Тази есен програмата на фондацията започва със събитие, посветено на поета, литературен критик, журналист и преподавател Марин Бодаков. То ще даде началото на есенната програма на тазгодишните „Литературни маршрути“ и ще се състои на 16 септември. Маршрутът ще започне от Народния театър „Иван Вазов“, съобщават организаторите от фондация „Прочети София“.

За творчеството на Марин Бодаков, както и за любимите му места в града, ще говорят Геновева Димитрова, доц. д-р Светлана Станкова, проф. Алберт Бенбасат, Панайот Стефанов, Елка Димитрова, Надежда Радулова, Георги Арнаудов, Йордан Славейков и Яна Букова.

В памет на поета се предвижда да бъде възстановена унищожената през 2018 г. пейка във формата на буквата „Ш“ - част от проекта „Скритите букви“, в който е участвал Бодаков. Пейката, заедно с поезията на Марин Бодаков, ще бъде разположена и съхранявана в парка на Военна академия „Г. С. Раковски“. Там ще бъде последната спирка на литературния маршрут, като всеки, който желае, ще може да прочете стихотворение от писателя.

„Тази част от събитието няма да прилича на обичайните литературни четения, няма да има сцена, нито специално обособено място за публика. Различните гласове, които четат поезията на Марин Бодаков, ще озвучат целия парк. Те ще бъдат записани и четенето ще бъде достъпно онлайн“, коментират организаторите.

Вторият литературен маршрут от есенната програма ще е за Димитър Воев. Той ще е на 20 септември и ще започне от ул. „Фритьоф Нансен“ 1. Автор и водещ на събитието, озаглавено „Завършен в бъдеще време“, е археологът, преводач от френски език и поет Калоян Праматаров.

„В творчеството на Димитър Воев, неизменно присъства темата за отчуждението, изпълнена с болезненост и крайност. Станал пряк свидетел на промените, измъчван от чувства за неувереност и безсмислие сред всеобщата интоксикация на мисли и мечти, той ще открие смисъла на съществуването си в музиката и поезията, изпълнени със студена естетика, зрялост и съзнание за бързата преходност на нещата. Маршрутът ще започне от „Кравай“ (ул. Фритьоф Нансен 1), място за неформални срещи в близкото минало, и ще премине покрай „Попа“, „Синьото кафе“ и Борисовата градина“, разказва Праматаров.

„Ноктурналиите на града: бягство в нощта на литературата“ е заглавието на литературния маршрут, който ще бъде част от тазгодишната програма на „Нощта на литературата“ на 27 септември. Началото е от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

„Този маршрут е кратък поглед към голямата литература на нощта и нейните безпокойства. Той е опит за пробив и бягство към други места и други времена“, казва авторът му, писателят и преподавател във Философски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Тодор П. Тодоров. Той коментира, че по време на събитието ще бъдат открити реалиите на нощта, т.нар. ноктурналии – нощни обитатели и същества, фантастични образи, видения, кошмари, но също предмети, улици, сгради и практики.

През септември и октомври предстоят и две съвместни събития на „Прочети София“ и образователната програма „Гледане с разбиране“ на фондация „Изкуство – дела и документи“. На 30 септември в Националния политехнически музей поетесата Албена Тодорова ще преведе посетителите през една възможна територия между литературата и науката и ще обърне погледите им към поетическото в обиколка, посветена на експозицията на музея. „Поезия и техника“ ще представлява маршрут, посветен на машини, търговци, индустрии и четене на текстове на чуждестранни и български поети, сред които Атанас Далчев, Пенчо Славейков, Никола Вапцаров и др.

През октомври в програмата е предвиден „Литературен маршрут за Георги Марков“ в Музея на изкуството от периода на социализма. Автор и водещ на обиколката ще е Димитър Кенаров.

Литературен маршрут, посветен на конкретен жанр, ще се състои за първи път на 4 октомври. Лекцията „Опит за есеистична разходка през няколко улици и времена“ ще бъде водена от Биляна Курташева, доктор по теория и история на литературата и доцент в Нов български университет. Маршрутът ще започне от ул. „Гогол“ 6, пред някогашния дом на Цветан Стоянов.

„Действително, всяко нещо може да е тема за есе и кой ли не пише есета – от топ физици, философи, пътешественици до отегчени гимназисти. Но вгледаме ли се по-внимателно, ще видим, че есето като форма и начин на писане е родено от разрива, кризата и загубата. И това не е метафора: книгата майка на този жанр – „Опити” на Монтен (1580) – е започната около Вартоломеевата нощ и е писана във време на войни и чума“, разказва Курташева.

Събитията от програмата се реализират с финансовата подкрепа на Столична община и националния фонд „Култура“, „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“