Кой е всъщност Свети Валентин, когото честваме днес

Свети Валентин е един от онези светци, при които празникът е станал по-известен от самия човек. Днес 14 февруари се разпознава почти навсякъде по света като ден на любовта, картичките, цветята и признанията. Но зад сърчицата стои фигура, за която исторически знаем учудващо малко – и точно тази празнина е позволила на легендите да разцъфтят.

Кой всъщност е бил Валентин?

В римокатолическата традиция „Свети Валентин“ може да се отнася за един или дори двама раннохристиянски мъченици, чиито биографии се припокриват и вероятно са различни версии на един и същ разказ. Според едни сведения Валентин е бил римски свещеник и лекар, убит (мъченически) по време на гоненията срещу християните при император Клавдий II Готски около 270 г. сл.Хр.; според други – епископ на италианския град Терни, също мъченик, вероятно екзекутиран в Рим, а мощите му по-късно са пренесени в Терни. 

И в двата случая сърцевината е една: в бурния III век, когато християнството още не е официална религия, Валентин е свързан с преследване и смърт заради вярата. Дори мястото на погребението му се появява в преданията – говори се, че е бил погребан край Виа Фламиния и че по-късно над гроба му е била построена базилика. 

„От твоя Валентин“ – красивата легенда, която създава празник

Най-известният сюжет, който свързва светеца с любовта, е чиста легенда – но легенда с невероятна драматургия. Според нея Валентин, хвърлен в затвора и очакващ екзекуция, се сближил с дъщерята на тъмничаря си и дори я излекувал от слепота. Малко преди смъртта си ѝ написал писмо, подписано „от твоя Валентин“ – фраза, която по-късно започва да живее свой собствен живот. 

Има и друга популярна версия: Валентин тайно венчавал влюбени двойки въпреки забраната на императора – за да спаси мъжете от принудителна военна служба. Това вече е идеален сюжет за съвременния празник: смелост, бунт и любов „въпреки всичко“.

От мъченик до „патрон на любовта“… и още нещо

Освен на влюбените, на Свети Валентин традиционно се приписва покровителство и над други, на пръв поглед далечни светове – пчелари и хора с епилепсия. 
Тези „патронати“ са типични за християнската култура: често се появяват през вековете около местни култове, предания за чудеса и нуждите на общности, които търсят закрила.

А кога 14 февруари става „романтичен“?

Интересното е, че Валентиновият ден не е започнал като ден на романтиката. Според енциклопедия "Britannica" той придобива характер на ден на любовта едва около XIV век, тоест много по-късно от предполагаемия живот на светеца. Също там е посочено, че традицията с картичките („valentines“) тръгва през XVIII век – сравнително късна, „модерна“ добавка към стария календар. 

Често ще чуете и теорията за римския празник Луперкалия – че папа Геласий I в края на V век го забранил и „заменил“ с деня на Св. Валентин. Но дори енциклопедия "Britannica" подчертава, че истинският произход на празника е „неясен“ и подобни обяснения са по-скоро хипотези, отколкото сигурна история. 

Защо Църквата „дръпва спирачката“ през ХХ век?

Още един парадокс: макар Църквата да признава Свети Валентин като светец, той е премахнат от Общия римски календар през 1969 г. – именно заради липсата на достатъчно надеждна информация за живота му. Това не е „отмяна“ на светеца, а по-скоро признание, че легендата е по-силна от документите. 

И така – кого празнуваме на 14 февруари?

Историческият Валентин е мъченик от ранното християнство, който живее в няколко конкуриращи се разказа. Културният Валентин обаче е друго: символ на любовта като избор, жест, риск, нежност – и като нужда да кажем „виждам те“ на човека срещу нас.

И може би точно това е причината да оцелява. Празникът може да е комерсиален, легендата – мъглява, фактите – оскъдни. Но онова писмо „от твоя Валентин“ (дори да е измислено) е идеалната човешка история: в момент на страх и край – да оставиш след себе си не омраза, а обич. 

Следете новините ни в GoogleNews