Ботев, Вазов и Алеко орязани в учебника, Хамлет - изхвърлен

Последна промяна на 20 юни 2013 в 17:07 44761 126

Анелия Клисарова, министър на образованието и науката Снимка: БГНЕС
Анелия Клисарова, министър на образованието и науката Снимка: БГНЕС

 

Истинска сеч е направил новият управленски екип на МОН с експертите му в програмата по литература за гимназията. Драстично са орязани произведения на Ботев, Вазов, Алеко, Яворов, Дебелянов, Вапцаров, Йовков и Елин Пелин. Романът "Тютюн" на Димитър Димов също е изваден от учебниците. Вместо него ще се учи "Осъдени души". Цялата съвременна българска литература липсва. Няма го дори "Хамлет" на Шекспир.

Проектите са направени на тъмно от образователното министерство - без обсъждания с учители, без оценката на рецензенти, без медиите да разберат за тях. Може би цялото бързане е породено от факта, че за изготвянето на новите програми са платени 10 милиона лева по проект, финансиран от Европа и държавния бюджет.

Програмите по различните предмети са били качени тихомълком на сайта на МОН между 29 май и 16 юни 2013 г., но са дълбоко скрити. От началната страница на МОН трябва да се отиде в "Програми и проекти", оттам - в ОП "Развитие на човешките ресурси 2007-2013", след което да намери проект "За по-качествено образование", където са качени предложенията. 

По всяка вероятност те са разписани от образователната министърка Анелия Клисарова. От пресцентъра на МОН се затрудниха да отговорят на въпроса ни кой от тримата министри на образованието, управлявали през последните 3 месеца, е парафирал програмите. Пред OFFNews обаче и служебният проф. Николай Милошев, и зам.-министърът за средното образование при ГЕРБ Милена Дамянова отрекоха това да е станало по тяхно време.

Едва днес Клисарова коментира проектите, провокирана от журналистически въпроси. Според нея така програмите ставали по-отворени, по-атрактивни, а децата щели да се научат да мислят. Учебният материал се намалявал, за да има повече упражнения. Такава била европейската тенденция. Според Клисарова проблем нямало, защото не отпаднали автори, а само произведения.

От Христо Ботев отпадат  "Майце си" и "Моята молитва", „Към брата си“, „Делба“, „Елегия“, „Борба“,  „Хайдути“, липсва цялата му публицистика.

От "Под игото" на Иван Вазов ще се учи съвсем малко. "Чичовци" изобщо не присъства в програмата. Няма да се учи цялата "Епопея на забравените", а само "Левски", "Каблешков", "Паисий" и "Опълченците на Шипка". Отпадат и „Пряпорец и гусла“, „Тъгите на България“, „Практическият человек“, „Средство да нямаш врагове“,  „Двайсетий век“, „Линее нашто поколенье“, „Сливница“, „При Рилския манастир“, „Към природата“, „Елате ни вижте“, "Дядо Йоцо гледа".

Алеко Константинов ще е представен единствено с "Бай Ганьо в банята" и пътеписа "До Желюша с говежди вагони". Няма го и "До Чикаго и назад", не е включен нито един от фейлетоните му.

"Тютюн" на Димитър Димов няма да се учи. Вместо това влиза "Осъдени души".

Ще продължи да се учи "Железният светилник" на Димитър Талев.

В програмата остава и "Септември" на Гео Милев.

Никола Вапцаров е представен единствено с "Песен за човека" и "Романтика". Няма го дори и най-известното му стихотворение "Вяра".

От Пейо Яворов са включени само "Две хубави очи" и "Родина" и "Градушка". Отпадат "На нивата", "Заточеници", "Арменци", "Хайдушки песни", "Ще бъдеш в бяло", "Стон", "Калиопа", "Стон", "Песен на песента ми", "Нощ", "Песента на човека", "Към върха", "Маска", "Две души", "В полите на Витоша", които сега се учат в 11-и клас.

