Татяна Дончева: Жалко за нацията, щом ще я води фототапет

Татяна Дончева е кандидатът за президент на коалицията "Движение 21 - НДСВ". ОFFNews разговаря с нея за очакванията й за предстоящата предизборна кампания, за посланията, които иска да бъдат чути и измеренията на задкулисието в България.

Г-жо Дончева, вече имаме две кандидатки за генерален секретар на ООН, как ви изглежда тази ситуация?

Ако сте забелязали, аз съм един от политиците, които не са казали дума за процедурата за избор на нов генерален секретар на ООН и българското участие. Причините са няколко. Първо, възможността българин да оглави световната организация смятам за много ценно за страната ни и нейното място на политическата карта. Но не смятам, че битката за този пост трябва да е такава драма и истерия.

Това са избори, които са започнали на практика преди няколко години при една друга международна конюнктура, при едни други отношения между големите играчи на световната сцена. Когато в общи линии те бяха добронамерени и толерантни, цареше разбирателство, още не се бяха случили кризите в Крим и Донбас, още не беше толкова напреднала ситуацията в Сирия, не бе толкова драматичен процесът на миграция от Северна Африка и арабските страни към Европа. Общо взето светът беше друг. Само за няколко години краските се сгъстиха много и стана ясно, че договорки постигнати в друг контекст, при различна световна среда, най-вероятно няма да бъдат спазени.

С оглед на сегашното противопоставяне, Ирина Бокова имаше една много почетна позиция като шеф на ЮНЕСКО, която й даваше добри стартови възможности. Тя според мен направи една много добра международна кампания, а ако тази кампания не се увенчае с успех, за мен това не означава провал на Ирина Бокова, нито провал на България. Смятам, че България с представянето на Бокова през последните години направи една силна заявка за международната сцена, събра приятели, събра хора, които да познават и уважават България. Това не е нещо, което трябва да бъде пренебрегвано и затворено с лека ръка. Не трябва да гледаме на себе си като на „провалили се” в избора за новия главен секретар на ООН.

А разгорялата се тук истерия между фенски групи на Ирина Бокова и Кристалина Георгиева ми звучи много нелепо. Те са две българки, познати на света. Те си имат качества и недостатъци. Имат си хора, които ги харесват и биха желали да им помогнат в тяхното кариерно развитие.

В дипломатическите отношения има много неща, които никога не се разписват. Те просто се познават и спазват. А всички тези правила са подчинени на една максима – да не се отива в крайности, да не се прекалява, да не се тикаш твърде агресивно за един пост и в твоите действия като държава и персони да има финес, такт и аристократично излъчване. Тука смятам, че ние прехвърлихме всякакви граници, мерки, дози. Затова не искам да участвам в това обсъждане. В крайна сметка аз съм оптимист, мисля, че нещата не могат да станат много по-зле.

В случая ще се запомни това, че България е въвела нови практики в международните отношения при номиниране на кандидати и че ние сме първата страна, номинирала няколко души за един пост.

Последните спекулации за кандидата на ГЕРБ за прецидентските избори гласят, че това ще е г-жа Цецка Цачева в тандем с вицеадмирал Пламен Манушев. Какво мислите?

ГЕРБ имат време до 2 октомври, поне така са обявили. Формално – до 4 октомври, когато е крайният срок за регистриране на кандидати. Аз смятам, че когото и да номинира ГЕРБ, за мен като вече като заявил участие кандидат за президент, няма значение. Първо, кандидатът на ГЕРБ ще бъде посочен от Бойко Борисов човек или самият Бойко Борисов.

Тъй като Бойко Борисов има навик да си мени мнението по три пъти на ден, до 2 октомври, ерго - до 4 октомври, има достатъчно дни, които умножени по три ще доведат до двуцифрен брой варианти.

Всичко опира до вътрешния мир на г-н премиера, така ли?

Посочването на президент по този начин означава, че България е премиерска републиката без да го пише в Конституцията, което е смешно и жалко. Дали това ще продължи да бъде така зависи от българите, особено от по-активните, от тези, които са малко по-добре материално, от малко по-смелите, от малко по-далновидните.

Много е хубаво, ако тези хора са се почувствали засегнати от обстоятелството, че ГЕРБ не номинира кандидат до последния момент. Тиражира се твърдението, че няма значение кой ще е кандидатът на ГЕРБ, защото който и да е можел да получи 50 процента от вота. Това означава, че някой не брои българския народ за жив. Щом тези хора могат, даже не по картинки, не по снимки, а по силует да кажат кой са посочили за президент, жалко за нацията, щом тя ще се води от фототапет.

