителство в Народното събрание. Очакваме тази подкрепа да продължи и през следващите месеци", каза министър-председателят. 

Той изрази очакване законодателната и управленската програми да бъдат изпълнени съгласувано с Народното събрание. „Това е свързано с подобряване на живота на хората и подобряване на условията за бизнес в България", каза още Денков.

Премиерът посочи и заложените срокове в управленската програма за това как да бъде изградена Националната детска болница. "До февруари 2024 г. ще бъде изготвена техническата спецификация за възлагане на обществената поръчка, а до март 2024 г. сме поели ангажимент да се обяви обществената поръчка за построяването на детската болница", уточни той.

По думите му подобен график е заложен и за работата по изграждането на спешната медицинска помощ по въздух. Според него подходът за това, заварен от редовното правителство, е бил погрешен и е било наложително да бъде коригиран.

"По подобен начин, във всеки един от секторите, са заложени мерки, които съответстват на нашите приоритети и също така са свързани с подобряването на условията на живот на хората и на бизнеса в България", каза още премиерът.

Програмата е съгласувана между "Продължаваме промяната – Демократична България" и ГЕРБ-СДС. Тя съдържа конкретни дейности, договорени между двете коалиции преди съставянето на кабинета.

Ето и петте основни приоритета на правителството до край на 2024 г., съобщение от правителствената пресслужба: 

1. Присъединяване на България към Шенгенското пространство до края на 2023 г.

Целта е да се изпълнят всички необходими дейности, за да се отговори на изискванията на европейските партньори за приемане на страната ни в Шенген. Правителството ще укрепи граничния контрол, като създаде ефективна инфраструктура и организация на работа, с което България ще допринесе за общата сигурност на европейските граници.

Ще се въведе комплекс от нови антикорупционни мерки и ще се реформират службите за сигурност. Отпадането на границите между България и съседите й от ЕС ще доведе до съществено облекчаване на трафика и съкращаване на времето за престой по границите, ще даде допълнителен тласък на туризма, търговията и всички други сфери на трансграничния бизнес.

2.Присъединяване към еврозоната от 1 януари 2025 г.

Правителството ще работи в тясно сътрудничество с европейските институции и партньори, за да изпълни всички необходими условия за успешно приключване на процеса. Кабинетът ще предложи бюджети за 2023 и 2024 г. с 3-процентен годишен бюджетен дефицит.

Ще се проведе мащабна разяснителна кампания за ползите от въвеждането на еврото, която има за цел да опровергае разпространяваната дезинформация и да разсее притесненията на част от българските граждани.

В нея правителството ще отстоява множеството ползи от еврото за гражданите, предприятията и икономиката като премахване на таксите за превалутиране; стимулиране на европейските инвестиции в България и създаване на повече, по-качествени и по-добре заплатени работни места; засилване на конкурентоспособността на българските предприятия; повишаване на ценовата и икономическата стабилност и ускоряване на растежа; облекчаване и поевтиняване на търговията на българските предприятия в еврозоната и извън нея; по-добре интегрирани и поради това по-ефективни финансови пазари.

3.Овладяване на инфлацията.

Правителството ще предприеме необходимите мерки и реформи, за да стабилизира цените на стоките и услугите и да създаде благоприятна икономическа среда за бизнеса и за гражданите. Министерският съвет ще подкрепи и насърчи развитието на иновациите и на индустрията, както и на селското стопанство. Ще засили контрола върху целесъобразното използване на субсидиите и срещу потенциални злоупотреби с предоставените финансови средства.

4.Изпълнение на реформите и проектите от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Кабинетът ще предприеме конкретни действия, включително и чрез законодателни инициативи, за да осигури ефективното изпълнение на НПВУ и усвояването на следващите плащания. Ще се положат основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката в контекста на амбициозните цели на Европейския зелен пакт.

Изпълнението на НПВУ ще възстанови потенциала за растеж на икономиката, ще го развие и повиши, с което в дългосрочен план ще се постигне стратегическата цел за конвергенция на българската икономика и изравняване на нивата на доходите в България със средноевропейските.

5.Подобряване на ефективността и прозрачността на управлението на общинските проекти.

Правителството планира целеви финансов ресурс за общински проекти, което ще позволи на общините да реализират приоритетните си инициативи за развитие и подобряване на услугите за гражданите. За да се гарантира максимална публичност и прозрачност при целесъобразното изразходване на средствата за общините, ще се изработи предвидима и обективна методика за оценка на проектите.