От Димчо Дебелянов са оставени „Аз искам да те помня все така“, "Тиха победа" и "Да се завърнеш...". Няма ги  „Пловдив“, „Станси“, „Черна песен“, „Спи градът“, „Помниш ли, помниш ли...“, „Гора“, „Миг“, „Един убит“, "Сиротна песен“, „Тиха победа“, „Прииждат, връщат се“.

Единствените включени произведения от Пенчо Славейков са „Спи езерото“ и „Фрина“.

Елин Пелин остава със „Спасова могила“ и „Ветрената мелница“. Досега се учеха и "Мечтатели", "Косачи", "Край воденицата", "Задушница", "На оня свят", "Андрешко", "Престъпление", "Напаст божия", повестта "Гераците", сборникът с разкази "Под манастирската лоза".

От Йордан Йовков ще се учат „Шибил“, „Песента на колелетата“, „Последна радост“, „Серафим“ и „Албена“.

Христо Смирненски ще се учи в X клас със „Зимни вечери“ и „На гости у Дявола“.

От програмата по литература отпадат още "Хамлет" на Шекспир и "Тартюф" на Молиер. Липсват още: "Робинзон Крузо" от Даниел Дефо, "Граф Монте Кристо" от Александър Дюма, "Дядо Горио" от Балзак, "Червено и черно" от Стендал.

Напълно отпада изучаването на съвременна българска литература, която сега беше в програмата за VIII клас. Там се учеха Николай Лилиев, Светослав Минков, Блага Димитрова, Емилиян Станев, Николай Хайтов, Ивайло Петров, Валери Петров, Павел Вежинов, Йордан Радичков. Според новата програма в 8-и клас ще се учи малка част от това, което сега се учи в девети - антична литература, малка част от Библията, Ренесанс.

В девети клас пък ще се учат Виктор Юго (само с две глави от първа и втора книга на "Парижката света Богородица"), първите две глави на "Бел Ами" на Мопасан, Пол Верлен, "Куклен дом" на Ибсен,  Карел Чапек, Иво Андрич.

 

ПРОМЕНИТЕ ПО ЛИТЕРАТУРА

В 7-и клас според предложените нови програми ще се учат: „Стани, стани, юнак балкански“ на Добри Чинтулов (ново в програмата); „На прощаване“ на Христо Ботев, из „Немили-недраги“ на Иван Вазов: І, ІІ, ІІІ, V, X глава и епилога; „Една българка“ на Вазов, „Българският език“ на Вазов; „Бай Ганьо в банята“ (сега се учи "На гости у Иречек"); „Трима на бумел“ от Дж. К. Джеръм (ново в програмата); „Неразделни“  от П. П. Славейков; „По жицата“ от Йордан Йовков; „Заточеници“ от Пейо Яворов и „По жътва“ от Елин Пелин.

От програмата отпадат "Опълченците на Шипка" от Вазов (учи се в по-горен клас) и "До Чикаго и назад" (Ниагара!...) от Алеко Константинов.

 

В 8-и клас според новата програма ще се учат антична литература, средновековна и литература на Ренесанса, които сега са в 9-и клас. От сега изучаваните произведения обаче отпадат много в новата програма, която се прехвърля в 8-и клас. Ето какво се предвижда да се учи в 8-и клас:

Старогръцка митология. Митове за Прометей, за Едип; "Илиада"; "Одисея"; "Любов" (Сафо); "Антигона" (Софокъл); Библия (грехопадението, Каин и Авел, Мойсей, новозаветните притчи за блудния син и за сеяча); Легенда за Крал Артур и рицарите около кръглата маса; „За буквите“ (Черноризец Храбър); Из „Песенник“ (Фр. Петрарка): „Песни за живота на мадона Лаура“ (сонет LXI); „Песни за смъртта на мадона Лаура“ (сонет CCXCI); из „Декамерон“ (Дж. Бокачо): Ден първи, Новела трета – „Притчата за трите пръстена“; из „Дон Кихот“ (М. де Сервантес): VІІІ глава; из „Трени“ (Ян Кохановски): Трен № 9; из „Сън в лятна нощ“ (У. Шекспир): І и ІІ действие; из „Ромео и Жулиета“ (У. Шекспир): І действие, V сцена; ІІ действие, ІІ сцена.

