Две години и половина след трагедията в с. Бисер – виновни няма

Юлиан Христов Последна промяна на 20 юни 2014 в 17:00 6150 1

С. Бисер

Снимка Сергей Антонов

Близо две години и половина след потопа в село Бисер, при който загинаха 11 души, виновни за трагедията няма.

На 6 февруари 2012 г. рано сутринта стената на язовир „Иваново“ се скъса, а вълната заля цялото село.

Разследването по инцидента се води от Военно-окръжната прокуратура, а делото все още е в досъдебна фаза и е срещу неизвестен извършител.

Според известните по случая факти към момента на скъсването на стената на язовира собственик на съоръжението е Министерството на отбраната. Това е и причината делото да бъде прехвърлено по компетентност от Районната прокуратура в Харманли към военните прокурори в Пловдив.

На 19 февруари 2013 година от прокуратурата съобщиха, че според анализираните документи язовирът попада в границите на корпусен учебен център „Корен”, установени с постановление на Министерски съвет от 1961 г. Тогава в управление на Военното ведомство са предоставени отчуждени 43418 дка. земи за изграждането на полигона. Именно оттогава хидросъоръжението се ползва за провеждане на обучения по подводно кормуване и десантиране.

От април 2003 година има издаден акт за публична държавна собственост.

Според прокуратурата от 1961 г. до момента на скъсването на язовирната стена на язовир „Иваново”, задължение на МО е било да поддържа стената и другите съоръженията в изправност. Въпреки това към днешна дата виновни длъжностни лица не са посочени.

Досъдебното производство се води по чл. 335 от Наказателния кодекс, който се отнася за причиняването на наводнение по непредпазливост. Ако от това е последвала смърт или значителни вреди, предвиденото наказание е затвор до пет години.

„На МО никога не е предоставян за стопанисване и ползване язовир “Иваново”, е позицията на Военното министерство, като от ведомството се позовават на наличната в архивите му документация. 

Пак според данни на министерството земята под язовира е собственост на военните, но ведомството не е притежавало хидротехническото съоръжение, нито пък го е стопанисвало. Военните се позовават и на архива на “Напоителни системи”, според които в началото на 70-те язовирът е бил притежание на ТКЗС – с. Иваново, а по-късно на АПК – Харманли – юг.

В началото на 90-те след промените собственикът на сградите и съоръженията в района на язовира вече се нарича “ТКЗС 3 март”. През 1994 г. ликвидационна комисия продала водоема на частния собственик Димо Стоев за 1,885 милиона неденоминирани лева.

Снимката на баба Тяна от с. Бисер, която разплака цяла България. Снимка: Жоро Хаджиев

Оттогава пълномощници на язовира станали две земеделски кооперации, в една от които Стоев има участие – “Земеделска кооперация Земя” и “Тракия прима”. В момента собствеността обаче е неизяснена, защото със Закона за водите, приет през 1998 г., вече не е можело да има частен язовир. Той би могъл да е държавен и отдаден за стопанисване на държавно дружество, общински, управляван от общинско дружество или на ВиК дружество

В началото на 2013 година разследването беше удължено заради назначената комплексна експертиза, която трябва да даде отговор на въпроса как се е стигнало до скъсването на стената на язовир „Иваново“.

„Наистина скъсването е на здраво място, а не където е имало пробойни. Налягането е било огромно“, обясни още през март 2012 година пред OFFNews прокурор Светла Гергинова, която осъществява надзора от страна на ВКП. Тя е категорична, че преди експертите да се произнесат със заключение, е рано да се говори за причините за инцидента.

Повече от три милиона лева надхвърлиха щетите само от разрушените 55 къщи в харманлийските села Бисер и Лешниково. По данни на областната управа разрушената жилищна площ в с. Бисер е 4 765 кв. м. Унищожени са мебели за 320 хиляди лева и селскостопански постройки за 60 хиляди лева.