Как си обяснявате факта, че в тази кампания, че има толкова много кандидати за президент?

- Цветан Цветанов и щаба на ГЕРБ са родили идеята, че след като ГЕРБ не може да вземе протестен вот, трябва да се направи необходимото да се наводни терена с кандидати, които да обират по малко, по малко протестен вот. Всякакви Пищови, Шишарки, Баневци... сигурно има 20 такива, гледах инициативните комитети. Това е целта на тяхната поява.

Целта да няма балотаж ли е?

Не, въобще. ГЕРБ има на местни избори 800 000 гласа, които всички знаем как са постигнати – с извиване на ръце, със списъци, които активисти на ГЕРБ, заемащи ключови позиции в държавните и общински администрации, разнасят като гарантирани гласове на цели фамилии, с манипулации на ГРАО и „Информационно обслужване”, с разнасяне на чували и подмяна на бюлетини, фалшифициране на протоколи.

Нямаше други избори, като тия местните, на които 60-70% от протоколите да са поправени. И въпреки всичко, резултатът на ГЕРБ е 800 000 гласа. Пита се: всъщност колко от тях са били реалните? И, второ, ако това са с всички манипулации гласовете, колко още могат да фалшифицират и какво още трябва да направят? Да запишат няколко пъти повече избиратели от тези в списъците? Не виждам какво друго. Това е идеята.

Вие какво си поставяте като цел? Какво искате да обясните на избирателите по време на кампанията?

На избирателите трябва да се обяснят няколко неща. Първо, че не е хубаво цялата власт да се концентрира в ръцете на Бойко Борисов. Не е хубаво за тях самите, не е хубаво за държавата в перспектива.

Второ, че когато властта се концентрира в ръцете на хора със сатрапски нагласи, това е много зле за всички. Ако някой смята, че като се е приближил до софрата на ГЕРБ, ще му се размине, той се е объркал. Трето, да дадем на българите представа, че за нашата невъзможна на пръв поглед задача, има решение.Това решение започва с овладяване на президентската институция, продължава с иницииране на 3-4 важни неща – конституционна и съдебна реформа, работа за постигане на социален минимум за всеки български гражданин, политики за ограничаване на мигрантите на българска територия, гарантиране на границите ни, договаряне с други държави на допълнителни подкрепления за охрана на южната ни граница, участие в международните отношения когато се дискутира първопричината на бежанския поток и мерките, които трябва да се вземат в страните, от които тръгват мигрантите. Трябва да се положат усилия за задържането на потоците далеч от границите на Европа.

Друг важен въпрос е справянето с наследството от прехода – икономически, политическо и морално, защото то наистина е удар по чувството за справедливост на всеки един човек. Справедливостта за всеки един от нас би могла да бъде възстановена чрез върховенство на закона и правилата, но също така и с разчистване на наследството на прехода. Това мисля, че има място в тази кампания и може да бъде чуто.

При положение, че 51 процента от българите са готови да гласуват за плакат от стената, както се изразихте?

Изследванията, опитът е показал, са както за информиране на публиката, така и за манипулация. Има достатъчно исторически опит. Българинът знае вече, че медиите могат да бъдат много, но монополни. Могат да не го информират за това, което е необходимо, а вместо това да му поднасят откровени лъжи. Социологическите агенции също трябва да бъдат гледани достатъчно дистанцирано. Разбира се, че всеки един социолог и агенция си отговарят за резултатите. След изборите някои ще бъдат порицани и ще трябва да разчитат на това, че след година-две ще се забрави какви прогнози са вадили. После, за следващите избори, ще са като ученици: Наесен с песен!

Според данните на „Алфа Рисърч” вие сте партийният лидер вляво, който получава най-висок процент одобрение. Това радва ли ви?

Неслучайно изборите не се печелят по проценти на социологически агенции, а по брой гласове. Социолозите дават ориентири, а умните хора знаят на кои агенции да вярват, но и никога да не се предоверяват. „Алфа Рисърч” е сериозна агенция, мерят отдавна и имат репутация. Техните числа са насърчителни за „Движение 21”, не е въпроса за моя персонален рейтинг. Той е висок от години, но „Движение 21” е с почти 4% - 3,9%, което е на прага на влизане в парламента. Тези числа, ако ги свържете с прословутото допитване на БСП, при което нашата формация имаше 50% одобрение и желание от партийните членове да бъдем партньори, ще ви покаже, че тези числа не са изолирани. Те показват от кои среди произлиза симпатията и в какво тя се изразява. Нашата формация има обаче и симпатии вдясно. При развитието на процесите в дясното пространство е естествено да получим подкрепа от там и от центъра.