Сега в сравнимия по програма 9-и клас се учат:Старогръцка митология. Сюжетът за Прометей, сюжетът за злощастната съдба на Атридите; сюжетът за Едип,; "Илиада", Омир; "Одисея"; "Едип цар", Софокъл; "Антигона"; "Електра", Еврипид; Артуров цикъл; Библия - Мойсей, историята за Йосиф и неговите братя, евангелие от Матея; Пространно житие на Кирил; Проглас към евангелието; ""Азбучна молитва" - Константин Преславски; "За буквите" - Черноризец Храбър; "Шестоднев" - Йоан Екзарх; "Беседа против богомилите" – Презвитер Козма; "Ходене на Богородица по мъките".

 

Сегашната програма от 10-и клас слиза в 9-и клас, като много от произведенията са махнати от програмата. Ето предложената нова програма за 9-и клас: 

„Пътешествията на Гъливер“ (Дж. Суифт): І глава от І част, І глава от ІІ част; „Персийски писма“ (Ш. дьо Монтескьо): ХХVІ, ХХХ, ХХХV, ХХХVІІ писмо; „Прометей“ (Й. В. Гьоте);  „Лека нощ“ (из „Странстванията на Чайлд Харолд“), „Тя иде като нощ красива“ (Дж. Байрон); „На А. П. Керн“, „Аз своя паметник сградих – неръкотворен“ (А. С. Пушкин); „Кораб“, „Тръгвам сам в нощта и в далнината“ (М. Лермонтов);  „Чудната история на Петер Шлемил“ (А. фон Шамисо): І и ІІ глава; „Парижката света Богородица“ (В. Юго): V глава от І книга, ІІІ глава от ІІ книга; „Бел ами“ (Ги дьо Мопасан): І и ІІ глава; „Униние“, „Есенна песен“ (Пол Верлен); "Куклен дом“ (Х. Ибсен): Първо действие; „Поет“ (К. Чапек); "Травнишка хроника“ (Иво Андрич): ХV глава.

 

В сравнимата с нея програма за 10-и клас, по която се учи сега, са включени произведенията:

Сервантес – „Дон Кихот“, Шекспир – „Хамлет“, Молиер – „Тартюф“, Д. Дефо – „Робинзон Крузо“, Ал. Дома – „Граф Монте Кристо“, Балзак – „Дядо Горио“, или Стендал – „Червено и черно“, Пушкин – лирика, Гогол – 
„Шинел“, Мопасан – „Бел ами“, Верлен или Рембо – лирика.

Учат се още Паисий Хилендарски - „История славянобългарска“, П. Р. Славейков – „Изворът на белоногата“;  Любен Каравелов – „Българи от старо време" и Добри Войников – „Криворазбраната цивилизация“.

 

В 10-и клас според промените ще се учи не западноевропейска, а възрожденска литература и българска литература след Освобождението. Ето произведенията, включени в проекта за нова програма по литература за 10-и клас:

„История славянобългарска“ (Паисий Хилендарски); „Изворът на Белоногата“ (П. Р. Славейков); „Хаджи Димитър“ (Хр. Ботев); „Обесването на Васил Левски“ (Хр. Ботев); „Епопея на забравените“ (Ив. Вазов): „Левски“, „Каблешков“; „Опълченците на Шипка“; Из „Под игото“ (Ив. Вазов): главите „Пиянство на един народ“, „Пробуждане“, „Гибел“; „Фрина“ (П. П. Славейков; „Две хубави очи“ (П. Яворов); „Да се завърнеш…“ (Д. Дебелянов); „Гераците“ (Елин Пелин); „Зимни вечери“, „На гости у Дявола“ (Хр. Смирненски); „Албена“ (Й. Йовков); „Песен за човека“ (Н. Вапцаров).

