МОН с мерки за сигурността в училище: в сградите ще се влиза през турникет с електронна карта за достъп

Александра Маркарян 19 февруари 2019 в 11:18 9868 1

Изграждане на системи за достъп с турникети и електронни карти до училищата започва Министерството на образованието и науката през 2019 г., като част от мерките му за повишаване сигурността в сградите. Те са разписани в проекта на националната програма "Създаване на достъпна архитектурна среда и сигурност в училище", чието гласуване в Министерския съвет предстои.

Планира се тази година да се изградят 14 системи за регистрация и отчитане контрола на достъп чрез електронни карти.

Както по този модул, така и по останалите в програмата могат да кандидатстват държавни училища - към МОН, министерствата на културата или спорта, държавните центрове за специална образователна подкрепа и специализираните обслужващи звена: регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, Държавният логопедичен център и Националният дворец на децата.

Общият бюджет на националната програма е 1 250 000 лв. от бюджета на МОН, а за проект за изграждане на система за контрол на достъпа ще се отпускат до 14 000 лв. с ДДС за проект.

Физическите бариери трябва да позволяват достъп на хора с увреждания, посочват изрично от образователното министерство.

Децата и учениците със специални потребности в страната са 18 116 (по данни от учебната 2018/2019 г.). От тях с физически увреждания са 1 043. От общия им брой в държавните училища и центровете за специална образователна подкрепа са 4 447 души, а от тях с физически увреждания са – 291.

Всички заложени дейности по програмата трябва да бъдат изпълнени до 15 декември 2019 г.

В нея има два основни модула: „Създаване на достъпна архитектурна среда“, за който са заложени общо 700 000 лв., и „Сигурност в училище“ (550 000 лв.).

Сигурност в училище

Освен на 14 системи за контрол на достъпа, по модула се предвижда изграждането на 19 сигнално-известителни системи (за до 3500 лв. на проект) за охрана на сградата, които да покриват рисковите зони (минимум входът, изходът и общите части), и да има паник бутон за връзка с охранителна фирма.

Освен тях е заложено изграждането на 23 системи за наблюдение и запис чрез изнесено видеонаблюдение в специализиран център, като заложената сума тук е до 12 500 лв. на проект. Камерите трябва да обхващат входовете, изходите, общите части на сградата, прилежащите им дворове и/или спортни площадки.

Достъпна архитектурна среда

В този модул са заложени:

- проектиране и изграждане на покрити рампи (5 бр., до 20 хил. лв. с ДДС на проект) и изграждане на покривни покрития на вече изградени рампи (3 бр., до 4000 лв. с ДДС на проект);

- адаптиране и изграждане на санитарни възли за хора със специални потребности - 13 бр., до 13 000 лв. с ДДС на проект;

- ремонт на прилежаща инфраструктура - 8 сгради, до 12 хил. лв. с ДДС на проект;

- проектиране и изграждане на асансьор - 2 бр., до 65 хил. лв. за проект;

- доставка и монтаж на подемни платформи с вертикално движение за преодоляване на денивелация до 2,50 м и/или подемни платформи с наклонено движение - 8 бр., до 20 хил. лв. с ДДС за проект;

- довършителни дейности по маркиране на маршрутите и обозначаване на помещенията, осигуряващи достъпната архитектурна среда - 4 сгради, до 2 000 лв. с ДДС за проект.

Докато изграждането на системи за контрол на достъпа с турникети и електронни карти започва през 2019 г., останалите дейности бяха включени и в едноименната национална програма миналата година, която беше с общ бюджет 1.450 млн. лв. По нея например бе предвидено изграждането на 5 покрити рампи, покривни покрития на съществуващи 3 рампи, адаптирането на 13 санитарни възли, проектирането и изграждането на два асансьора, монтирането на 42 сигнално-известителни системи и 48 системи, осигуряващи наблюдение и запис чрез изнесено видеонаблюдение в специализиран център.

Какво още предвиждат националните програми за 2019 г. на МОН вижте тук.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Заедно с Азов на фронта в Донбас. Нашият кореспондент Горица Радева разказва войната от първо лице