Присъствието на НДСВ в лицето на вицепрезидента Минчо Спасов също смятам, ще ги насърчи. Ние сме двойка на каузата. Работили сме във времето като бойни другари и съмишленици и това също няма да остане неотчетено и игнорирано от гражданите.

Няма какво да се ласкаем. Тези числа са насърчение за избирателя, който казва аз харесвам еди-кой-си, но може би той няма шанс. Сегашните избори съдържат възможности за обрати във всички посоки. Никой не трябва да се предоверява на социолози. Кампанията трябва да бъде разумно водена, трябва да има достатъчно напрежение у хората, които са организационно ангажирани с нея и никой да не смята, че победата ще му бъде подарена. Това че голямата част от заявените кандидати нямат вицета, а ГЕРБ нямат дори и кандидат, е още по-показателно в това отношение. Изследванията на Лидия Йорданова, че независимо дали има или няма кандидат, ГЕРБ може да получи 51% по-скоро я свързват с Цветан Цветанов и неговите похвати, в които няма никакво значение кой за кого е гласувал. Важното е кой е написал протокола.

Ако се опитаме да прогнозираме, след тези избори какво ще имаме – предсрочни избори или просто ново правителство?

Защо казват не слагай тигана преди да си хванал рибата. Нека сега да се съсредоточим в риболова. Азиатците имат такава приказка: „Изживей мига”. Съсредоточи се в това което правиш без да се разсейваш и да мислиш за неща, които щели да станат после.

Питам ви защото в различни партийни централи сега се редят сценарии.

Да, нали, и хора за кабинети в сянка. Може и на припек, но това няма да ги приближи до властта.

Казахте, че гледате на другите кандидати за държавен глава като на конкуренти в олимпийско състезание, но ще има ли честна игра или изходът от надпреварата ще бъде решен от допинга?

Няма да има честна игра, но залогът е голям и публиката, избирателите имат интерес да победи най-добрият. Това е в техен интерес. Така че е хубаво публиката да вземе активно отношение и както запалянковците скандират „Съдията в чувал”... и тука да го има елемента на обществен натиск. Иначе Цветанов и компания могат да достигнат нови рекорди.

Но искам предварително да кажа, че може да се стигнедо непризнаване на изборите. Ако и на този вот пак подправените протоколи достигнат процента от местните избори. Може този път ГЕРБ да има противници, които да отнесат въпроса до европейските институции с документи.

Твърдите, че Пламен Орешарски е кандидат за президент на Делян Пеевски, но защо точно бившия премиер?

Аз бих прочела нещата малко по-инак. Задкулисните играчи делят за n-ти път присвоеното национално богатство. Това, което бе натрупано в КТБ, сега го делят. Делят бъдещите оръжейни сделки, които се очертават да бъдат за 2-3 милиарда долара.

Много пари са!

Да, за самолети и фрегати. Очевидно залогът е много голям. Такива мащабни сделки не са се случвали. Затова всички, които проявяват интерес са толкова активни, толкова ожесточени в преследването на позиции, от които може да се влияе за разпределението на тези пари и сключването на сделки. Така че гледайте през призмата на тези милиарди действията на един куп играчи, които имат възлови позиции в задкулисието.

Бъдещата концесия на Летище София в същия ред на мисли ли се намества?

Не e толкова голям порядъкът. Нулите при тази сделка са по-малко и тя може да бъде решена през изпълнителната власт.

Имате ли представа кой всъщност купува Дипломатически клуб „Бояна”?

Кой? Както казва Комарницки - да!

Още по темата

21/09/2016

Политика

Алфа рисърч: Татяна Дончева е с най-висок рейтинг сред левите лидери

13/09/2016

Политика

Олимпийската вицешампионка по стрелба Нонка Матова застава зад Татяна Дончева

11/09/2016

Политика

Татяна Дончева: БСП и ГЕРБ са статуквото, срещу което ще се борим

10/09/2016

Политика

Стоян Александров и Гергана Паси подкрепят Татяна Дончева за президентския вот

Следете новините ни в GoogleNews