В сегашната програма за 11-и клас, която е сравнима с проектопрограмата за 10-и клас се учат:

Христо Ботев: „Майце си“, „Към брата си“, „Делба“, „До моето първо либе“, „Елегия“, „Борба“,  „Моята молитва“, „Хайдути“, „На прощаване“, „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски“; „Политическа зима“, „Смешен плач“;

Иван Вазов: „Пряпорец и гусла“, „Тъгите на България“, „Епопея на забравените“, „Практическият человек“, „Средство да нямаш врагове“, „Двайсетий век“, „Линее нашто поколенье“, „Сливница“, „При Рилския манастир“, „Към природата“, „Елате ни вижте“, „Чичовци“, „Под игото“, „Дядо Йоцо гледа“, Пейзаж“, „Тъмен герой“, "Кандидат за хамама“;

Алеко Константинов: фейлетоните „Страст“, „Честита Нова година“, „По изборите в Свищов“, „Сеятели на рабски чувства“, „Разни хора, разни идеали“. „Бай Ганю“;

Пенчо Славейков: „Олафван Гелдерн“, „Епически песни“, „Псалом на поета“, „Сън за щастие“;

Пейо Яворов: „На нивата“, „Заточеници“, „Арменци“, „Хайдушки песни“, „Ще бъдеш в бяло“, „Две хубави очи“, „Стон“, „Калиопа“, „Сенки“, „Песен на песента ми“, „Градушка“, „Нощ“, „Песента на човека“, „Към върха“, „Маска“, „Две души“; "В полите на Витоша“;

Елин Пелин: „Ветрената мелница“, „Мечтатели“, „Косачи“, „Край воденицата“, „Задушница“, „На оня свят“, „Андрешко“, „Престъпление“, „Напаст божия“; повестта „Гераците“; сборникът разкази "Под манастирската лоза".

Димчо Дебелянов: „Пловдив“, „Станси“, „Черна песен“, „Спи градът“, „Да се завърнеш...“, „Помниш ли, помниш ли...“, „Аз искам да те помня все така“, „Гора“, „Миг“, „Един убит“, „Сиротна песен“, „Тиха победа“, „Прииждат, връщат се“.

 

Според новата програма в 11-и клас ще се учат: „Аз искам да те помня все така“ (Д. Дебелянов); „Шибил“ (Й. Йовков); „Колко си хубава!“ (Хр. Фотев); „До Желюша с говежди вагони“ (А. Константинов); „Спи езерото“ (П. П. Славейков); „Градушка“ (П. Яворов); „Ветрената мелница“ (Елин Пелин); „Песента на колелетата“ (Й. Йовков); „Романтика“ (Н. Вапцаров); „Две души“ (П. Яворов); „Кукувица“ (Е. Багряна); „Железният светилник“ (Д. Талев); „Новото гробище над Сливница“ (Ив. Вазов); „Тиха победа“ (Д. Дебелянов); „Последна радост“ (Й. Йовков).

 

В 12-и клас по новата програма ще се учат: „Серафим“ (Й. Йовков); „Ангелът на Шартър“ (А. Далчев); „Осъдени души“ (Д. Димов); „До моето първо либе“ (Хр. Ботев); „Хоро“ (А. Страшимиров); „Страх“ (Б. Христов); „Спасова могила“ (Елин Пелин); „Септември“ (Гео Милев); „Балада за Георг Хених“ (В. Пасков); „Паисий“ (Ив. Вазов); „Родина“ (П. Яворов); „Книгите“ (А. Далчев).

По сегашната програма в 12-и клас се учат: "Да бъде ден!" (Христо Смирненски), "Септември" (Гео Милев); лирика от Атанас Далчев, "Вечната и святата" (Елисавета Багряна); военна проза, "Вечери в Антимовския хан", "Песента на колелетата", "Женско сърце", "Старопланински легенди" (Йордан Йовков); лирика от Никола Вапцаров; "Тютюн" (Димитър Димов); "Железният светилник" (Димитър Талев); "Антихрист" (Емилиян Станев) или "Цената на златото" (Генчо Стоев) - по избор.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

23.11 2015 в 23:13

дано по-скоро света да се оправи и промени към добро

23.11 2015 в 23:12

Аз съм българин на 26 години и помня, когато през 90-те години на 20 век в час по музика, децата пееха задължително песни (между, които беше и тази на Добри Чинтулов "Стани, стани, юнак балкански" и всякакви други подстрекателства към омраза и т.н-към османското робство и османците и т.н и също в учебниците (мисля още в 4-ти клас) имаше силно пресилени и измислени стихотворения- със са.дистични подробности (от доста съмнителни автори) като "Даваш ли даваш Балканджи Йово"- които са вредни и за психиката на възрастен човек- а камо ли на малко дете- в тях едва ли има някаква истина- и в едно хуманно общество деца, и всички хора не трябва и да са чували и т.н тези (и подобни на тях) неща).

