ГЕРБ настоява Киселова да върне на президента искането за референдум

Мандатоносителите от ГЕРБ настояват председателят на Народното събрание Наталия Киселова да върне на президента Румен Радев внесеното от администрацията му искане за провеждане на референдум за еврото с въпрос: "Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута "евро" през 2026 г.?".

"Настояваме, че предложението на президента на България категорично е недопустимо. Народното събрание няма компетентнност да се произнесе по него, предвид което призоваваме председателя на Народното събрание да отклони предложението на президента като недопустимо и да го върне на неговия подател", се казва в позиция на ГЕРБ, представена от Рая Назарян.

Ето какво гласи позицията на ГЕРБ-СДС: 

Предложението за референдум относно въвеждането на еврото противоречи на Конституцията, европейското право и националното законодателство и трябва да се върне на президента Румен Радев. Това твърдят от парламентарната група на ГЕРБ-СДС.

„Заставаме категорично на позицията, че предложението за референдум, внесено от президента Румен Радев, е в нарушение на Конституцията на Република България, на правото на Европейския съюз и на Закона за пряко участие на гражданите. Конституционните текстове ясно и категорично казват, че страната ни участва в изграждането и развитието на Европейския съюз. Приетият и ратифициран от България международен договор има предимство пред останалото законодателство”, пише още в позиция на коалицията.

„Предложението за провеждане на референдум и мотивите към него, относно условията или сроковете за въвеждане на еврото в България, са в противоречие със:

1. Правото на Европейския съюз;

2. Конституцията на Република България;

3. Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление;

С Договора за присъединяване на България към ЕС страната ни е поела задължение да въведе еврото при изпълнение на критериите за конвергенция, които се установяват от институциите на ЕС, а не на национално ниво. Процесът не подлежи на национален референдум след ратификацията на договора. Всеки акт на Народното събрание, поставящ допълнителни условия или отлагащ процеса, би нарушил принципа на лоялно сътрудничество с ЕС и ще бъде противоконституционен.

Предложението на президента не следва да се разглежда от Народното събрание и трябва да се върне на подателя.

ГЕРБ-СДС приема искането на президента за недопустимо и настоява Председателят на НС да върне на президента искането му със следните мотиви:

ДОГОВОРЪТ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ е ратифициран от Народното събрание на 11/05/2005 г., с 231 гласа „за“, 1 “против”, 2 “въздържали се”.

Съгласно чл. 9, ал. 4 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация, т. е. преди 11 май 2005 г.

С договора за присъединяване България е приела да е част от икономическия и паричен съюз от датата на присъединяване като държава-членка, но поради неизпълнение на условията за конвергенция сме “държава- членка с дерогация”.

За държавите членки с дерогация по смисьла на чл. 139, ал. 1 от ДФЕС, дерогацията се прилага временно до трайното изпълнение на критериите за конвергенция.

Покриването на критериите се установява от Съвета на ЕС, а не се доказва на национално ниво. Дерогацията се отменя не поради искане, а при изпълнение на условията.

В този смисъл искането за извънреден конвергентен доклад е искане за установяване на изпълнение, а не за отмяна на дерогация. Единствената хипотеза, при която може да се отложи въвеждането на еврото, е ако критериите за конвергенция не са трайно спазени.

Всеки акт, който поставя въвеждането на еврото в зависимост от друго условие или срок извън критериите за конвергенция, накърнява целите на ЕС за установяване на икономически и паричен съюз, чиято единица е еврото. Такъв акт би представлявал формално и изрично отклонение от ангажимента, поет от Република България към другите държави членки по силата на Договора за присъединяване, както и от задълженията на Република България, произтичащи от правото на ЕС.

На следващо място, предложението за произвеждане на референдум и последващ акт, което може да доведе до отлагане (спиране или забавяне) на процеса за въвеждането на еврото, би било в противоречие с Конституцията на Република България, според която Република България участва в изграждането и развитието на Европейския сьюз (чл. 4, ал. 3 КРБ), както и на нормата, че международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от втрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат (чл.5, ал.4 КРБ). Това реализира хипотезата на чл. 9, ал. 4 от ЗПУГДВМС, като въпросът за въвеждането на еврото като парична единица в България е уреден в Договора за присъединяване към ЕС, ратифициран от българското Народно събрание. В този смисъл са материалите и решението по Конституционно дело 13/2023г.

Считаме, че предложението на президента не е от компетентността на Народното събрание, считано от датата на ратификация, а както беше посочено по-горе – е въпрос само и единствено от компетентността на Европейския съвет и то при констатиране изпълнението на критериите за конвергенция и отпадане на статута ни като “държава членка, предмет на дерогация”.

Ако предложението на Румен Радев бъде отхвърлено в пленарната зала и президентът се обърне към Конституционния съд, ще се стигне до сериозно забавяне на процедурата. Според Нова тв Брюксел е предупредил финансовия ни министър Теменужка Петкова, че ако се стигне до подобно забавяне, то това ще спре процедурата по преминаването ни към единната валута.

Следете новините ни в GoogleNews