Раздадоха наградите за наука Питагор

Изследовател на редки генетични заболявания взе голямата награда „Питагор“ за 2026 г. Носителят на отличието за цялостен научен принос е проф. д-р Ивайло Търнев, ръководител и преподавател в Катедрата по неврология в Медицинския университет в София и началник на Клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Александровска“.

„Учените често остават извън светлината на прожекторите и далеч от обективите, но именно те са хората, които истински променят света“, каза образователният министър Георги Вълчев.

Според него въпреки безспорните постижения на науката, границата с дезинформацията остава тънка, затова е изключително важно обществото да осъзнава значението на научната работа и нейния принос.

„Надявам се, че с предприетите стъпки и реформи през следващите години ще успеем да върнем блясъка на българското образование, защото то е средата, в която се раждат и развиват бъдещите учени“, каза министърът.

Проф. Ивайло Търнев участва в първото в света научно описание на петнадесет наследствени заболявания. Неговите изследвания допринасят за разкриването на генетичните причини за редки заболявания, както и за ранната им диагностика и лечение. Проф. Търнев е сред основните инициатори за създаването на модела на здравните медиатори в страната. Той получи статуетка и парична награда от 8000 евро.

Награда „Питагор“ за млад учен в областта на науките за живота и медицината спечели доц. д-р Мартин Караманлиев – хирург онколог, който работи за развитието на роботизираната хирургия и използването на новите технологии за по-голяма прецизност в операциите. 

В същата категория наградата за утвърден учен получи проф. Славчо Томов - директор на Научноизследователския институт към Медицинския университет – Плевен. Той също работи за осъвременяването на хирургията, а като специалист по акушерство, гинекология и онкология допринася за минимално инвазивните операции. 

Призът млад учен в областта на социалните и хуманитарните науки получи гл. ас. д-р Михаела Барокова от Нов български университет. Изследванията ѝ са насочени към езиковото и комуникативното развитие на децата, особено на тези от аутистичния спектър, които използват малко или почти никакви думи. 

В тази област като утвърден учен беше награден проф. Иван Русев от Икономическия университет – Варна, водещ изследовател на стопанската история на България. Той проучва ролята на българските търговци и предприемачи през Възраждането и значението на търговските мрежи за модернизирането на българското общество през XVIII и XIX век. 

Наградата за млад учен в областта на природните и инженерните науки спечели гл. ас. д-р Цветелина Кънева от Русенския университет „Ангел Кънчев“. Тя разработва алгоритми, които помагат за по-ефективното използване на слънчевата енергия и управлението на животновъдните стопанства. 

Отличието за утвърден учен в тази област грабна проф. Петър Антов от Лесотехнически университет. Неговите изследвания са насочени към превръщането на отпадъците от дървообработването в ценен ресурс за създаването на нови материали. 

Призът за комуникация на науката отиде при проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН. Тя помага на обществото като представя научните открития и новостите в медицината по достъпен и разбираем начин за широката общественост.

Всички номинирани получиха грамота, а отличените - и парична награда в размер на 5000 евро.

Следете новините ни в :