16.10 2015 в 08:42

След като има безродници, предатели и сребролюбци по върховете на властта, май ние самите ще трябва да се спасяваме поединично, като бойкотираме училището и залягаме на домашното обучение! Явно българската класическа литература ще стане апокрифна!!!

20.05 2015 в 21:41

Останах без думи. Стана ми много тъжно, че махат "Тютюн" на Димитър Димов, защото нямах търпение да изучавам тази творба в 12 клас. Аз съм сигурна, че упражненията няма да ми помогнат повече. Да не говорим, че това е поредната лъжа, казана пред медиите, в опит да не влошават ситуацията. Уви, такива хора ни управляват. Готови са да продадат моето знание и знанието на съучениците ми за 10 милиона.

13.05 2015 в 21:37

Ние вече не сме българи. Погубихме всичко българско. Затова Русия е силна, защото знаят наизуст повечето произведения на своите класици, любовта им към родното, руското е вкоренена дълбоко. Погледнете германците, англичаните,поляците, унгарците... Американците във всичко влагат пиетет към своята култура и принадлежност. Само ние българите сме русофили, франкофони, юпита и всичко друго, но не и българи. И това е благодарение в голяма степен на обучението и възпитанието в училище, продиктувано от поредната недомислица на автори, специалисти и управленци. Срамота!!!
А колкото до Хамлет - погледнете новините - да се ожениш за убиеца на мъжа си не е никаква трагедия, а нормално ежедневие. Тогава как да разберат учениците огромните преживявания на главния герой?

21.01 2014 в 22:34

Dokoga ministri na obrazovanieto shte badat hora,koito niamat nishto obshto s obrazovanieto pak pitam az

15.09 2013 в 19:54

Всичко това е изключително тъжно и жалко! Естествено, че предното поколение има огромна вина ,за това че сегашното е на това ниво –90-те години, 2000-ната - какви бяха- мутренски, чалгийски...
Това бяха годините, в които предното поколение живееше и отглеждаше сегашното поколение.
Така, че няма на кой да са сърдим освен на себе си.

24.06 2013 в 00:54

може ли такова нещо бе вие незнаете къде се намирате и ще ми бъдете министри на образованието...нямам думи България тотално загива заради такива като вас...ебати тъпите хора... :С

22.06 2013 в 23:55

Това вече е национално предателство!
Но и повечето неща случващи се в парламента също са такова!

