Струва ми се, че е редно България да спре да изпраща „носни кърпички“ на Украйна. Време е да изпратим оръжие, защото ако не изпращаме оръжие на Украйна, значи изпращаме оръжие, макар и символично, на Путин. Липсата на осъждане, „проруския неутралитет“ и разграничаване от позициите на другите страни от ЕС наливат вода в мелницата на Путин.

Това заяви в интервю за БГНЕС политологът проф. д-р Татяна Дронзина, дългогодишен преподавател в катедрата по политология в СУ „Св. Климент Охридски“.

За българските любители на Владимир Путин искам да кажа, че ако досега се спореше дали това е военна операция или пълномащабна война, като се привеждаше решителния аргумент, че няма мобилизация, сега вече тази мобилизация я има и е крайно време да стане ясно и за гражданите и за политическия ни елит, че няма значение как ще го наричаме - дали е военна операция или е пълномащабна война. Хитлер никога не обяви нападението на Русия като война и това не му попречи да разпали най-големия световен конфликт, посочи проф. Дронзина.

Тя подчерта, че с мобилизацията войната е ескалирала и заплахата за използване на ядрено оръжие е постигнала същия резултат. „Пълната отговорност за това ще носи Путин като инициатор с нищо не предизвиканата военна агресия срещу съседна страна“, категорична е тя.

Проф. Дронзина обърна внимание и на основните акценти в речта на руския президент.

„Неговата реч беше абсолютен образец за демагогия, защото никой никога не е заплашвал териториалният интегритет на Русия“, обясни тя и добави, че неговата реч е абсолютно манипулативна – например с твърдението, че Западът натиска Киев да пренесе войната на територията на Русия.

„Неведнъж беше казано, че победата на украинската армия ще я доведе до международно установените й граници с Русия и нито крачка по-навътре“, подчерта политологът. Тя добави, че руската страна използва и ядрен шантаж.

„Понеже Украйна разполагала със стари съветски технологии, с помощта на Запада би могла много бързо да си произведе ядрено оръжие – това е внушението на руския президент. На тази предпоставка, че те може би в неизвестно бъдеще ще се сдобият с ядрено оръжие, Путин дава сам на себе си и на Русия правото да използва такова“, поясни проф. Дронзина.

Политологът каза, че референдумите в окупираните територии на Украйна „бият“ по патриотизма на руското население и му внушават, че има историческото право да присъедини тези територии.

Проф. Дронзина обърна внимание на една много важна тема – позицията на Китай.

„До този момент Китай отказваше да сътрудничи със Запада, не че сега активно е започнал да го прави, но сега за разлика отпреди е, че не само призовава съответните страни да разрешат правилно различията си чрез диалог и консултация, но и заявява желание да работи с международната общност и да играе конструктивна роля за разрешаването на конфликта“, поясни политологът.

„Референдумите и мобилизацията може би представляват търсене на победоносен завършек на войната според представите на Путин – в сравнение с речта от 24 февруари той доста е свалил гарда. Ако преди целеше денацификация, демилитаризация и още сумати „де-", сега по-скромната цел е да присъедини някои територии от Украйна към Русия без да сваля украинското правителство. А може би смята да ги използва като плацдарм за бъдеща военна инвазия. Второто изглежда по-малко вероятно, защото половин милион кв.км. не се контролират толкова лесно“, посочи проф. Дронзина и добави, че каквото и да е намерението на Владимир Путин, Украйна е в правото си да защитава своята територия и суверенитет.