Анета Михайлова: В Румъния се плашат с ''български сценарий''

„В Румъния имаше относителна политическа стабилност. При тях не се случиха непрекъснати избори и служебни правителства. Преди три години много странно се договориха двете големи партии за общо правителство – Социалдемократите и Либералите. Оказа се, че дирижирани от президента Клаус Йоханис те направиха тази сглобка, включително с една ротация. Сега преди изборите мнозина анализатори заговориха, че има опасност от „български сценарий“. Тоест, фрагментиран парламент и невъзможност за съставяне на правителство. Тази заплаха все още съществува, макар след разкритията на 4 декември за руска хибридна намеса в изборите да беше подписано споразумение между четири партии, които правят мнозинство над 50%.“

Това заяви в „Студио OFFNews” с водещ Калоян Константинов главен асистент д-р Анета Михайлова от Института за балканистика към БАН, която изучава съвременната румънска история.

Тя изтъкна, че проблемите за румънската политика и икономика тепърва започват да се влошават. Макар на изборите да не се разви възможно най-лошият вариант, популистките-националистически партии общо взеха 33% от гласовете. Сред тях със 7,5% се откроява и формацията на Диана Шошоака, евродепутат, която призовава за възвръщане на Южна Добруджа към и части от Украйна към Румъния. Това създава опасен прецедент в обществения дискурс на страната, в която все повече млади хора са с все по-крайни възгледи.

„Тези избори бяха изненадващи както за румънците, така и за анализаторите (бел.ред. – в страната едни след други се проведоха президентски и парламентарни избори, в случая се визира най-вече президентският вот. Балотажът бе предвиден да се проведе на 8 декември, но в късния следобед на 6 декември съдът в Румъния анулира резултатите от първия тур поради нарушения). За много хора Калин Джорджеску, който победи на първия тур, се появи от нищото. Всички проучвания му даваха 1-2, най-много 10%. Никой не очакваше 26%. Все още не може да се каже категорично как това се случи. Веднага се появиха съмнения, че някой стои зад кампанията му, изнесена изцяло в Тик-Ток.

Сряда вечерта, 4 декември, Съветът за отбрана на Румъния разсекрети документите от заседанието, което беше проведено на 28 ноември поради съмнения за външна намеса. В тях се говори, че има агресивна хибридна намеса от страна на Русия, която е похарчила за кампанията в подкрепа на Джорджеску около 1 милион долара. Самият Джорджеску твърди, че е похарчил 0 леи и цялата работа е свършена от доброволци“, обяснява гл. ас. Михайлова.

Тя допълва, че има сериозни съмнения, че пръст в политическото му издигане през годините имат и елементи от тайните служби на Румъния, оцелели от времето на комунизма:

„Джорджеску не е сложна личност за обяснение. Много тясно е свързан начинът, по който той представя себе си пред публиката, с историческите тенденции на румънското общество. Преди няколко години в интервю той обяви, че лидерът на „Желязната гвардия“ (фашисткото движение в страната в междувоенния период) Корнелиу Зеля Кодряну и Йон Антонеску (лидерът на Румъния в годините на Втората световна война) за мъченици и хора, които милеят за отечеството си. И двамата според румънските закони са военнопрестъпници. Джорджеску иска да се представи като носител на традиционните ценности и противник на политическото статукво. Той излиза с много силна националистическа реторика. Основата на неговата програма е „храна, вода и енергия“, коментира ученият от Института по балканистика към БАН.

Тя пояснява, че основна част от посланията му са популистки от типа на приемане на финансова помощ от ЕС, но не и на моралните ценности на съюза. Развиване на местната икономика, но национализация на големите чуждестранни компании. Тези идеи допадат на много хора в държавата. „Не може да се оспорва чуждата намеса, но със сигурност в страната имаше благоприятна почва за проявата на такъв политически играч.“

Джорджеску също така призовава за тотално спиране на оръжейните доставки за Украйна и обявяване на неутралитет от страна на Букурещ:

„Исторически Украйна и Румъния нямат топли отношения заради териториални спорове. Въпреки това бих казала, че няма антиукраински настроения в Ръмъния, местните много топло приеха бежанците. Но има антивоенни настроения. Нека не забравяме около 650-те километра обща границата между двете страни, както и агресивните отношения с Русия заради Молдова. Постоянният страх, че Румъния може да бъде нападната играе роля в умората от войната. Джорджеску проби с твърденията си, че подкрепя неутралитета и иска страната да не заема позиция, защото не я засяга.

„До 4 декември на обяд бях готова да се закълна, че Джорджеску ще спечели изборите. След разсекретяването на документите вече не е така“, казва гл. ас. Михайлова.

Тя посочи, че Брюксел и Вашингтон са излезли с обръщения към румънския народ, в които предупреждават за икономическата и демократична заплаха за страната, в случай, че тя направи грешния избор при политическия вот. С подобни думи са се обърнали и 6 бивши американски посланици в Букурещ, както и различни политици от чужбина, включително президентът на Франция Еманюел Макрон. Те вместо това подкрепят опонента на Джорджеску – Елена Ласкони.

Гл. ас. Анета Михайлова все пак е оптимист, че и при най-лошия политически развой в страната, много трудно Букурещ ще обърне на 180 градуса своята политика и спрямо Украйна, и спрямо Запада. Все пак, интеграцията в ЕС и НАТО е твърде дълбока към момента. Възможно е спиране на доставките на оръжие за Киев, но не и на подкрепата изцяло.

Въпреки това, настоящата политическа и икономическа ситуация в Румъния будят тревоги, както и извикват паралели със случващото се у нас:

„Доста дълго време Румъния ни изпреварваше по всички показатели. Големите инвеститори се насочиха натам, не към нас. Много българи отидоха в Букурещ поради тази причина, Страната беше много по-напред от нас в справянето си с корупцията. Тук само гледахме със завист как Кьовеши работи. Това създаде страх у политиците, че могат да попаднат под ударите на закона.

Очевидно обаче положението и там не е стабилно. Много анализатори обвиняват последния мандат от управлението на президента Йоханис и стремежа му да поддържа на всяка цена спокойствие. Първоначално, за да бъде преизбран, а после да представя страната добре на международната сцена. Но в тази безпринципна коалиция, за която споменах, хората виждат източника на проблемите. Бяха неглижирани множество проблеми: натрупа се голям дефицит в бюджета, инфлацията непрекъснато се покачваше и се взеха големи дългове. Който и да е поеме управлението, не го чака лесна задача, тъй като икономиката е в незавидна позиция“, заключва ученият от БАН.

Следете новините ни в GoogleNews