22.06 2013 в 13:44

Моето лично мнение е, че задължителните произведения по литература трябва да са не повече от 30% от програмата на МОН - най-силно въздействащите произведения, в зависимост от възрастта на учениците, за да се възбуди интересът към четене и да се провокира въображението на децата. Останалите 70% трябва да са избират свободно от учениците, но за да не стане безкрайно трудно за учителите, нека да има списък (достатъчно широк), от който да избират. Свободата на избор е на висока почит сред днешната младеж, която е не само по-умна от всяка предишна младеж, но и по-чувствителна към свободата си. Тогава няма да има никакви отпаднали произведения и ще е напълно невъзможно да се ограничава образованието до точно определени произведения и автори (което е проекция на пропагандния елемент в образованието). Такава система натоварва проверяващите, наистина, но пък дава възможност на учениците да проявят своето вродено чувство за знания и най-вече аналитичните си способности. Дъщеря ми завърши при такава система по литература и списъкът беше от над 5 000 заглавия. Да не говорим, че дори за произведения, които не са в списъка, учителите са склонни да приемат анализи. На практика няма категорична забрана за избор на което и да е произведение, стига да е достатъчно популярно, за да може да бъде проверена работата на ученика. Работата, разбира се, е есе. Проверката, разбира се, е външно оценяване. Така оценката за работата на учениците се явява едновременно и оценка за работата на учителя. Това, повярвайте ми, е стимул за всички да се представят възможно най-добре.
При задължителните произведения винаги ще има спорове за и против, а колкото по-голям е списъкът със задължителни, толкова по-ограничени ще се чувстват учениците да изразят собствена позиция и най-вече собствен вкус. Според мен нито едно от произведенията, които отпадат, не заслужават такава "съдба", но ако има списък с достатъчно богат свободен избор, тогава тази дискусия става безпредметна. Сега се получава един вид забрана за изучаване на определени автори и произведения (което е възможно най-погрешната стратегия), а не избор по същество. Какво ще им стане на учителите, ако пуснат списък с произведения на сайта на училището или на МОН, като предварително са поставени в сайтовете и списъци с възможните въпроси, по които да пишат децата? Ще трябва да вникват по-внимателно в работите и да дават оценка не на наизустяването на цели анализи, а на специфичните ИНДИВИДУАЛНИ качества на ученика. По-трудно е, признавам, но резултатите от образованието ще са по-впечатляващи. Защо да не може един ученик в гимназията да сравни "Гераците" със "Сбогом на оръжията" (само примери) по линия на неизбежното разрушение (пак само примери - набързо измислени...)? Няма учител по литература в гимназиалния курс, който да не е чел тези произведения.
Както и да е. Идеята ми е, че вкарване и изкарване от задължителния списък винаги ще е проблем, най-вече в частта изкарване, докато задължителният списък не е съпроводен от свободно избираем такъв и то преобладаващ като обем в програмата.
Другото съществено по литература, което може да бъде отнесено и към други аналитични предмети, е общото изискване за всички училища от гимназията (Тук може да греша. Ако греша и изискванията не са еднакви за всички - не четете по-нататък). Това няма логическа обосновка и е пречка в процеса на образоване на децата. Без да става дума изобщо за елитарност, не е тайна за никого, че не е по силите на всички деца да усвояват в еднакава степен, дори в близки степени преподавания материал. С единните високи изисквания се създават аутсайдери, които за съжаление много трудно впоследствие успяват да се измъкнат от този лепнат им рано-рано етикет. Това не е в интерес на обществото и се получава малко объркващо, когато се запитаме каква е крайната цел на гимназиалното образование у нас. Да създава аутсайдери? В никакъв случай. Да създава елити??? Това пък още по-малко е вярно. Елитите се утвърждават в университетите, че дори и след това. Според мен целта на гимназиалния курс е да се даде възможност на всяко дете да прецени дали иска да продължи образованието си или смята да започне работа след гимназията. Затова мисля, че е редно да се създаде повече от една програма за гимназията, за да може да се даде възможност на не чак толкова ученолюбиви деца да изучават по-опростени варианти по литература, като едновременно с това се наблегне на други техни качества. В училищата, даващи професионална подготовка на децата, която е достатъчна за тяхната реализация без допълнително образование (не знам сега как се казват тези училища, преди бяха техникуми) не е редно да се изисква същото ниво на обучение по литература, каквото се изисква в класическите гимназии. В тези училища все пак има допълнителни, строго професионални предмети, които дават специфични знания на децата, чрез които самите деца да успеят да се впишат в обществото като достойни граждани. Едновременно с това и изпитните критерии трябва да са различни, като оценките не трябва да се смесват с оценките от класическите гимназии. Разбира се, ако едно дете от професионално училище иска да положи изпит заедно с децата от класическите гимназии, не трябва да има никаква пречка за това - просто всяко дете ще има избор да избере на кой вид изпит ще се яви. Сегашната система за оценка не дава възможност за такова разграничение, но аз излагам само една своя идея, на базата на наблюденията ми извън България, където такива системи съществуват и - поне според мен - дават добри резултати за обществото.
По история просто трябва да отпаднат всякакви просъветски и проруски пропагандни текстове. Това означава да се пренапишат всичките учебници по история, което към настоящия етап е невъзможно. Все още у нас е голям грах да не обичаш ревностно братушките, а историците ни са абсурдно червени в своята същност.