До края на годината ще бъде внесен законопроект за регулация на търговските вериги

До края на годината в парламента ще бъде внесен законопроект, който да регулира големите търговски вериги, защото сме единствената държава, която няма подобно законодателство. Това каза министърът на земеделието и храните Пламен Абровски по БНТ.

Абровски уточни, че у нас липсва и законодателство, което да определя работното време на веригите, като имат ли право да поставят и колко големи да бъдат тези магазини.

Защото съгласете се, че когато на 500 метра един от друг в София, ти концентрираш два магазина, еднакви на една и съща верига, и около тях изникнат още два, какво се случва със задръстванията? Какво се случва с нивото на шума? Когато разговарях с представител на една от тези търговски вериги, той ми казва - "Вижте, ние сега, в България ще инвестираме 150 милиона евро". И аз казвам, чудесно, вие ще инвестирате 150 милиона, ще си построите нови магазини, обаче дали няма да избите тези магазини през надценката за българския гражданин, коментира министърът.

Вчера, днес и утре държавните институции влизат във всеки магазин на едно от четирите големи вериги, съобщи той и допълни - "Ние не гоним никой. Ние проверяваме и искаме да гарантираме на българския гражданин, че яде качествена, здрава храна, безопасна и искаме да видим как се получава това ценообразуване, че в Люксембург млякото да бъде по-евтино, отколкото в София."

Пренасочване на зърното

Основното затруднение пред зърнопроизводителите не е пряко свързано с безопасността на българските морски маршрути, а с поскъпването на горивата и транспорта от Северозападна България до пристанище Варна, обясни Абровски. По думите му става дума за около 5 млн. тона продукция, чието придвижване с камиони би означавало десетки хиляди тежкотоварни превозни средства по пътищата.

„Българската изключителна икономическа зона и териториалните ни води са абсолютно безопасни. Корабите, които превозват български стоки, също са в безопасност“, заяви министърът.

Като дългосрочно решение той посочи възстановяването на железопътната логистика между Северозападна България и Варна. В момента се проверяват железопътните гари, кантари и разклонения, за да се установи къде инфраструктурата позволява превоз на зърното.

„Идеята е държавата веднъж завинаги да възстанови това, което е съществувало до 1989 г., и да осигури възможност българското зърно да стига до Варна по железопътния път“, обясни Абровски.

По отношение на компенсациите за транспортните разходи министърът уточни, че осигурените 170 млн. евро държавна помощ са предназначени за производството, а не за превоза. От тях 100 млн. евро покриват разликата в цените на горивата между 2025 и 2026 г., а други 80 млн. евро – поскъпването на торовете.

"Темата е водата"

Абровски посочи, че Европейската комисия допуска национални помощи, но предупреди, че различният финансов капацитет на държавите членки може да доведе до неравнопоставеност.

По отношение на средствата за земеделие през 2027 г. министърът не посочи конкретни бюджетни параметри преди представянето на финансовата рамка. Той обаче подчерта, че ведомството разполага с над 1,7 млрд. евро годишно за сектора и че тези средства трябва да бъдат използвани като инструмент за структуриране на производството, а не да се разпределят без ясна връзка с реалните потребности.

„Темата на Министерството на земеделието е водата. Без вода няма земеделие“, заяви Абровски.

Сред намеренията му е започването на дигитализация на напоителната инфраструктура. По думите му в страната все още има запазени канали, чието местоположение и състояние не са систематизирани.

„Най-малкото ще започнем да ги дигитализираме, защото такава дигитализация няма. Има останали канали, но никой не знае къде са“, посочи министърът.

Абровски защити и новия подход при разпределението на антикризисната помощ, основан на доказани загуби от поне 30% вследствие на сушата през 2025 г. Според него така средствата ще достигат до стопанствата с реални щети, а производителите, които не попадат в схемата, ще могат да получат подкрепа по механизма de minimis.

Министърът подчерта, че целта е земеделските субсидии да стимулират реалното производство, да укрепят продоволствената сигурност и да намалят зависимостта от вносни храни.