Има индикация, че на 300 метра преди катастрофата с македонския автобус, при която загинаха 45 души, е имало теч на гориво и пушек. 

Това заяви регионалният министър Виолета Комитова по Нова тв. По думите ѝ не трябва целият фокус за фаталния инцидент да се насочва към инфраструктурата. 

Трябва да правим регулярно проверки, но само за този участък от 31 км ни отне седмица. Още не са завършени отчуждителни процедури за този път. Проектната му скорост е 90 км. През 2013 г. някой вдига скоростта на 120 км. без да отговаря на изискванията, но скоростта не е основната причина за тази катастрофа", каза тя. Добави, че знае, че "Тракия" е магистрала, "Хемус" ще бъде, а "Струма" след Кресненското дефиле не е проверявана, тъй като "трябва да се ровят 20-годишни документи".

От това, което виждам през последните 4-5 месеца в МРРБ - държавата е функционирала в паралелен свят. И в този свят тя не е спазвала законите, които е следвало да спазва самата тя, коментира заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков по БНТ. 

За съжаление, тежката катастрофа на автомагистрала „Струма“ става повод за извършения анализ на състоянието на пътя. Той показа, че участъкът не е нито скоростен път, нито магистрала. Този път е бил одобряван 2002 г. като реконструкция на път Е 79.

„За съжаление, се наблюдават същите проблеми, които се наблюдават по други емблематични пътища на страната“, коментира зам.-министърът. Той посочи, че през 2006 г. е имало второ разрешително за строеж за преправяне на определени пътни възли и след това през 2007 г. тържествено е срязана лентичката на този път. 

„Истината е, че към онзи момент и до сега този път не е имал и няма Акт 16“, категоричен беше арх. Шишков. Причината е, че когато е правен пътя строителите са навлезли в имоти чужда собственост с цел допълнително укрепване на строителството и оттам нататък е започнала сагата, която не е завършила и до ден днешен. „Започнало е да се правят подробни устройствени планове с цел да се отчуждят терени, а междувременно укрепването е извършено. Т.е. отново ще се окаже, че имаме незаконно строителство, отново е в чужди терени. И всичко това се е случило след като магистралата е била пусната да се ползва“, коментира заместник-министърът.

На въпрос предстои ли узаконяване на участъка, заместник-министърът отговори, че по подобие на участъци от автомагистрала „Хемус“ ще се търси решение и вече има идея как да стане това. „Идеята не е да го узаконим, а да се намери вариант с търпимостта, която съществува като текст по ЗУТ. По проблема работим съвместно с Министерството на правосъдието. Ние със сигурност ще намерим начин, по който по законов ред да можем да оправим документално всичко, което е строила държавата в предишните 10-15 г. Има емблематични обекти и ще бъде огромна щета за държавата, ако те бъдат премахнати“, коментира арх. Шишков.

На въпрос дали са получавани сигнали за този участък, заместник-министърът заяви, че такива не са намерени. По думите му ДНСК през 2010 - 2011 г. е отказала да въведе пътя в експлоатация. Още към онзи момент е имало документация, в която ясно били описани всички мотиви, поради които пътят не може да бъде въведен в експлоатация. Затова е смущаващ фактът, че през 2013 г. пътят се обявява за скоростен път и по предложение на тогавашния председател на УС на АПИ позволената скорост за движение се вдига от 90 км/ч на 120 км/ч.

„Като временна спешна мярка дадохме предложение отново да се ограничи скоростта до 90 км/ч, а пътят трябва да се изследва дали е за 90 км/ч или за 120 км/ч“, посочи заместник-министърът.